Определение № 31640 от 11.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31640 гр. София, 11.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110105436 по описа за 2023 година

Подадени са две молби от адв. Б. в заповедното и от адв. И. представител на ответника в исковото по чл. 248 ГПК с искане да се измени решението в частта за разноските.

Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или допълни сам в частта за разноските.

Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма. Има представен списък на разноски по чл. 80 ГПК, поради което е допустима.

Разгледани по същество, молбите са неоснователна.

По отношение на молбата на адв. Б. съдът приема, че същата е неоснователна по следните съображения: съгласно задължителната съдебна практика - Определение № 45 от 23.01.2019г. по ч.т.д. № 3074/2018г. по описа на I търг. отделение на ВКС, разноски във връзка с възражение по чл. 414 ГПК не следва да се присъждат, тъй като същото не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо.

По отношение на молбата на адв. И. съдът приема, че същата е неоснователна по следните съображения: съгласно задължителната практика на ВКС, която настоящия състав споделя: Определение № 60345 от 11.10.2021г. по ч.гр.д. № 3103/2021г. по описа на III гр. о. и Определение № 10 от 13.01.2020г. по ч.гр.д. № 4908/2019г. по описа на III гр. о. се възприема разбирането, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно. В същия смисъл е и Определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч.т.д. № 2982/2019г. по описа на II 1 търг. отделение на ВКС, в което е направено и разграничение, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.

Съдът е присъдил разноски съобразно изложените аргументи, поради което молбите за изменение в частта за разноските са неоснователни.

Така мотивиран, съдът

Съдия:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба от 01.09.2023 г., подадена от адв. К. Б. за изменение в частта за разноските по чл. 248 ГПК на Решение от 14.08.2023 г. по гр.д № 5436/2023 г. на СРС.

ОТХВЪРЛЯ молба от 01.09.2023 г., подадена от адв. Н. И. за изменение в частта за разноските по чл. 248 ГПК на Решение от 14.08.2023 г. по гр.д № 5436/2023 г. на СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2