Акт от 10.12.2021, Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер: 166 10.12.2021 год. Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в публично заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН

М. при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин М. административно дело № 197 по описа за 2021, за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Д. С. А. с ЕГН ********* от гр. И. срещу Предписание за поставяне под карантина № 210802/586218, издадено от И. Г. - И.Д. Директор при РЗИ Русе и на А. М. А. с ЕГН ********* от гр. И. срещу Предписание за поставяне под карантина № 210802/586176, издадено от И. Г. - И.Д.

Директор при РЗИ Русе, с които оспорващите са поставени в карантина за срок от 10 дни, считано от 02.08.2021 год. В жалбата си оспорващите твърдят по същество, че не са били налице предпоставките за поставянето им под карантина, независимо, че на 02.08.2021 год. са влезли в България през ТКПП Дунав мост гр.

Русе, идвайки от Кралство Нидерландия, тъй като са имали отрицателни тестове за заразяване с COVID-19, извършени на 31.07.2021 год. В съдебно заседание процесуалния представител на оспорващите твърди, че при издаване на предписанието директорът на РЗИ Русе не се е намирал на ГКПП и предписанието е издадено от дежурен служител на РЗИ – Русе. От съда се иска да отмени оспорените предписания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването – директорът на РЗИ – Русе, в писмено становище и чрез процесуалния си представител – адв. Б. М., оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я отхвърли. Претендира присъждане на разноски в размер на минималното адвокатско възнаграждение, съгласно Наредбата.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 547 от

28.07.2021 год. МС на РБ е удължил срокът на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 1 август до 31 август 2021 г. https://coronavirus.bg/bg/1062 .

Със заповед № РД-01-645 от 28.07.2021 год. Министърът на здравеопазването във връзка с обявената извънредна противоепидемична обстановка е въвел временни противоепидемични мерки относно влизане на лица, пристигащи от други държави, на територията на Република България, считано от 29.07.2021 г. до 31.08.2021 г., съобразно оценка на разпространението на COVID–19 в съответната държава по критерии и поставяне на държавите в цветови зони

В Приложение № 1 към т. I.3 от заповедта се съдържа списъкът на държавите по цветови зони, държавите, за които е установена значителна негативна промяна в епидемичната ситуация по т. 2.4., както и държавите, с които Република България е постигнала споразумение на реципрочна основа за свободно преминаване на техни граждани и лица със статут на постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване и членове на техните семейства, при пристигане от другата държава се съдържа в Приложение № 1. Видно от същото приложение Кралство Нидерландия се намира в Червената зона.

Според т. 4.4 във вр. с т.

4.3 Лицата по т. 4.3.в т.ч. и българските граждани, пристигащи от страни от „Червената зона” се допускат на територията на страната при представяне на валиден цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация или за преболедуване или аналогичен документ, едновременно с отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19, удостоверено чрез валиден цифров COVID сертификат на ЕС за изследване или аналогичен документ, съдържащ същите данни като цифровия COVID сертификат на ЕС за изследване.

Съгласно т 4.6. от заповедта Българските граждани, които не представят нито един от документите по т. 4.4 се допускат на територията на страната и се поставят под карантина за срок от 10 дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция или оправомощен от него заместник-директор.

С разпоредбата на 4.7. е предвидено, че Българските граждани, които представят при влизането си в страната само един от документите, посочен в т. 4.4. (валиден цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация или за преболедуване или отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за COVID-19, удостоверено чрез валиден цифров COVID сертификат на ЕС за изследване или аналогичен документ) се поставят под карантина за срок от 10 дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция или оправомощен от него заместник-директор. В тези случаи директорът на съответната регионална здравна инспекция може да отмени издаденото предписание за поставяне под карантина на тези лица, при предоставяне по електронна поща на документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 24 часа от влизането в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19.

Предписанието се отменя в срок до 24 часа от представяне на документа, показващ отрицателен резултат от проведеното изследване.

В ранните часове на

02.08.2021 год. оспорващите – Д. А. и А. А. са влезли в Република България през ГКПП Русе – Дунав мост, пристигайки от Кралство Нидерландия. По същото време на този ГКПП са били дежурни служителите на РЗИ – Русе -свидетелките С. Р. и М. З. Свидетелката Р. е работила със служебен таблет. Въвела е данните на оспорващите в таблета и страната от която пристигат. Таблетът генерирал предписание за поставяне под карантина индивидуализирано по номер и дата. За оспорващия Д. С. А. било генерирано предписание № 586218 от 02.08.2021 год.

/л.26/, а за оспорващата А. А. – предписание № 586176 от 02.08.2021 год. /л.29/ . Оспорващите се запознали със съдържанието на предписанията и подписали същите с електронна писалка върху екрана на таблета. В последствие св. З. изготвила и връчила на оспорващите писмено удостоверение за съобщено предписание. /л.27, л. 30/.

Жалбата срещу предписанията са депозирани в Административен съд -. Разград на 04.08.2021 год.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, депозирана е от активно легитимирано за това лице- адресат на акта и в законоустановения срок.

С оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК съдът следва да извърши и преценка за нижощност на оспорения административен акт, дори да не е направено искане в тази насока.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗ на задължителна изолация подлежат лица, болни от и заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-19.

Според разпоредбата на чл.

61, ал. 2, изречение второ от ЗЗ с цел предотвратяване разпространението на заразни болести по ал. 1 на задължителна карантина може да подлежат и лица, които са влезли на територията на страната от други държави.

Задължителната карантина на лице по ал. 2 или 3 се извършва с предписание, издадено от директора или от оправомощен от него заместник-директор на съответната регионална здравна инспекция, а срокът ѝ се определя със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен инспектор в съответствие с епидемичния риск от разпространение на заразната болест съгласно чл. 61, ал. 6 и ал. 7 от ЗЗ.

От разпоредбата на чл. 61, ал. 6 от ЗЗ е видно, че компетентен да издаден предписания от вида на оспореното е директорът на съответното РЗИ или упълномощено лице.

В чл. 61, ал. 9 от ЗЗ е посочено, че Министърът на здравеопазването утвърждава образец на предписанията по ал. 4, 6 и 8, което изключва същите да бъдат в устна форма или да бъдат изразявани чрез действия или бездействия. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от АПК устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон, а такава разпоредба липсва в Закона за здравето. Следователно предписанията по чл. 61, ал. 6 от ЗЗ следва да е в писмена форма и да съдържат реквизитите в чл. 59, ал. 2 от АПК.

Съгласно т. 8 на чл. 59, ал. 2 от АПК писменият административен акт следва да съдържа подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Този реквизит е задължителен елемент от изискванията за съдържанието и форма на индивидуалния административен акт.

Спазването на изискуемата от закона форма е елемент на изискванията за законосъобразност на административните актове. Липсата на подпис води до невъзможност да се установи кой е издателят на акта и дали същият е притежавал персонална, материалната и териториална компетентност да го издаде. Този порок е толкова съществен, че винаги е основание за прогласяването на нищожността на акта, тъй като липсва доказателство, че административният акт е издаден от компетентния орган.

В случая като издател на предписанието е посочено лице, изпълняващо длъжността директор на РЗИ – Русе, който се явява компетентен орган съгласно посочените по-горе разпоредби. По делото административният орган по разпореждане на съда е представил заверени копия

Видно от приложените надлежно заверени копия на обжалваните предписания, те не съдържат подпис на издалото го лице. Полагането на подпис свидетелства за формираната воля на органа за издаване на съответния акт и е потвърждение, че този акт изхожда именно от него. Без завършващото действие по подписването на акта, той остава само проект, който не може да има никаква правна сила.

В случая обаче предписанията в този им вид са били предявени на адресатите им, те са се запознали с тях срещу положен подпис, връчено им е и уведомление, че срещу тях е издадено предписание с указание за правните последици от неспазването му. Следователно длъжностното лице връчило предписанията е третирало тези актове като окончателни и ги е съобщило на адресатите с цел да ги приведе в действие като такива, в случая дори да ги приведе предварително в изпълнение, което е допуснато от закона. От връчването на процесните предписания в този им вид на оспорващите за изпълнение те се явява нищожни, тъй като страдат от най-тежкия процесуален порок във формата – липса на подпис на сочения като негов издател.

По делото не се установява, а и не се твърди че обжалваните предписания са издадени като електронни документи, подписани с електронен подпис, поради което не е необходимо да се изследва наличието и изпълнението на визираните в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги предпоставки за валидност на електронното волеизявление.

Наред с това от показанията на св. С. Р. и М. З. – служителки при РЗИ Русе, е видно, че процесните предписания всъщност са издадени в ранните часове на 02.08.2021 год. от св. Р., а не от директора на РЗИ Русе, както е посочено в оспорените актове и тя е предявила предписанията на оспорващите за запознаване, подписване и изпълнение.

Следва да се има предвид, че до изменението на разпоредбата на чл. 61, ал. 6 от ЗЗ с ДВ бр. 105/2020 год. в сила от 11.12.2020 год. предписанията за поставяне под карантина на влизащи в страната лица можеха да бъдат издавани от директора на съответното РЗИ или упълномощени от него длъжностни лица, но след изменението тази компетентност беше възложена само на директора на съответната РЗИ или упълномощен от него заместник директор. Следователно оспорените предписания са издадени от некомпетентно лице.

По изложените съображения съдът приема, че оспореният акт е постановен при съществено нарушаване на изискванията за форма, предвид липсата на подпис на неговия издател, и от некомпетентно лице, с оглед установените по делото факти, което обосновава наличието на основания същият да бъде прогласен за нищожен.