Решение № 206 от 12.07.2021, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. С. , 12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:И.Р. при участието на секретаря В.С.П.И. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530101726 по описа за 2021 година

Производството е по реда на §62, ал. 3 ПЗР на ПМС 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ.

Образувано е след отмяна с решение № 37/05.02.2021 г. по к.а.д. № 683 по описа за 2020 г. на Старозагорския административен съд на постановеното при първоначалното му разглеждане решение № 939/03.08.2020 г. по гр.д. № 1427 по описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд на жалбата на М. П. Д., ИЛ. В. Д., С. В. В., Т. В. Д., К. Б. К., В. Т.

Б. и В.И. В., против заповед № 10-00-485/24.02.2020 г. на Кмета на Община С., с която е признато на СТ. М. М. правото да придобие собственост върху 500/624 кв.м идеални части от имот № - с площ 624 кв.м по неодобрен план на новообразуваните имоти, местност „Н.“, землище на с. М., Област С., съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: -. В жалбата се излагат по същество доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед и се иска отмяната й с присъждане на разноски.

Въззиваемият Кмет на Община С., редовно призован, не е подал писмен отговор, а в съдебните заседания при първоначалното и новото разглеждане на делото, чрез пълномощника си, оспорва жалбата, която моли съда да отхвърли, като неоснователна и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени от пълномощника му в същите заседания и в представена при новото разглеждане на делото писмена защита.

Заинтересованата страна СТ. М. М., редовно призован, не е подал писмен отговор, а в съдебните заседания при първоначалното и новото разглеждане на делото, чрез 1 пълномощника си, оспорва жалбата, която моли съда да отхвърли, като неоснователна и му присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от пълномощника му в същите заседания и в представена при новото разглеждане на делото писмена защита.

Останалите заинтересовани страни Г. К. ДЖ., АТ. Р. ДЖ., Н. Р. ДЖ., К. П. Л., СТ. ИВ.

СТ., ИВ. ДР. ДР., Д. ДР. ДР. и М. ДР. ДР., редовно призовани, не са подали отговор, а в съдебните заседание при новото разглеждане на делото не се явяват, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди при новото разглеждане на делото събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията, доводите на страните и задължителните указания на касационната инстанция при тълкуването и прилагането на закона, и провери изцяло законосъобразността на обжалваната заповед съгласно чл. 168 АПК, намери за установено следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с §62, ал. 3, изр. 3 ППЗСПЗЗ и §19, ал. 1 ЗИД на АПК (Обн. ДВ, бр. 39/2011 г.) и от легитимирани лица – горепосочената част от наследниците на бившия собственик на имота, заявен за възстановяване. Разгледана по същество е основателна.

Жалбоподателите и заинтересованите страни Г. К. ДЖ., АТ. Р. ДЖ., Н. Р. ДЖ., К. П.

Л., СТ. ИВ. СТ., ИВ. ДР. ДР., Д. ДР. ДР. и М. ДР. ДР. са наследници по закон на К.Б.С., починал на - г., към откритото наследство на който е признато с решение № 25275/16.04.1999 г. на ПК С. и определено за възстановяване на наследниците му, при условията на §4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост върху нива от 8.200 дка, находяща се в терен по §4 в землището на с. М., местността „Р.“, върху който попада и процесния новообразуван имот № -, целият с площ 624 кв.м, местност „Н.“, землище на с.

М., по неодобрения план на новообразуваните имоти, при граници: -. Това се установява от т. 1-3 на заключението на назначената по делото при новото му разглеждане съдебно – техническа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства (л. 48-49). Същият имот попада изцяло в стар имот - по помощния план, както е отразено на комбинирана скица № 1 към ЗСТЕ (л.

48 и 51). В разписния му списък този стар имот е записан на името на К.Б.С. въз основа на посоченото решение на ПК (л. 48).

Заинтересованата страна СТ. М. М. е подал на 12.06.1992 г. заявление до Община С. за превръщане на правото му на ползване в право на собственост върху имот в м. „Н.“, за който не е посочил в това си заявление квадратура, а само граници, както и че представлява овощна градина и има построена в него сграда на един етаж и входен таван с РЗП 20 кв.м, въз основа на строително разрешение № 47/1982 г. (л. 20 адм.д. № 1427/2020 г. на СтРС).

Последното е представено с преписката по делото (л. 22 адм.д. № 1427/2020 г. на СтРС). С него му е позволено да построи сезонна постройка върху 20 кв.м от имот в м. „Н.“. С 2 преписката е представено и удостоверение № 430/20.05.1982 г. на Председателя на ИК на ГОНС (л. 21 адм.д. № 1427/2020 г. на СтРС). Със същото е удостоверено, че в изпълнение на ПМС 76/1977 г. и решение № 111а/21.09.1978 г. на ИК на ГОНС С. (което въпреки задължаването й по чл. 190 ГПК от съда въззиваемата страна не представи при новото разглеждане на делото), на същата заинтересована страна СТ. М. М. е предоставено право на ползване върху лозе и овощна градина от 0.500 дка в землището на С., местност „Н.“. С преписката е представена по делото и извадка от друго решение № 50/29.10.1981 г. по протокол № 7 на ИК на ОбНС С., с което е одобрен списък на лицата, на които е остъпена земя за обработване по ПМС 1/1981 г., цитирано в обжалваната заповед (л. 23 адм.д. № 1427/2020 г. на СтРС). Същият протокол и списък са представени в заверен препис и при новото разглеждане на делото от пълномощникът на жалбоподателите (л. 27-30). На 48-мо място в същия списък са името и адреса на тази заинтересована страна, срещу което в графа 4, отразяваща „ползвани декари“, е посочено 0.500 (л. 30 и л. 23 адм.д. № 1427/2020 г. на СтРС). И двете ПМС №№ 76/1977 г. и № 1/1981 г. посочени в удостоверението и представения горепосочен протокол са сред посочените в §63 от ПЗР на ПМС 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ. При това разминаване обаче следва да се приеме, че на същата заинтересована страна СТ. М. М. е било предоставено, въз основа на ПМС № 1/1981 г., правото на ползване върху посочената в списъка към решението по протокол № 7/29.10.1981 г. на ИК на ОбНС за предоставянето му земя с площ от 0.500 дка, попадаща в процесния новообразуван имот, а не въз основа на посоченото в удостоверението ПМС № 76/1977 г. съща земя, защото именно представеното по делото горепосочено решение на ИК на ОбНС е правопораждащият това право на ползване по това ПМС 1/1981 г. факт. Поради това, при разминаване в съдържанието му с представеното по делото удостоверение № 430/20.05.1982 г., породените права следва да се преценяват именно с оглед това решение (така и Р 350- 2009-II г.о.). По това заявление не е била изготвена оценка на земята, видно от т. 5 на ЗСТЕ (л. 50).

Тази предоставена за ползване на заинтересовата страна СТ. М. М. земя от 0.500 дка, попада върху процесния новообразуван имот с № - по неодобрения му план, който е с площ от 624 кв.м., който попада върху стар имот с пл. № - по неодобрения кадастрален план от 1992 г., който по разписния му списък е записан на името на бившия му собственик К.Б.С.

(т. 2 ЗСТЕ, л. 48). От представената с преписката при първоначалното разглеждане на делото скица – извадка от неодобрения план на новообразуваните имоти е видно още, че по разписния му списък, 124/624 идеални части от нообразувания процесен имот - са записани като собствени на бившия му собственик К.Б.С. въз основа на горепосоченото решение на ПК, а останалите 500/624 идеални части от същия новообразуван имот са записани като собствени на заинтересованата страна СТ. М. М. въз основа на горепосоченото удостоверение № 430/20.05.1982 г. на Председателя на ИК на ГОНС, което удостоверява, че му е било предоставено по ПМС № 76/1977 г. право на ползване върху 0.500 кв.м (л. 18 адм.д. № 1427/2020 г. на СтРС).

От т. 4 на ЗСТЕ и отговорите на вещото лице в съдебно заседание при новото 3 разглеждане на делото, преценени съвкупно с показанията на разпитаните свидетели С. и С., се установява още, че въз основа на горепосоченото строително разрешение заинтересованата страна СТ. М. М. е построил през 1983 г., тоест до 01.03.1991 г., в процесния имот, сграда, която не попада в изключенията на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ.

Поради това представлява сграда по смисъла на §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ (л. 50 и 66-67).

Възраженията и доводите за противното на пълномощника на жалбоподателите, че същата сграда не била такава по смисъла на §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, защото неотговаряла на изискванията на чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ (отм.), във вр. с чл. 177, ал. 3 Наредба № 5, са неоснователни, защото тъкмо противното се приема в задължителното за съдилищата ТР № 2-2011-ОСГК на ВКС, че независимо дали отговаря на на изискванията на ЗТСУ (отм.), ППЗТСУ (отм.) и Наредба 5 (отм.), построеното в земите, върху които е предоставено право на ползване въз основа на актовете по § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ, което е извън посочените в §1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ изключения и е трайно прикрепено към земята, представлява сграда по смисъла на §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ (ТР № 2-2011-ОСГК на ВКС). Няма обаче несъмнени данни същият имот да е представлявал и овощна градина към датата 12.06.1992 г. на заявлението на заинтересованата страна СТ. М. М. за трансформиране на правото му на ползване в право на собственост, както е отразено в същото му заявление и обжалваната заповед. В тази насока са само показанията на свидетеля С., че в същия имот е имало засети към 1992 г. орех, череша и ябълка, които обаче показания в тази му част са изолирани, защото не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото. Тъкмо напротив. От показанията на свидетелката С. е видно, че същата и съпругът й са прекъснали да посещават този имот преди 10.11.1989 г., а от т. 4 на ЗСТЕ и отговорите на вещото лице в съдебно заседание се устанвовява, че в помощния план на ползвателите от 1992 г. няма данни същият да е представлявал лозе или овощна градина (л. 50 и 66-67). Поради това съдът намери за установено по делото, че към 01.03.1991 г. в този имот е имало построена само сграда по смисъла на §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, но същият не е представлявал лозе или овощна градина към дата на подаване в срок на заявлението на 12.06.1992 г. от заинтересованата страна СТ. М. М. за трансформиране на правото му на ползване в право на собственост, защото по делото няма данни да е бил засят към същия момент с дървета или храсти с цел производство на плодове или ядки, или с лози за производство на грозде, без да се прилагат агрономическите правила за брой насаждения от даден вид на декар (Р 35- 2016-II г.о. на ВКС).

Съдът кредитира показанията на разпитаните при новото разглеждане на делото свидетели С. и С., тъй като са непопсредствени, последователни и логични, и не противоречат на останалите доказателства, с изключение на показанията на свидетеля С. в горепосочената им част, че в същия имот е имало засети към 1992 г. орех, череша и ябълка, в която съдът не ги кредитира с оглед изложеното (чл. 172 и 202 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК).

На 02.05.2018 г., назначена със заповед от 15.02.2017 г. на кмета на Общината – Комисия по §62, ал. 1 от ПЗР на ПМС 456/1997 г., е взела решение да му предложи да издаде 4 заповед, с която да признае правото по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на заинтересованата страна СТ.

М. М. да придобие собственост върху ползвания от него имот № 13 с площ от 500 кв.м по помощния план на ползвателите в местност „Н.“, землище на с. М. (л. 24 адм.д. № 1427/2020 г. на СтРС). Единствените мотиви, които тази Комисията е изложила в този протокол за това си решение се изчерпват по същество с три изречения, в които след решението е посочено само, че били налице условията по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост, защото имотът представлявал овощна градина към момента на подаване на заявлението за признаване на правото на собственост и имало сезонна постройка построена с горепосоченото разрешение (л. 24 адм.д. № 1427/2020 г. на СтРС).