Решение № 201 от 29.11.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Ихтиман, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно наказателно дело № 20241840200379 по описа за 2024 година производство по чл. 59д и сл. от ЗАНН

С Наказателно постановление № 24-0274-000170/07.06.2024 г., издадено от Началника на РУ на МВР – Ихтиман на С. А. В. ЕГН ********** от гр. Панагюрище за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

С. В. е обжалвал наказателното постановление в срок, като твърди, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като има несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация. Твърди се, че нарушението не е извършено умишлено. Алтернативно иска намаляване на наложеното наказание Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 10.04.2024 г. около 13,40 часа в района надлеза над магистрала „Тракия“ на пътен възел Вакарел е възникнало ПТП, при което при изпреварване са се ударили лек автомобил “Рено Канго“, рег. № *, управляван от С. В. и лек автомобил „Ауди А3“, рег. № *, управляван от С. П.. След настъпване на произшествието В. не спрял, а продължил движението си в посока на с. Вакарел. В района на селото св. П. настигнала автомобила на В. и двамата спрели, но не се разбрали чия е вината за произшествието, при което имало леки материални щети и по двата автомобила, не попълнили двустранен протокол за ПТП, а В. потеглил с автомобила си в посока гр. Панагюрище. П. подала сигнал на телефон 112 и на мястото бил изпратен полицейски патрул от РУ-Ихтиман. Полицейският служител разговарял с П., която му споделила регистрационният номер на другия участник в ПТП. В. бил установен в гр. Панагюрище, след което се върнал в с. Вакарел.

Там около 16,50 часа въз основа на подадени декларации оот водачите бил съставен 1 протокол за ПТП, както и АУАН № 1074158 от 10.04.2024 г., в който прието, че В. не е изпълнил задължението си като участник в ПТП с материални щети да остане на място до пристигането на контролните органи на МВР, което представлява нарушение на чл. 123, ал.

1, т. 2 б. „б“ ЗДвП.

Описаната по делото фактическа обстановка бе установена както от показанията на св. С. П., така и на пътувалата в нейния автомобил св. Х. А. и на полицейския служител П.

Н.,

За констатираното нарушения е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на В. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са издадени от съответните органи в кръга на тяхната компетентност, като в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърнят правото на защита на жалбоподателя и които да представляват формално основание за отмяната на атакуваното наказателно постановление.

Вярно е, че актосъставителят и наказващият орган са посочили погрешен час на извършване на нарушението, доколкото от доказателствата по делото е видно, че нарушението е осъществено около 13,40 часа, а в АУАН и НП е посочен 16,50 часа. Това обстоятелство обаче не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като часът на извършване на нарушението не е елемент от обективната му страна и допуснатата грешка не е от естество да ограничи правото на защита на жалбоподателя.

Несъмнено е, че в преценката си дали да издаде наказателното постановление или не, административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение. В съдебното производство, обаче, тези констатации нямат никаква обвързваща доказателствена сила и обстоятелствата относно извършването на вмененото на наказаното лице административно нарушение подлежат на установяване с всички допустими доказателствени средства.

Разпоредбата на чл. 123 ЗДвП урежда задълженията на водачите при настъпило пътнотранспортно произшествие. Така в чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП е предвидено, че без да създава опасност за движението по пътя, водачът е длъжен да спре, за да установи какви са последиците от произшествието,

В т. 2 на чл. 123, ал. 1 ЗДвП са предвидени задълженията на участник в ПТП, когато при произшествието са пострадали хора, като б. „б“ задължава водачът да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

В случая в хода на производството не се установи при настъпилото произшествие да е имало пострадали хора, поради което и за жалбоподателя не е възникнало задължението да остане на мястото на произшествието и да изчака органите на МВР на посоченото основание, т.е. нарушението му не е съставомерно от обективна страна. От друга страна, обаче, той е допуснал нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, съгласно която ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

Установено е по делото, че участниците в произшествието не са постигнали съгласие 2 относно обстоятелствата, при които е настъпило то, след което В. е напуснал мястото и е продължил движението си без да уведоми съответната служба за контрол., т.е. той не е изпълнил задължението си като участник в ПТП.

В случая санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е обща и предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

След като и в АУАН и в НП ясно са описани обстоятелствата на нарушението на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН съдът следва да измени наказателното постановление, като приложи закон за еднакво наказуемо нарушение.

При определяне на наказанието настоящият състав приема, административнонаказващият орган необосновано е наложил санкцията в максималния, предвиден от закона размер. В случая не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват този размер на наказанието, като видно от приложената справка жалбоподателят не е системен нарушител на правилата за движението по пътощата, поради което и в тази си част атакуваното наказателно постановление също следва да бъде изменено, като на жалбоподателя бъде наложено наказание в предвидения от закона минимум, а именно глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0274-000170/07.06.2024 г., издадено от Началник на РУ на МВР – Ихтиман, като за извършеното от С. А. В. ЕГН ********** от гр.

Панагюрище, ул. „* нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП му налага глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред АС– София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

3