Решение № 4414 от 24.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4414 гр. Пловдив, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330114048 по описа за 2025 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника П. С. Л., че последният дължи на ищеца сумата от 520,13 лева (равняваща се на 265,94 евро), представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 01.01.2024 г. – 16.04.2025 г. за обект, находящ се в гр. **, ул. **, както и мораторна лихва в размер на 18,33 лева (равняваща се на 9,37 евро) за периода 30.04.2024 г. – 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.05.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № 4337/23.05.2025 г. по ч. гр. д. № 8951 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № **за обект, находящ се в гр. **, ул. **,, доколкото се наемател на ОП „Жилфонд“.

Отчетът в обекта бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство за двама човека, като били начислявани по 10 куб.м. вода месечно.

1

Доколкото от страна на ответника не било изпълнено задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода, ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 8951 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.

С. Л. чрез назначения му особен представител – адв. М., с който се изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. Посочва се, че исковата молба не е подкрепена с доказателства, че именно ответницата живее в процесния обект, че ползва по 5 куб. вода месечно и че не е осигурила достъп имота. Липсвали и доказателства, че в обекта липсва измервателно устройство, като се посочва, че в приложените към исковата молба карнети липсват подписи на потребителя. Поради изложеното се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч. гр. д. № 8951/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, се установява, че е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 4337/23.05.2025 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването от станата на 2 ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. **, ул. **, че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. С оглед установяване на качеството на собственик на ответницата, по делото е приобщена е преписка от ОП Жилфонд – **. От материалите по същата се изяснява, че по отношение на процесния недвижим имот е съставен Акт № 782/09.11.2000 г. за община скобственост. Със Заповед № ЗРИ – 367/01.06.2022 г. на Община Пловдив, в имота са настанени П. С. Л. и нейните синове – Найден Красимиров Ангелов и Нако Красимиров Ангелов.

Въз основа на издадената заповед е сключен Договор за наем на общинско жилище № ** г. между П. Л. и ОП Жилфонд, както и Допълнително споразумение от ** г. С оглед изложеното съдът намира, че на ответницата й е предоставено ползването върху процесния недвижим имот, респ. потребител на ВиК услуги.

На следващо място, по делото се установи, че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 17.08.2020 г. до 14.06.2024 г., поради което е изправна страна по договора.

По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се има предвид следното: Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Принципното положение е, че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение - така чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. При наличие на неизправен водомер, количеството доставена вода се осъществява по реда на чл. 26, ал.2, вр. чл. 25, ал. 8 от Договора, а именно: по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 3 куб. м. - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В настоящия случай, от приобщеното по делото писмо вх. № 57020/05.06.2026 г. по описа на Районен съд Пловдив от ОП „Жилфонд“ **, се изяснява, че към настоящия момент в имота има стар водомер, като ползвателите не са сменяли измервателното устройство. Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице хипотезата за служебно начисляване на количества питейна и отведена вода – по 5 куб. м. на човек. От сключения между ответницата и ОП „Жилфонд“ договор и издадената въз основа на него заповед за настаняване, се изяснява, че в имота живеят трима обитатели.

Поради изложеното съдът намира, че количеството питейна и отведена вода е начислено правилно – по 10 куб. м., като същото дори е в по – малък размер от законоустановеното.

Досежно стойността на доставените количества вода, по делото бе приобщена ССчЕ, изготвена от в. л. Й. П.. От заключението на вещото лице се установява, че общият размер на задълженията на ответницата за посочения обект, съобразно издадените от ищеца фактури, е както следва: главница за периода 01.01.2024 г. до 16.04.2025 г. в размер на 265,91 евро, и обезщетение за забава в размер на 9,26 евро за периода 30.04.2024 г. – 31.03.2025 г. Вещото лице е достигнало до извод, че за посочения период задълженията на ответника са завеждани и осчетоводявани коректно, като сумите по отделните главници съвпадат с приложените по делото копия на карнети.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.

От всичко изложено следва, че са налице всички материалноправни предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца, а именно: ответникът, в качеството му на потребител на услугите на ищцовото дружество, да му заплати стойността на доставената питейна и канална вода по отвеждане.

Основателна е и акцесорната искова претенция по чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл. 31, ал.2 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. От приетата по делото експертиза се установи размерът на дължимото обезщетение за забава за процесния период, а именно:

9,26 евро.

4

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът. Доказателства за извършени такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 75,00 лева, равняващи се на 38,35 евро, за заплатен депозит за особен представител в размер на 204,52 евро и за заплатетен депозит за ССчЕ в размер на 200,00 евро. Или общо дължимата сума от ответника на ищеца е в размер на 442,87 евро, която следва да му бъде присъдена.

Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а именно - сумата от 75,00 лева, равняваща се на 38,35 евро, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.

С. Л., ЕГН: **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, сумата в размер на 265,94 евро, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 01.01.2024 г. – 16.04.2025 г. за обект, находящ се в гр. **, ул. **, както и мораторна лихва в размер на 9,37 евро за периода 30.04.2024 г. – 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.05.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № 4337/23.05.2025 г. по ч. гр. д. № 8951 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК П. С. Л., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК:

115010670, сумата в размер на 442,87 евро четиристотин четиридесет и две евро и осемдесет и седем евроцента), представляваща разноски в настоящото производство, и сумата в размер на 38,35 евро (тридесет и осем евро и тридесет и пет евроцента), представляваща разноски по ч. гр. д. № 8951 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд 5

Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

ДА СЕ ИЗДАДЕ РКО на особения представител на ответника Л. – адв.

М., за сумата в размер на 204,52 евро.

След влизане в сила на решението, ч. гр. д. № 8951 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив, ведно със заверен препис от решението, да се върне поради отпадане на необходимостта от същото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6