Решение № 237 от 29.09.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Варна, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20243001000433 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. Х. М., подадена чрез адв. Х., и въззивна жалба на “HDI Versicherung AG” (ХДИ Ферзихерунг АД), представлявано от адв. С. М. от АК-София, срещу решение № 25/25.04.2024г., постановено по т.д. № 68/2023г. по описа на ОС – Търговище, с което съдът е осъдил ХДИ “Ферзихерунг“АД-Хановер, чуждестранно застрахователно дружество, регистрирано съгласно законодателството на ФРГ, с оригинерно фирмено наименование „HDI Versicherung AG“, рег.№ I - TDLT-9356W-74, с адрес: Hannover 30659, HDI Platz 1, Германия, електронен адрес: [email protected], да заплаща на ищеца Е. Х. М. сумата от 8 401,06 лв. месечно, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди- необходими парични средства за болногледачи, рехабилитация и психологични сеанси за лечение на травми, получени при ПТП на 14.09.2022г. на пътя гр.Попово – гр.Бяла, предизвикано от И Я И, неспазил правилата за движение по пътищата при управление на л.а. “Мерцедес-ГЛЦ 63 АМГ“, рег.№ ХХХХХХХХ, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество ХДИ “Ферзихерунг“АД-Хановер, ФРГ, считано от 30.06.2023г. до настъпването на 1 причина за неговото прекратяване или изменение, ведно със законната лихва върху всяко просрочено плащане от момента на подаване на исковата молба, като е отхвърлил в останалата му част иска по чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на месечно застрахователно обезщетение за имуществени вреди до пълния му претендиран размер от 8 918,06 лв., като неоснователен.

Въззивникът Е. Х. М. обжалва решението в частта, в която съдът е отхвърлил иска му за изплащане на месечно застрахователно обезщетение за имуществени вреди, за разликата над присъдените 8 401,06 лв. месечно до пълния предявен размер от 8 918,06 лв. месечно. Не оспорва изводите на съда относно осъществяването на фактическия състав на чл. 432 КЗ и наличието на генералния деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, при което отговорност следва да се носи именно от ответника - „ХДИ Ферзихерунг“ АД. Намира определения общ размер на дължимото месечно обезщетение за имуществени вреди (включващи разходи за болногледач, рехабилитатор и психолог) за занижен, излагайки съображения, че в процесния случай обезщетението следва да се приеме за дължимо за услуги, оказвани от рехабилитатор на пострадалия не само през работните дни, а през всички календарни дни в годината. Счита, че първоинстанционното решение е постановено при допуснато процесуално нарушение на чл. 235 ГПК. Излага съображения за неправилно кредитиране изготвеното по делото заключение по ССчЕ във варианта, в който експертът е определил разходи за рехабилитатор само през работните дни в годината, който извод на съда намира за противоречив на сърбаните по делото доказателства. Счита, че ищецът е доказал потребността от ежедневни грижи от специалист – рехабилитатор, поради което моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което претенцията му да бъде уважена в пълния й предявен размер.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, както и да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Въззивникът “HDI Versicherung AG” (ХДИ Ферзихерунг АД) обжалва решението в частта, в която е осъден да заплаща на Е. Х. М. месечно застрахователно обезщетение в размер на 8 401,06 лв., съставляващо разходи за 4-ма болногледачи, рехабилитатор и психолог, до настъпване на причина за неговото прекратяване или изменение, ведно със законна лихва от момента на 2 подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и съдебни разноски и адвокатско възнаграждение. Намира решението за неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения, необосновано и незаконосъобразно. На първо място счита, че по делото е останало недоказано ищецът да е пострадал като пътуващ в МПС, за което застрахователят е отговорен. Това условие в настоящия случай счита за опровергано от две обстоятелства: 1) лицето, седяло на предна дясна седалка вследствие на процесното ПТП е счупило с главата си стъклото пред него, като от удара е получил травма на главата, с други думи — този, който има травма на главата не е управлявал МПС по време на катастрофата; 2) по делото категорично, безусловно и обективно е установено съгласно приобщените медицински документи, както от ЦСМП, така и от УМБАЛ Търговище, че И Я И е получил нараняване на главата. В тази връзка отбелязва, че назначеното по делото в.л. Карапетков категорично е отхвърлил възможността водачът да е счупил стъклото пред предна дясна седалка, което изключва И да е бил водач на процесното МПС. Необосновано и немотивирано намира решението в частта, в която съдът приема, че ищецът Е. М. е пострадал като пътник в процесното МПС, прието за доказано като факт от свидетелските показания на В, П и Г.ев, които свидетели – и тримата, не са присъствали на настъпването на ПТП и не са изградили преки впечатления относно това кой е управлявал процесното МПС. Съдът в нарушение на процесуалните правила не е обсъдил всички свидетелски показания, като съдебният акт по същество на спора е останал немотивиран защо едни гласни доказателства решаващият съд кредитира, а други отхвърля. Според въззивника следва да се приеме за доказано по делото, че Е.

М. е бил водач на МПС и като такъв няма право на обезщетение. В тази връзка излага съображения за порочно извършване на назначената по делото ДНКекспертиза, тъй като съдът не е приел като веществено доказателство изследваното парче от въздушна възглавница преди извършване на изследването. Това веществено доказателство не е станало част от доказателствения материал по т.д. 68/2023 год. на ТОС, не е представено на страните, няма определение за приемането му като доказателство, не е дадена възможност на страните да се запознаят с това доказателство и да изразят становище по него. Съдът е изпратил пощенски плик до вещо лице-експерт за ДНК експертиза, без страните да са се запознали със съдържанието на този 3 плик, който не е отворен в присъствие на страните, поради което е опорочено използването на това парче от въздушна възглавница като доказателство.

Намира още предявения иск за неоснователен, тъй като ищецът не е понесъл и не е доказал имуществени вреди, за които застрахователят да дължи обезщетение. Не се доказват претърпени от ищеца вреди, поради което не следва да се репарират такива. Нормата на чл.51, ал. 1 ЗЗД предвижда да се плати обезщетение за претърпени вреди, а не за хипотетични такива, като ищецът следва да докаже увреденост на имуществената си сфера, за да се търси имуществено обезщетение. Намира присъденото обезщетение за неправилно освен по основание, но и по размер, прекомерно и необосновано завишено, определено в противоречие на съдебната практика, на морала и на логиката. Същото не е съобразено с размера на месечните обезщетения, които Република България плаща на гражданите си в неравностойно положение (инвалиди). Счита, че съдът не е обследвал в цялост личността на пострадалия ищец – неговата възраст и работоспособност. Не е установена по надлежния ред и инвалидност на ищеца, поради което съдът е следвало да приеме, че лицето е в съС.ие да упражнява трудова дейност, макар и в инвалидна количка. Неизяснено е останало защо на ищеца са необходими денонощни грижи от болногледач, респ. защо следва да му се присъжда обезщетение за покриване разходите за неоснователно (хипотетично) наети лица. Излага доводи (респ. поддържа възражението) за съпричиняване вредата от страна на ищеца, поради това, че е пътувал в МПС управлявано от лицето И (необосновано възприет за водач), който непосредствено преди ПТП е употребил „райски газ“. В заключение счита, че ищецът се е поставил в положение на опасност, като е пътувал в МПС (ако приемем, че И е бил водач), управлявано от неправоспособен водач, видно от справка на КАТ Търговище, съгласно която И е бил с отнето удостоверение за управление на МПС и това е станало предмет на дискусия при проверката. Искането е въззивната инстанция да отмени първоинстанционното решение в уважителната му част като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и при нарушаване на съдопроизводствените правила, като вместо него да постановите друго, с което да отхвърли предявения от Е.

М. иск изцяло, ведно със законна лихва, като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност моли съда да намали обезщетението, като присъди такова в минимален размер, предвид наличието на съпричиняване на 4 вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, както и да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

Ищецът Е. Х. М. претендира от ответното застрахователно дружество заплащане на сумата от 8 918,06лв месечно, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди- необходими парични средства за 4-ма болногледачи, рехабилитатор и психологични сеанси за лечение на травми, получени от него при ПТП на 14.09.2022г. на пътя гр.Попово – гр.Бяла, предизвикано от И Я И при управление на л.а. “Мерцедес-ГЛЦ 63 АМГ“, рег.

№ ХХХХХХХХ, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество ХДИ “Ферзихерунг“АД-Хановер, ФРГ, което обезщетение се дължи за периода от датата на подаване на исковата молба – 30.06.23г. до настъпване на основание за изменение на този размер или за отпадане на задължението за изплащането му, ведно със законната лихва върху всяко просрочено месечно плащане, считано от 30 число на месеца, за който се дължи до окончателното му изплащане.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 14.09.2022г. на пътя гр.Попово – гр.Бяла от водача И Я И при управление на л.а. “Мерцедес-ГЛЦ 63 АМГ“, рег.№ ХХХХХХХХ, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество ХДИ “Ферзихерунг“АД-Хановер, ФРГ. Скоростта на движение на лекия автомобил е била около 108-109 км/ч. при разрешена 90 км/ч за пътния участък. Приближавайки разклона за фирма „Европак”, водачът загубил контрол над управлението на автомобила, отклонил се вдясно, напуснал платното за движение и се ударил в скат с височина около 2,5 м., продължил движението си и достигнал хоризонтална затревена площ, изминал разС.ие около 12 м., след което се завъртял по посока обратна на часовата стрелка и се установил на място.

Между същите страни по повод на същото ПТП е водено т.д. № 5/2023г.

5 на Търговищкия окръжен съд, с решението по което е уважена изцяло исковата претенция на Е. М. срещу същото застрахователно дружество „ХДИ Ферзихерунг” АД за заплащане на сумата 500 000 лв., представляваща обезщетение за обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на същото ПТП от 14.09.2022г., както и за заплащане на сумата 41 662,40 лв. – обезщетение за причинени вследствие на това ПТП имуществени вреди - разходи за лечение на причинените травматични увреждания, ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от 06.10.2022г. до окончателното им изплащане. С решение по в.т.д. № 564/23г. на Варненския апелативен съд подлежащото на изплащане обезщетение е намалено на 400 000лв, като възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е уважено до размер от 10 %. Въззивният съд е приел, че с решението си да се качи в автомобил, за чийто водач е знаел, че е под влиянието на употребяван в продължително време „райски газ“, ищецът се е поставил в осъзнат риск от евентуално настъпване на пътно произшествие вследствие неадекватно поведение на водача. С оглед на това присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са намалени с 10 %. С решение по т.д. № 1940/24г. на ВКС, първо т.о., решението на въззивната инстанция не е допуснато до касационен контрол.