Определение № 204 от 26.03.2025, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 122/2025
- Вид
- Определение № 204
- Подписан
- 26.03.2025
- В сила
- 26.03.2025
- Състав
- Надежда Найденова Янакиева, Стефка Тодорова Михайлова Маринова, Мартин Цветанов Сандулов
Цитирани разпоредби
- чл. 95 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 ал. 2 · Закон за правната помощ
- чл. 23 ал. 2 и 3 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 204 гр. Сливен, 26.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надежда Н. Янакиева
Членове:
Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20252200500122 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба против определение, с което е оставено без уважение искане за предоставяне на правна помощ и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 95 от ГПК.
Частните жалбоподатели твърдят, че определението е незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приложил законоустановените критерии, при които се допуска правна помощ и не е ценил адекватно представените от тях писмени доказателства относно тези критерии – декларации за имуществено състояние и документи относно здравословното им състояние. Сочат, че от тях може да се направи обоснован извод, че те не разполагат със средства, от които да заплатят адвокатско възнаграждение. Считат за несподелими и аргументите на съда, че не може да се приеме, че интересите на правосъдието изискват предоставянето на правна помощ. Развиват доводи в обратния смисъл.
С оглед изложеното молят въззивния съд да отмени атакуваното определение.
В тази хипотеза препис от частната жалба не се изпраща на насрещната страна.
Въззивната инстанция намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – и основателна.
1
Първоинстанционният съд правилно е изброил критериите, с които следва да се съобрази при преценката на основателността на искане за предоставяне на правна помощ, както и предпоставките, въведени в правната норма на чл. 23 ал. 2 от ЗПП, които следва да са налице за уважаването му, но неправилно ги е привел спрямо конкретния случай.
Ответниците са представили декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, от които се установява, че те са съпрузи, съпругът е на 77 години и получава пенсия от 716, 11 лв., а съпругата е на 73 години и получава пенсия от 493, 48 лв., единственият им недвижим имот е жилището, в което живеят, притежават и МПС – Опел Астра.
Представени са единични документи във връзка със здравословното състояние на ответницата, в които се съдържат откъслечни данни за травма/фрактура в крака и ставни проблеми.
Устойчивата съдебна практика приема, че преценката по чл. 23 ал. 3 от ЗПП е комплексна, тъй като критериите не са изчерпателно и ограничително изброени и цели да създаде цялостна представа за финансовото състояние на лицето. Идеята на законодателя е недостатъчните доходи да не се окажат пречка за защита на субективни права и тази категория лица да не е окаже лишена от правосъдие. Нормата е насочена не само към лица без доходи, а и към лица, които получават някакви доходи, но те са недостатъчни.
Така в случая, с оглед размера на пенсиите на двамата ответници и характера на иска – негаторен, предвид сложността на спора и определения в Наредба №1/2004г. минимум на адвокатското възнаграждение за този вид искове, съдът счита, че ответниците получават твърде ниски доходи, а имуществото, което притежават не предпоставя реализиране на допълнителни средства, с които да заплатят разноските за адвокат. От своя страна ангажирането на такъв, освен че е пожелано от ответниците, може да се приеме, че се налага и в интерес на правосъдието, тъй като правата и задълженията на ответната страна в първоинстанционното производство са свързани с преклузивни срокове, спазването на последните и ефективното упражняване на първите изисква специални знания, с каквито жалбоподателите не разполагат. Предвид възрастта им е закономерно да се допусне, че здравословното им състояние по начало е уязвимо и в 2 перспектива положението им няма да претърпи обратно развитие, поради което следва да се държи сметка, че приоритет при разпределянето на доходите им следва да има тяхното здраве.
В обобщение въззивният съд намира, че са налице предпоставките по чл. 23 ал. 2 и 3 от ЗПП за предоставяне на правна помощ на двамата ответници за процесуално представителство от адвокат по настоящото дело и молбите им следва да бъдат уважени.
Частната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Атакуваното определение следва да се отмени, вместо него следва да се постанови ново, с което да се предостави правна помощ в посочения вид и обем на ответниците, а делото да се върне на първостепенния съд за осъществяване на процедурата по осигуряване на предоставената правна помощ.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 152/24.02.2025г. по гр.д. № 1584 по описа за 2024г. на НзРС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това П О С Т А Н О В Я В А:
ПРЕДОСТАВЯ ПРАВНА ПОМОЩ на М. В. Б. ЕГН ********** и Н. Х. Б.
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес гр. Нова Загора, ********, за процесуално представителство от адвокат по гр. д. № 1584/2024г. на НзРС.
ВРЪЩА гр. д. № 1584/2024г. на НзРС на районен съд – Нова Загора за осъществяване на процедурата по осигуряване на предоставената правна помощ.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4