Решение № 260260 от 11.02.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260260 ,11.02.2021 г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС,

Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Красен Вълев при секретаря Зинаида

Монева, като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 8242 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2, във вр.чл.59, чл.143 от СК

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от З.Х.Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б, срещу А.М.О., британски гражданин, роден на *** г.,с адрес: гр. Б, с която моли съда да:

-постанови родителските права върху малолетния син на страните Д. А.О., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Б, да се упражняват от майката, при която да се определи и местоживеенето на детето,

-определи режим на лични контакти между бащата и детето както следва: по два часа през съботния или неделения ден на всяка седмица в присъствие на майката при предварителна договореност между родителите за деня и часа до навършване на две годишна възраст, а след това друг режим съобразен с възрастта на детето.

-да осъди бащата да заплаща месечна издръжка за сина си в размер на 400 лева от датата на подаване на исковата молба-17.12.2020г.. Иска се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ищцата сочи, че тя се грижи сама за детето, като не работи и разчита на помощта на своите родители.

Твърди, че ответникът няма други деца, има финансови възможности, постоянно пребивава в България, като е наел апартамент.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е посочил, че иска съдът да предостави съвместно упражняване на родителските права на майката и бащата, но не възразява местоживеенето да бъде при майката. Иска режим на лични контакти с детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч. за съботния и неделния ден, като бащата взима и връща детето от дома на майката. Иска съдът да постанови тези контакти да се осъществяват без присъствието на майката. Моли съдът да определи месечна издръжка, платима от бащата в размер на 200 лева. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Ответникът твърди, че пребивава в България от края на 2019 г., като имал връзка с ищцата за периода ноември 2019 г.-декември 2020 г., в който период те живели заедно и станали родители. Ответникът сочи, че желае да има контакт с детето и да се грижи за него. Поддържа, че отношенията между него и ищцата са конфликтни. Излага съображения, че той не е трудово ангажиран, няма собствени доходи, разчита на помощ от родителите си и приятели от Великобритания. Сочи, че има разходи за наем на жилище и консумативи.

Твърди, че ищцата живее в собствено жилище, получава обезщетение за майчинство в размер на 1200 лева и има допълнителни доходи от интернет търговия. Поддържа се, че разходите за детето в тази възраст не са големи, като счита, че сумата от 400 лева е достатъчна за покриване нуждите на детето, като тези разходи следва да се поемат по равно между страните.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата пледира за предоставяне на родителските права на майката и определяне на режим за лични контакти и размер на издръжката съобразно определените привременни мерки по делото. Определя се като неоснователно искането за съвместно упражняване на родителските права. Излагат се съображения за ниската възраст на детето и необходимостта да бъде кърмено, поради което се иска осъществяване на контакта на бащата с детето да бъде в присъствието на майката.

Процесуалният представител на бащата поддържа искането за съвместно родителство. Сочи, че в интерес на всяко дете е да получава цялата грижа и на двамата си родители, което включва и съответните решения за неговото развитие. С оглед ниската възраст на детето не се спори местожителството на детето да е при неговата майка. Иска се определяне на режим на лични контакти без присъствието на майката. Изразява се съгласие с определяне на издръжка в размер на 200 лева.

В съдебно заседание не се явява представител на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, като по делото е депозиран социален доклад.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното

Удостоверение за раждане/л. 7 от делото/ детето Д, А.О. е роден на *** г. в гр.

Б, от майка З.Х.Н. и баща А.М.О..

По делото е изготвен социален доклад след проведени срещи и разговори с двамата родители. Социалният работник е установил, че основни грижи за детето полага майката в семейна среда. Майката г-жа Н. и малолетното дете Д, живеят на адрес: гр. Б. Жилището е наследствена собственост на майката и представлява гарсониера, състоящо се от кухня с трапезария и спалня. Към момента на изготвянето на социалния доклад г-жа Н. е в майчинство и заявява доход от 1100.00лв. месечно. Бащата на малолетното дете към момента на проучването не работи. Заявява, че е в процес на откриване на своя фирма и възнамерява до 2 месеца заработи. Фирмата е в областта на логистиката. Не заявява доходи, но уточнява, че семейството му помага финансово. В разговора е получена информацията, че майката на детето поддържа контакти с разширения семеен кръг по майчина и бащина линия, както и с връстници. Бащата на детето поддържа контакти с родителите си и връстници в Обединеното кралство. Установено е, че двамата родители имат изградена силна емоционална връзка и привързаност с малолетното дете и двамата се стремят да задоволяват потребностите му по най-добрия начин

В съдебно заседание е изслушана свидетелката Люба Н.. Тя е майка на ищцата и твърди, че от края на месец ноември страните са се разделили и за детето се грижи главно ищцата. Сочи, че тя го кърми естествено на три часа, къпе го и го води на разходки, а при съвместното съжителство на страните преди раздялата и бащата е помагал Разказва, че когато родителите били заедно, отношенията между тях не били нормални, а бащата повишавал тон.

Според свидетелката когато детето види баща си то е неспокойно,а бащата не полага концентрирано дължимата грижа за него.

По делото е налична и разпечатка от електронна кореспонденция между страните на английски език, представена и в превод на български език/л. 35-53 от делото/.В същата страните водят разговор относно естественото на взаимоотношенията си, майката отправя персонална оценка за характера на бащата и предявява финансови претенции спрямо него. От своя страна бащата също предявява финансова претенция към майката във връзка с извършвани от нея електронни услуги.

В съдебно заседание родителите са изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.

Майката З.Н. твърди че не може да дава детето само на баща му за повече от два часа, тъй като той не може да участва физически в храненето на детето. Няма против бащата също да участва в грижите за детето. Сочи, че той работи и може да заплаща адекватна издръжка за нуждите на детето, а всяко дете има нужда от издръжка и майката не може сама да я осигурява. Тя поддържа, че детето е много малко и я е е страх да го оставя само с бащата. Към момента детето дори забравя баща си и има нужда от по- регулярна връзка.

Бащата желая да се вижда с детето си. Разбира, че детето е в крехка възраст и се позовава на писмената кореспонденция като сочи обтегнати отношения с майката. Не вижда как срещите с детето могат да се осъществяват в нейно присъствие. Искане да вижда детето си насаме и да създаде пълноценна връзка с него. Не би допуснал да се случи нещо с детето.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявените искове е по чл.127, ал.2, вр.чл.59, чл.143 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, този спор се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Съобразно т. 2 на

Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. Производството по делото не е по реда на чл. 127, ал.1 и страните не могат да постигнат споразумение относно упражняване на родителските права.

В мотивите на посочения тълкувателен акт е съобразено и ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г, като е разяснено, че при предоставяне на родителските права на единия родител се има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на "по-добрия" (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права.

За пълнота следва да се посочи, че според българското семейно право представяне на родителските права на единия родител, за разлика от други правни системи не представлява „лишаване от родителски права“ на другия родител. Институтът на лишаване от родителски права е отделен институт, познат на българското семейно право и означава цялостно отнемане на родителските правомощия, носи характеристиките на най-радикалната мярка за защита на детето в отношенията му с родителя и се постановява от съда когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Настоящото производство не е такова. Както е посочено в Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСГК родителите са задължени да носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, не са лишени или ограничени от родителските права, нито са освободени от родителските си задължения, нито пък предпочетеният родител е станал изключителен титуляр на родителските права и задължения, респ. има изключителното право да ги упражнява.

След направените уточнения съдът счита, че искането за съвместно упражняване на родителските права в хипотеза на непостигнато споразумение между родителите е неоснователно.

Съвместното упражняване на родителски права е безспорно най-целесъобразно да бъде постановено в интерес на детето, но то е възможно, тогава когато страните са склонни на ежедневни компромиси и отстъпки и отношенията им се характеризират с необходимото разбирателство по ежедневни въпроси, така че с лекота да се решават въпросите по отглеждане и по възпитание по създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. И двете страни сочат, че отношенията им са обтегнати и с оглед наличието на настоящото съдебно производство сами не са уредили въпросите по отношение на упражняване на родителските права и контактите между родителите и детето.

И двамата родители притежават добри родителски качества. По делото не са събрани такива доказателства, които да карат съда да се съмнява в качествата на единия, или на другия родител, няма данни за отрицателни прояви на никой от двамата. Съдът счита, че всеки един от тях с необходимата любов и загриженост би отглеждал детето Д. Съдът отчита влошените отношения между родителите, действащото състояние към момента и ниската възраст на детето.

Съгласно трайно установената практика интересът на детето е водещото основание за възлагане на родителските права. В настоящото производство съдът установи този интерес, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето Д, респективно създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му.