Определение № 126 от 23.01.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. Варна, 23.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20243100900495 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД, ЕИК

103550712, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ***Б, действащ чрез адв.Н.С., против Г. Ж. Л. от гр.Варна, с която е предявен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50000лв, представляваща неустойка по т.8.1 от договор от 11.04.18г., дължима за неизпълнение на задължението по т.2.4 от същия договор, ведно със законната лихва върху нея от завеждане на исковата молба до оконч.изплащане.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът Г. Ж. Л. от гр.Варна, действаща чрез адв.Ц. и адв.И., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

В срока по чл.372 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията на ответника.

В срока по чл.373 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който оспорва твърденията на ищеца.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът прави извода, че предявеният иск е процесуално допустим.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 ГПК съдът намира, че искът следва да се разгледа по реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

По доказателствените искания на страните:

По отношение на представените от страните писмени доказателства, доколкото се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора, следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Искане по чл.190 ГПК на ищеца се явява допустимо и следва да се 1 уважи.

Относно доказ.искане, направено с отговора на исковата молба, съдът намира същото за неконкретизирано, доколкото липсва яснота за относимостта на цялата документация към релевантните за спора факти, предвид и представените с допълн.искова молба писмени доказателства, поради което и следва да се остави без уважение.

Относимо се явява искането на ищеца по допълн.искова молба за издаване на съд.удостоверение за послужване пред община Варна и следва да се уважи. Относно искането за второ съд.удостоверение, то същото не е конкретизирано в достатъчна степен, предвид и представено по делото становище от НИНКН, поради което и следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на осн. чл. 374, ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следният проект за доклад по делото, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от АЙ ВИ СЕЙЛИНГС ООД, ЕИК

103550712, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ***Б, действащ чрез адв.Н.С., против Г. Ж. Л. от гр.Варна, с която е предявен иск с правно основание чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50000лв, представляваща неустойка по т.8.1 от договор от 11.04.18г., дължима за неизпълнение на задължението по т.2.4 от същия договор, ведно със законната лихва върху нея от завеждане на исковата молба до оконч.изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 11.04.18г. между страните е сключен договор, по силата на който собствениците на имот – ПИ с идентификатор ************** с адрес ********************** с площ от 644кв.м., сред които и ответницата, поели задължение да учредят на ищеца в нотар.форма право на строеж върху имота за изграждане на нова сграда, като ищецът получавал правото на строеж за договорени индивидуални обекти в сградата, а останалите индивидуални обекти се разпределяли между собствениците. Последните поели задължение и да прехвърлят на ищеца идеални части от самия ПИ. Срещу прехвърлените вещни права ищецът се задължил да изработи проект за изменение на ПУП за имота, а след влизането му в сила – да изработи инвестиционни проекти за изграждане на сградата, да ги съгласува със собствениците, да изгради сградата, да въведе същата в експлоатация и да предаде на собствениците индивидуалните обекти. Твърди, че в изпълнение на задълженията си инициирал процедури за изработване на проект за изменение на ПУП и за съгласуване на същия, който бил одобрен със Заповед №Г-138/05.05.22г. на Гл.архитект на Община Варна, както и изработил идеен инвест.проект за сграда. Излага, че на 29.08.22г. ответника, ведно с други собственици, заявил, че са запознати с влезлия в сила ПУП и инвест.проект и желаят да подпишат разпределителен протокол. Твърди, че поради водени съдебни дела ищцовото дружество било в невъзможност да продължи осъществяване на следващите действия по договора. Излага, че собствениците на процесния имот, вкл. и ответника, подписали договор с 2

БОРД ЕООД, с който се задължили да му учредят права на строеж срещу задължението последният да построи сграда и да им предаде конкретни обекти като обезщетение, с което било налице неизпълнение на поетите по т.2.4 от договора задължения. За това неизпълнение в т.8.1. от договора била уговорена неустойка от 50000лв, която ответникът дължал. Излага, че бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си, тъй като нямал сигурност, че ще получи правото на строеж, предвид обещаването му на БОРД ЕООД, и вече били инициирани администр.процедури за промени в планирането, проектирането и разрешаването на строителство в имота.

С допълн.искова молба оспорва възраженията на ответника.

Твърди, че в сключения договор от 11.04.18г. не било договорено изграждането на жилищна сграда, нито че страните ще получат индивидуални обекти със статут на жилища. Не било договорено и строителят да завърши процедурата по одобряване на изработения от собствениците ПУП, а в т.1.3.1 му се възлагало да изработи проект за изменение на ПУП за имота, каквито действия били предприети и били одобрени ПУП и РУП със заповедта от 05.05.22г. Твърди, че съгласно посочените с ПУП и РУП параметри в имота можело да се проектира и построи апартхотел, за какъвто бил изработен инвест.проект, представен на собствениците за съгласуване по реда на т.3.3. от договора. Счита, че не е налице правна невъзможност за изпълнение, поради което и договорът не бил развален по право. Оспорва доводите за автоматично прекратяване на договора поради изтичане на срока по чл.7.4. Твърди, че поетото от строителя задължение било да изработи проект за изменение на ПУП и да съгласува същия, но не е поемал задължение да осигури одобряване на проекта от компетентния орган. Излага, че след получаване на пълномощно от собствениците ищецът е започнал изпълнение на задълженията си като е възложил изработването на проекта, внесъл го е за съгласуване в НИНКН и на 20.03.19г. е внесъл в р-н Одесос на Община Варна заявление за приемане и одобряването му, с което процедурите по съгласуване приключили и дружеството не било в забава спрямо срока по чл.7.2.1. Позовава се на чл.7.3.4 от договора като счита, че срокът е спрял да тече при подаване на жалба от трето лице, в случая от БЧК, за 108 дни, както и на чл.7.3.2, като счита, че срокът е спрял да тече за 846 дни поради забавания, породени от актове, действия или бездействия на администрацията. С оглед времето, през което е бил спрян срокът, твърди, че строителят ще изпадне в забава за изпълнение на задължението си по чл.5.1 на 21.06.22г., и след като заповедта за одобряване на ПУП е издадена на 05.05.22г., то не е налице забава и договорът не бил прекратен, а е валиден и обвързва страните. Оспорва твърдението за неизпълнение на договора, както и за нищожност на неустоечната клауза, която имала за цел да гарантира строителя, че ще получи обещаните му вещни права по договора, както и да компенсира загубата на приходи и печалби за него. Оспорва и възражението за прекомерност на неустойката, като счита, че стойността на договора била напълно съпоставима с претендираната неустойка.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът Г. Ж. Л. от гр.Варна, действаща чрез адв.Ц. и адв.И., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Не оспорва факта на сключен между страните договор от 11.04.18г. Твърди, че така сключеният договор е развален по право на осн. чл.89 ЗЗД поради настъпила невъзможност за изпълнение. Излага, че съгласно уговорките в договора волята на страните била да се построи жилищна сграда като всеки от съсобствениците получи индивидуален обект жилище. Твърди, 3 че с допълн.споразумение от 29.07.20г. страните се съгласили да изменят т.1.4 от договора в смисъл, че полагащите се на собствениците квоти от РЗП се разпределят пропорционално между всички видове обекти като са изключени тези на етаж 6 и 7, които е предвидено да останат за строителя за допълване на неговата квота от РЗП. Посочено било и че страните се съгласяват предназначението на новата сграда да бъда за апарт-хотел. Излага, че по заявление на собствениците от 2015г. било инициирано адм.производствопо изготвяне на ПУП-ПЗР и РУП за изграждане на жилищна сграда, който бил приет с протокол от 18.08.15г. на ЕСУТ, като било предложено да се издаде заповед по чл.129, ал.2 ЗУТ след съгласуване с НИНКН. Сочи, че след сключване на договора ищецът бил снабден с необходимите пълномощия, но не изпълнил задължението си по т.5.1 да извърши действията по издаване и съгласуване на ПУП за жил.сграда, респ.апарт хотел, а издадената заповед от 05.05.22г. била за хотел. Счита, че изпълнението на задълженията на страните е станало невъзможно, тъй като към момента за имота има действащ ПУППРЗ за хотел и собствениците не биха могли да получат индивидуални обекти.

Твърди, че ищецът не е предоставил на ответника и разпределителен протокол, въпреки съгласието й да подпише такъв. Счита, че от влизане в сила на заповедта от 05.05.22г. договорът е развален по право поради невъзможност за изпълнение и за ответника не съществува задължението по т.2.4 от договора. В евентуалност твърди, че договорът е прекратен на осн. т.7.4, тъй като забавата на ищеца да изпълни задълженията си по т.5.1. е продължила повече от 18 месеца, а към датата на подписване на договора с трето лице12.10.23г. били изтекли повече от 24 месеца, поради което настъпило автоматично прекратяване на договора на осн. чл.7.2.1., без да било необходимо развалянето му по чл.87, ал.3 ЗЗД. В евентуалност счита, че ищецът не може да претендира неустойка, тъй като самият той не бил изпълнил или не е имал готовност да изпълни насрещните си задължения.

Прави възражение за нищожност на клаузата на т.8.1. поради противоречие с добрите нрави, а в евентуалност моли същата да бъде намалена поради прекомерност.

С допълн.отговор поддържа възраженията си и оспорва твърденията, наведени с допълн.искова молба. Твърди, че с договорът страните са постигнали съгласие в имота да бъде построена жилищна сграда, а не хотел или апартаментен хотел, като по негово настояване било подписано допълн.споразумение. Твърди, че ищецът не е инициирал нова процедура по изработване на ПУП, а е продължил започнатата от съсобствениците такава.

Счита, че действителната воля на страните била да се изработи проект за жил.сграда и да се довърши започнатата процедура по одобряване на ПУППРЗ за такава. Твърди, че ищецът е бил информиран за вече започнатата процедура, съотв. е узнал за него с подаване на заявлението от 2018г.

Поддържа възражението си за забава на ищеца да изпълни задълженията си по т.5.1. Твърди, че ищецът е следвало да извърши всички действия по изменение на ПУП, което включвало и одобряването му, като оспорва възражението за липса на забава. Поддържа възраженията си за пълно неизпълнение на договора от страна на ищеца, който подавал проекти и документи за промяна на предвижданията за имота за хотел въпреки одобрените проекти за жилищна сграда. Оспорва твърденията за спиране на сроковете по т.7.3. и поддържа възражението си за нищожност на клаузата за неустойка.

Разпечатката съдържа 35 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b177713-d07f-4bc6-81c3-8260270fcddf