Решение № 138 от 01.05.2023, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. гр. *** 01.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Костадинова в присъствието на прокурора С. Хр. Т. като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20224440100837 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Д. М. М. с постоянен адрес с. *** с ЕГН ********** и настоящ адрес страна *** в качеството му на баща и законен представител на непълнолетната *** *** с ЕГН **********, чрез процесуалният представител адв. Ц. К. Ц. – АК ***рещу Х. Т. Д. с постоянен адрес с. *** с ЕГН **********.

В исковата си молба Д. М. М. твърди, че с ответницата имали извънбрачна връзка, като от нея имат родено едно дете което припознал – *** ***, ЕГН **********, видно от удостоверение за раждане от ***г. издадено въз основа на акт за раждане ***г. на Община *** Твърди се, че детето от третия месец на раждането си през 2018 година останало при ищеца за отглеждане, след като неговата майка – ответницата Х. Т. Д. му заявила, че не желае да го отглежда, няма средства за това, не е в състояние да полага никакви грижи за него и това нейно решение е категорично, като заявила, че детето е на ищеца и да се оправя с него както намери за добре. Твърди се от ищеца, че опитал да поиска адекватно обяснение от ответницата, защо така постъпва но категорично заявила, че така е решила и нищо не може да промени това нейно решение. Единствено му издала пълномощно с което да извежда детето зад граница. Твърди се от ищеца, че обяснил на съпругата си *** че има дете от друга жена, което е припознал и желае да го отгледа, тъй като биологичната му майка не желае да се грижи за него, няма средства за това и не може да му подсигури нормален живот при неговото израстване. Твърди се от ищеца, че съпругата му не можела да зачене поради биологични усложнения и му заявила, че е съгласна да го вземе и отглежда с нейна помощ, което до ден днешен е така. След като взел детето при себе си ищецът и съпругата му *** заминали да живеят в *** където са се установили трайно, работят и детето ходи на детска 1 ясла/градина. Твърди се, че всяка година се прибират цялото семейство в *** за по един месец и през престоя си винаги ищецът се опитва да осъществи контакт с ответницата, като при контактите му винаги е настоявал да види детето, което тя категорично отказвала да стори и постоянно заявявала, че тя дете няма и то е само на ищеца, както и че няма да плаща издръжка. Твърди се от ищеца, че в *** нещата са по сложни от административна гледна точка, а и всяка услуга е сравнителна по скъпа от тези в *** В дадени моменти се създава административни трудности по отношение на оформяне на документи на децата, като и непрекъснатото недоверие към ответника, че в даден момент може да оттегли пълномощното и по този начин да възпрепятства и накърни интересите на детето – да се върне в *** и да продължи своя живот и своето обучение. Твърди се, че ответницата няма как да подсигури средства за храна, обучение, дрехи и други неща на детето с оглед интересите му и възрастта и неговото израстване, тъй като ищецът единствено и с помощта на неговата съпруга се грижи за детето. Твърди, че разполага със собствено семейно жилище в с. *** Твърди, че ответницата има друго семейство – мъж и дете, което допълнително я обременява с разход и ангажимент, а и самата ответница не проявява никакъв интерес към детето. Твърди се, че ищецът е лишен пълноценно да осъществява родителските си пълномощия в случаите на необходимо съгласие и на двамата родители при снабдяване на детето на документи за самоличност – международен паспорт, както при преминаване зад граница и напускане пределите на страната. Твърди се, че поведението на ответницата се характеризира с цялостно неизпълнение на родителските й задължения, виновно бездействие, което е продължило и трайно. Ищеца счита, че формалното притежаване на тези родителски функции от майката на детето не е оправдано и е нецелесъобразно за детето.

Иска се от съда:

1. Да лиши Х. Т. Д. с ЕГН **********, адрес с. *** от родителски права спрямо детето *** *** с ЕГН **********, родена на *** в гр. ***

2. Да предостави родителските права над детето *** *** с ЕГН ********** на нейния баща и законен представител Д. М. М. с ЕГН ********** .

3. Да постанови детето *** *** с ЕГН ********** да живее при своя баща и законен представител Д. М. М. с постоянен адрес *** с ЕГН ********** и настоящ адрес в страна ***, гр. ***

4. Да постанови подходящ режим на лични отношения на лишения от родителски права родител с детето, който да бъде в интерес на детето, след като съобрази факта, че детето ще учи и живее в страна ***.

5. Да се произнесе по въпроса за дължимостта на издръжката на детето от родителя, като Д. да заплаща на малолетното дете *** *** издръжка в размер на по 177.50 лв. месечно считано от момента на депозиране на настоящата искова молба в съда, ведно със законната лихва върху тази сума за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно предвидените обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

6. На малолетната *** *** да бъдат издадени международни паспорти и лични карти 2 само по искане на нейния баща и законен представител – Д. М. М..

7. Малолетната *** *** да напуска територията на *** и да пребивава в други държави заедно със своят баща и законен представител – Д. М. М. без излишното писмено съгласие на майката – Х. Т. Д.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, в който изразява становище, че искът за лишаване от родителски права е допустим и основателен, като изложеното в исковата молба е така и отговаря на обективната истина и не прави възражения и искания по предявените искове и моли производството да се гледа в нейно отсъствие. Не възразява бащата на детето да може да подава еднолично документи за изготвяне на лични документи – лична карта и задграничен паспорт за пътуване в чужбина и да го придружава при пътуване в чужбина. Не се противопоставя с оглед интереса на детето, неговото правилно развитие, социално интегриране, здраве и обучение, както и емоционална връзка между детето и ищеца. Счита, че при ищеца детето ще се чувства по добре . Тя няма финансови и други материални възможности. Има свое семейство, не желае да се грижи за детето, а и никога до сега през този период от 4 години не се е грижила за него и няма емоционална връзка с него. Има здравословни проблеми, които за в бъдеще биха поставили детето в неблагоприятно положение сред своите съученици, близки и роднини. Изразява категоричното си становище, че искът е допустим и основателен.

Прокурорът намира, че искът с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК е основателен, тъй като по делото се установило, че ответницата не изпълнява родителските си задължения.

В съдебно заседание не се явява представител на Дирекция „Социално подпомагане” *** Изготвен е социален доклад, в който изразяват становище, че искът е основателен, тъй като пред социален работник ответницата е заявила, че не желае да се грижи за детето, изразява становище, че искът е допустим и основателен.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Безспорно е и се установява от нотариално заверено удостоверение за сключен граждански брак, че Д. М. М. с ЕГН ********** и *** с ЕГН ********** са сключили граждански брак на *** г., в гр. *** обл. *** въз основа на акт за сключен граждански брак №*** от ***г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Ощина *** Не се спори по делото и се установява от приложеното по делото удостоверение за раждане от 16.07.2029г., издадено въз основа на акт за раждане *** г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Кнежа е, че ищецът Д. М. М. и Х.

Т. Д. са родители на детето *** ***, родена на *** в гр. *** с ЕГН **********.

Безспорно е и се установява от заверено копие на удостоверение за адресна регистрация, че *** М.а е регистрирана на 31.03.202г. в *** страна ***.

Безспорно е и се установява от заверено копие на трудов договор, че между *** /работник/ е 3 сключен трудов договор от 27.06.2022г. за неопределено време с почасово възнаграждение в размер на 13.00 евро.

По делото са приобщени писмени доказателства за установяване на спорните по делото обстоятелства.

В конкретния случай в отговора по чл. 131 ГПК . ответника признава фактите и обстоятелствата в исковата молба.

В представения социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. ***е отразено, че детето *** *** понастоящем живее и е отглеждана само и единствено от своя баща и неговата съпруга в *** при добри битови условия. Детето посещавало детска градина в ***. Детето не поддържа никакъв контакт с майка си. Сочи се още, че ответницата не желае да се грижи за детето.

Ответницата не ангажират доказателства досежно реализираните от нея трудови доходи. Съдът приема, с оглед възрастта и трудоспособната й възраст, че не са налице доказателства за намалена трудоспособност, при което би могла да реализира месечен доход в размер на минималната работна заплата, установена за страната.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК се явява основателен и доказан.

Преценката на искането за лишаване от родителски права като основателно, съобразно разпоредбите на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, предполага правния извод на съда за наличие на две кумулативно дадени предпоставки, а именно: без основателна причина, виновно бездействие от страна на родителя – неполагане на грижи за детето и неизпълнение на задължението за издръжка, и това цялостно неизпълнение да е трайно.

По отношение на първата предпоставка, съдът, прие за установено, че след раздялата на страните, ответницата Х. Т. Д. напълно се дезинтересирала от детето ***, не се възползвала и не търсила всички възможности за личен контакт, не участвала в отглеждането и възпитанието, не давала издръжка за детето в пари или по друг начин. Т.е., пренебрегнала е родителския си дълг, като изцяло не изпълнявала родителските си задължения.

По отношение на втората предпоставка за основателността на претенцията – неизпълнението на родителското задължение за издръжка и грижи да е трайно, съдът взе предвид следното: съгласно практиката на ВКС на РБ, критерии за преценка във всеки отделен случай следва да бъдат житейската практика и морала. В конкретната хипотеза, укоримото поведение на майката продължава от момента на раждането на детето, до настоящия момент, поради което се характеризира с признака трайност.

Според съда, а и от становището на ответницата в депозирания отговор, цялостното пренебрегване от страна на майката на детето *** на родителските си задължения е без основателна причина.

Предвид установените и изложени по-горе констатации, съдът прави извода за 4 основателността на искането за лишаване от родителски права на Х. Т. Д. по отношение на малолетното дете *** ***, поради трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК.

На основание чл. 134, т. 2 от СК, съдът следва да определи мерките относно личните отношения на ответника с детето – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00ч до 17.00 часа, както и един месец в годината, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

Досежно издръжката на детето:

Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 3 от СК, лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа децата си. Установи се по делото, че ответницата не е заплащала изобщо издръжка за детето. По делото е отправено искане за присъждане на издръжка в размер на 177.50 лв. месечно, считано от депозиране на исковата молба – 25.08.2022г. ведно със законната лихва върху тази сума за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно предвидените обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.

Налице са предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК. В съдебното заседание ответницата не се явява и не се представлява. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страна може да се разпорежда.