Определение № 2560 от 22.05.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2560 гр. Бургас, 22.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20252120106312 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковата молба на Й. Ф. А. против „ПУЛС ФАРМА“ ЕООД, с която се претендира осъждането на ответника за заплащане на сумата от 3264.23 лв. - главница, дължима за положения от нея извънреден труд от 306 часа в периода от 17.02.2025г. до 09.07.2025г., като в уточнителната си молба е посочила и изработените от нея извънредни часове, ведно с обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1614 лв., ведно със законната лихва за забава върху горните главници от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществувало между страните трудово правоотношение, съгласно сключен между тях трудов договор от 10.02.2025г., по силата на който ищцата била назначена на длъжността *** в обект, стопанисван от ответното дружество - денонощна аптека „*********. Бил уговорен четиричасов работен ден при основно месечно възнаграждение от 538 лв. Скоро след като ищцата започнала работа, работодателят започнал да изготвя график за работно време, което значително надвишавало уговореното 20 часа седмично такова, в това число и работа на дневни и нощни смени, както и в празнични и почивни дни. Работодателят казал, че ситуацията е временна и ще бъде променена, и че ще заплаща извънреден труд, ако такъв бъде полаган. Ищцата била заставяна да работи по 6 часа дневно от понеделник до петък, както и по 12 часа дежурства в събота, неделя и официални празници. Полаганият извънреден труд и труд в почивни дни и официални празници не е бил заплащан. Ето защо ищцата решила да прекрати трудовия договор поради редовното неспазване на работното време. Така, считано от 09.07.2025г. тя била освободена от работа на основание чл.327, ал.1, т.3 пр.4 КТ. Заявява, че от февруари 2025г. до юли 2025г. е работила извънредно много часове дневна смяна, които не били заплатени. Работела не по 4, а по 6 часа на ден. Реално са изработени следните часове извънреден труд: 32 часа за февруари 2025г., 76 часа за март 2025г., 76 часа за април 2025г., 68 часа за май 2025г., 48 часа за юни 2025г. и 6 часа за юли 2025г. Общо часовете са 306 часа, които възлизат на 3264.23 лева. Извънредният труд не е платен, отделно е останало неплатено и обезщетението по чл.221, ал.1 КТ. Ищцата индивидуализира положения от нея извънреден труд през всеки от месеците до момента, в който в крайна сметка подала изявления за прекратяване на трудовия й договор.

Предявените искове са с правно основание чл. 262 и чл. 221, ал. 1 от КТ.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с 1 който исковете се оспорват като неоснователни, като се излага, че не е вярно твърдението на ищцата за полагане на извънреден труд, в частност и нощни смени и в почивни и празнични дни, нито се сочи да е налице акт, респективно разпореждане на работодателя в този смисъл, който бил част от фактическия състав за заплащане на извънредния труд. Оспорва информацията, изложена в табличен вид в уточнителната молба. Възразява да се допускат до разпит свидетели, които са ищци против ответника по други дела.

С молба от 21.05.2026г. ищцата е заявила, че е уредила с ответника извънсъдебно спора, поради което прави отказ от иска и моли делото да бъде прекратено.

При това положение съдът е десезиран от разглеждане на спора, което налага делото да се прекрати.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради отказ от иска, на основание чл.233 ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред БОС.

Препис да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2