Решение № 1558 от 06.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1558 гр. Пловдив, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330113102 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК. Съдът е сезиран с искова молба от Л. Д. Д., ЕГН ********** против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, с която са предявени обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № ***** от *******г., сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и нищожността на договор за предоставяне на поръчителство № ****** от ******г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № **** от ******г., а между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство ***** от *****г. Ищецът поддържа, че процесните договори са нищожни. Счита, че уговореният фиксиран годишен лихвен процент от 40,90 % нарушава добрите нрави и внася неравноправие между страните.

Намира, че недействителността на клаузата за договорна лихва води до недействителност на кредитната сделка. Твърди, че не били спазени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – в договора да е разписан действителният размер на ГПР. Действително приложеният ГПР бил различен от посочения в договора, като сочи, че по този начин кредиторът заблудил потребителя, поради което счита за нищожна клаузата за ГПР, с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК – нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Счита, че уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител е разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР. Посочва, че в нарушение на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК кредиторът не е включил в ГПР разходите, които следвало да извърши ищеца за заплащане на възнаграждение за фирмата – поръчител. Невключването му в ГПР водело до несъответствие на действително прилагания от кредитора разход в кредитното отношение и представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

1

Твърди, че възлагането на потребителя на задължения, които следва да заплаща кредитора са в изключителен интерес на кредитора и във вреда на потребителя, който е по слабата страна в правоотношението, поради което е налице нарушение на чл. 143 ГПК.

Твърди, че задължавайки потребителят да сключи договор за поръчителство, кредитодателят е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД, като ако ищцата би изразила воля да сключи договор за поръчителство, тя не го прави в изпълнение на свое задължение към кредитодателя, а единственият й мотив би бил да надари кредитора. В този смисъл сочи, че на основание чл. 225, ал. 1 ЗЗД по договора за дарение дарителят следва да престира незабавно, в противен случай договорът е нищожен, а в процесния случай възнаграждението за поръчителя се погасявало на погасителни вноски. Поддържа, че предвид акцесорния характер на договора за поръчителство, последният е недействителен, поради недействителност на обезпечената сделка – договорът за паричен заем. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че в сключения договор бил ясно посочен лихвения процент и годишния процент на разходите по кредита. Годишният лихвен процент от 40 % минимално надвишавал трикратния размер на законната лихва, поради което и не следвало да се приеме, че е налице нарушение на добрите нрави при установяването му.

Договорната лихва представлявала цената за ползване на усвоения паричен ресурс. Твърди, че подписвайки договора при посочените параметри ищецът сам е преценил възможностите си, поради което счита, че не е налице противоречие с добрите нрави. Счита, че размерът на годишният лихвен процент е определен изрично по размер, като е съобразен с ограниченията, установени в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че не е налице соченото от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите е установен в размер, съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не надвишава петкратния размер на законната лихва. Твърди, че ГПР представлява възнаграждението на кредитора и други допускания, свързани с договора за потребителски кредит, а възнаграждението за поръчителя, произтича от друго правоотношение, поради което не е част от установения в договора ГПР, който е фиксиран. Следователно в договора не била предвидена възможност за промяна на ГПР, поради което не са предвидени и уговорени допълнителни допускания. Сочи, че в договорът за поръчителство изрично е предвидено, че последният влиза в сила единствено ако заемополучателят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение в установения тридневен срок. Твърди, че съгласно клаузите на ЗПК годишният процент на разходите се определя към датата на сключване на договора за паричен заем, поради което към този момент не е известно дали заемополучателят ще изпълни задължението си за предоставяне на поръчителство. Оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора за поръчителство, като сочи, че за изтъкнатото противоречие на последния с нормите на добрите нрави, не е посочена конкретна обосновка. Сочи, че не е налице нееквивалентност на престациите, тъй като поръчителят се задължава да отговаря с цялото си имущество солидарно с длъжника за изпълнение на неговите задължения. Твърди, че поръчителят е сключил договора за поръчителство само и единствено поради възлагане от страна на ищеца и само при условие, че ще получи уговореното възнаграждение. Поддържа, че дори да се приеме, че договорът за заем е недействителен, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си за предоставяне на другите две обезпечения по договора за заем, последният дължи възнаграждение на поръчителя. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Сочи, че основният предмет на дейност, който осъществява и е вписан в ТР, е предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Твърди, че ищецът, с цел да избегне неблагоприятни последици от неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, установени в клаузата на чл. 4 от Договора, е потърсило неговите услуги. Сочи, че причината за сключване на договора от страна на ответника е именно възможността за получаване на възнаграждение. По така изложението съображения счита за неоснователни твърденията на ищеца, че договорът за поръчителство е лишен от правно основание.

2

Твърди, че договорът за поръчителство не е установен в противоречие с добрите нрави, като не е налице твърдяната от ищцата явна нееквивалентност на престациите, тъй като срещу възнаграждение е поел задължение да отговаря с цялото си имущество – солидарно с длъжника, за изпълнение на неговите задължения. Сочи, че е сключил договора за поръчителство само и единствено поради възлагане от страна на ищеца и именно предвид установеното възнаграждение за предоставената услуга. Сочи, че договорът за поръчителство не е установен в противоречие с добрите нрави, тъй като приложение следва да намери принципа за свободата на договарянето между страните, установен в разпоредбата на чл. 9 ЗЗД. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е второ, акцесорно облигационно правоотношение, поради което не следва дължимата по него такса за възнаграждение на поръчителя да бъде включена в годишния процент на разходите по договора за кредит. Поддържа, че твърденията за недействителност на договора за поръчителство не следва да се кредитират, тъй като ответното дружество е вписано като финансова институция, която предоставя гаранционни сделки по занятие, като извършва търговската си дейност в съответствие с всички приложими законови разпоредби. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 22 ЗПК, съединен с положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 26, ал.1, предл. 3-то ЗЗД, чл. 26, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД вр. чл. 19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и „Изи Асет Мемиджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***** от *****г г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 2 000 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс. Установен е годишен лихвен процент и годишен процент на разходите .

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 “Редовен”; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е представен Договор за предоставяне на поръчителство № ***** от ******г г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на посредник, и ищеца– потребител. По силата на така сключения договор по възложение на потребителя поръчителят поема задължение да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения, възникнали по силата на договор за паричен заем № **** от *******г,. Установено е, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, ал. 2 от Договора за паричен заем в указания срок. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство 3 е установено, че за поемане на задължението от поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Договора е установено, че потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем. С клаузата на чл. 3, ал. 3 е договорено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 40, 90 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено в полза на кредитодателя по договора за кредит, доколкото чрез сключване на процесния договор последното постъпва в неговия патримониум, като се заплаща ведно с месечните погасителни вноски по договора за кредит. Следва да се отбележи също така, че договорът за предоставяне на гаранция влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т.1 и т.2, а именно да предостави някое от следните обезпечения – две физически лица – поръчители, които да отговарят на съответните изисквания или банкова гаранция. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в определения размер., за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане, или поне две лица поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредитодателят си осигурява сигурно сключване на договор за предоставяне на гаранция, възнаграждението по който договор се заплаща с всяка вноска по договора за кредит и постъпва в неговия имуществен патримониум. От изложеното следва, че по този начин се установява допълнително задължение за длъжника, респ. допълнително възнаграждение за кредитодателя, като това възнаграждение следва да бъде включено при формирането на ГПР.