Решение № 2779 от 16.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2779 гр. Пловдив, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря София Г. Чаушева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20225330109346 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. Г. Д., ЕГН ********** против БЪДЕЩЕ 2015 ЕООД, ЕИК 203770403 и по насрещен иск на БЪДЕЩЕ 2015 ЕООД, ЕИК 203770403 против Л. Г. Д., ЕГН ********** с правна квалификация член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД .

Ищецът Д. излага, че е работил по трудово правоотношение при ответниковото дружество з а периода **** г. до ***** г. на длъжността „ шофьор тежкотоварен автомобил международни превози“, като в задълженията му били включени следните дейности- извършване на международни превози като шофьор на тежкотоварен автомобил в Н., Б., Г. и др.

Ищецът твърди, че за периода март – юни *****г. не бил получил дължимите му трудови възнаграждения в общ размер на 1570 лева, а така също и не бил ползвал платен годишен отпуск, за който му се дължало обезщетение в общ размер на 400 лева за неползван платен годишен отпуск от ** дни през **** и * дни за *****г., ведно със законна лихва върху от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

О т ответника е постъпил писмен отговор, с който се твърди, че процесните трудови възнаграждения били платени, а полагаемият се на ищеца платен годишен отпуск бил използван преди прекратяване на ТПО. Признава с е сключването на трудовия договор, считано от ***** г. и изпълняваната от ищеца длъжност „Шофьор 1 тежкотоварен автомобил международни превози“.

Предявен е насрещен иск за връщане на сумата от 2000 лева, която сума била преведена по банковата сметка на ищеца и получена от последния без правно основание. Изложени са твърдения, че трудовият договор е прекратен на ****** г., а заплатените от дружеството по банковата сметка на ищеца суми с посочено основание командировъчни са преведени на ****** г. и на ****** г. , след прекратяването на трудовото правоотношение. Настоява се на това, че посочената сума е получена от ответника без правно основание, доколкото от страна на ищеца няма извършвани международни курсове, като нямало и издадени от работодателя командировъчни заповеди.

В постъпилия отговор на насрещната искова молба се излага, че сумата от 2000 лева е получена от ищеца, но същата е платена на правно основание – осъществени командировки от ищеца, като такова основание е било посочено от дружеството в двете платежни нареждания. Оспорва се факта на прекратяване на ТПО, като се твърди да не е прекратено. Твърди се също, че шофьорът Л. Д. е бил командирован в чужбина, за да осъществява курсове с камион и че същият е извършвал такива в страни от Европейския съюз в периода, за когото са плащани командировъчните. Следва да се посочи, че в платежните нареждания за плащането на сумата от 2000 лева е посочен периода м. май *****г.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224, ал.1 от КТ, чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

Като безспорно установени и признати от страните са фактите и обстоятелствата: че между ищеца и ответника е сключен трудов договор от ***** г. на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил международни превози“ и че преведената от ответника на ищеца сума от 2000 лева е била получена от ищецаработник.

По предявения иск с правна квалификация чл.128, т.2 КТ.

Според цитираната разпоредба трудовото възнаграждение е парично плащане от работодателя на работника за престираната от него работна сила. За основателността на този иск ищецът следва да установи съществуването на трудово правоотношение между него и ответника, размера на договореното трудово възнаграждение и размера на неизплатената част от него, а работодателят да докаже, че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.

Изпълнението на задължението за изплащане на трудовото възнаграждение по член 128, т. 2 КТ се установява с всички доказателствени средства с изключение на свидетелските показания, а нормата на чл. 270, ал. 3 от КТ определя начина, по който 2 се извършва плащане на работната заплата. По делото не се установява, ответникът да е извършил плащания за дължимите трудови възнаграждения в полза на ищеца по законоустановените за това начини по чл. 270, ал. 3 от КТ - лично на работника по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на работника на влог в посочената от него банка. Разпоредбата е императивна, защото създава гаранции за изплащане на трудовото възнаграждение, освен това тази норма предвижда писмена форма за доказване изпълнението на това задължение на работодателя. Във всички случаи плащането на трудовото възнаграждение следва да бъде документирано по надлежния ред.

В настоящия случай се представят преводни нареждания /л. **-**/, в които като основания за плащане на сумите са посочени командировъчни, а не трудови възнаграждения. По делото не се представят командировъчни заповеди, като е бил разпитан свидетеля на ищеца В. М., който също е работил в дружеството на същата длъжност и от чийто показания се установява, че в периода май-юни месец е работил заедно с ищеца в дружеството. Казва, че с ищеца се засичали по паркингите и че през м. май на ****г. ищецът правил курсове до Н. и Г. Свидетелят казва, че са карали без командировъчни заповеди, а плащането им ставало по усмотрение на работодателя.

От изисканата справка на Главна дирекция Гранична полиция се установява че за периода **** г. до **** г. за лицето Л. Д. са налице записи на данни за преминавания през ГКПП В. **** мост - влизане с товарен автомобил в РБ през ГКПП В. **** мост на ******г., излизане от РБ през ГКПП В. **** мост на ******г. с товарен автомобил; влизане в РБ през ГКПП В. *** мост на *****г. и излизане от РБ през ГКПП В. **** мост на *****г.

Съгласно чл.270, ал.3 КТ изпълнението на произтичащо от писмен трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Ведомостта и платежното нареждане са нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане и когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ, както и допустимостта на други доказателствени средства, каквито са съдебното и извънсъдебното признание, веществените доказателства, заключения на вещи лица и др.

Ответникът не е ангажирал доказателства, които да установят изпълнението на това задължение, с оглед на което искът за трудовите възнаграждения се явява основателен и доказан. Изразеното от работодателя, че с платежните нареждания, с посочено основание за плащане - командировка, всъщност били заплащани и трудови възнаграждения не може да бъде възприето. Касае се за две отделни вземания, като 3 правната сигурност изисква този който е платец на сумите да посочи действителното основание, в противен случай и другата страна няма да е наясно какво точно се изпълнява.

По иска с правно основание чл. 224 КТ, според който при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Фактическия състав на това обезщетение включва два елемента: прекратяване на трудовото правоотношение и наличие на неизползван платен годишен отпуск. Ищецът следва да установи съществуването на трудово правоотношение и уговорения размер на платения годишен отпуск.

При установяване на горните обстоятелства, ответникът следва да докаже че този отпуск е бил ползван. Съгласно представения по делото трудов договор ищецът има право на ** работни дни платен годишен отпуск. От представената от ответника заповед № ** е видно, ме на ищеца е разрешен отпуск за периода ****г. до *****г., като в заповедта не е посочено основнието, нито е била подписана от управителя на дружестовото, подписана е само от гл. счетоводител. По делото не е представена молба от ищеца за това, че желае да ползва отпуск. Съгласно член 173, ал. 4 КТ работодателят има право да предостави ПГО на работника и без негово съгласие по време на престой повече от * работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници, както и в случаите, когато работникът след покана от работодотеля не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. В представената заповед на ПГО не е посочено основание, не е представена и молба от работника относно това, че желае да ползва отпуск, с оглед на което съдът намира, че не е доказано ползването му, още повече, че от представената справка от Гранична полиция са налице данни, че ищецът е минавал границата с товарен автомобил в този период. От * до *** ***са точно ** р. дни, колкото се претендират от ищеца. При БТВ от 650 лева обезщетението за ** работни дни възлиза на около 500 лева, претендирано е 400 лева, като искът следва да се уважи изцяло.

По предявения иск с правно основание член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

В представените платежни нареждания самият работодател на ищеца е посочил основанието за плащане на сумите, като командировка за м. **. За този месец както бе посочено по-горе и установено от събраните гласни и писмени доказателства става ясно, че ищецът не е ползвал отпуск, и е престирал труда си, като е извършвал курсове в чужбина. Фактът, че по делото не са представени командировъчни заповеди от работодателя, не означава, че ищецът не е бил командирован да извършва курсове в чужбина, още повече, че по данни на свидетеля шофьорите са карали без командировъчни заповеди. Последните се издават от работодателя, а не от работника и се съхраняват при работодателя, така че не може да се изисква от работника да ги 4 представи, за да докаже командироването си в чужбина. С плащането на командировъчни за м. май ***г. е налице извънсъдебно признание на работодателя, че е възложил на работника извършването на командировка за м. май ***г. Ето защо по изложените съображения насрещният иск като недоказан ще се отхвърли.

По разноските: С оглед изхода от спора на ищеца ще се присъдят разноските за адвокат в размер на 1000 лева и за СТЕ в размер на 150 лева, платими от ответника.

Възражението на ответника, че това адв. възнаграждение е прекомерно е неоснователно, защото последното е съобразено както с материалния интерес, така и с фактическата и правна сложност на делото.

На осн. член 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ПРС държавна такса върху двата уважени иска в размер на общо 100 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА БЪДЕЩЕ 2015 ЕООД, ЕИК 203770403 да заплати на Л. Г. Д., ЕГН * * * * * * * * * * следните суми: 1570 лева, представляваща дължими трудови възнаграждения за м. ****, ****, *** и *** **** г.; 400 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск за *****г. и *****г., ведно със законна лихва върху двете суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.06.2022г. до окончателното им изплащане, както и разноски от общо 1150 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения от БЪДЕЩЕ 2015 ЕООД, ЕИК 203770403 против Л. Г.

Д., ЕГН ********** насрещен иск за връщане на сумата от 2000 лева, платена без правно основание, с платежни нареждания от **** и ****., като недоказан и неоснователен.

ОСЪЖДА БЪДЕЩЕ 2015 ЕООД, ЕИК 203770403 да заплати на ПРС на осн. член 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху двата уважени иска в размер на общо 100 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5