Решение № 4968 от 11.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4968 гр. Пловдив, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330109853 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от В. К. С., ЕГН ********** с адрес в гр. ****************, против „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, с която се иска прогласяване нищожността на клаузата, обективирана в глава 3 от Договор за допълнителни услуги към договор за паричен заем Microcredit № ************** от 29.02.2024 г., и предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Комфорт“ в размер на 709 лв.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за паричен заем, по силата на който ответникът е отпуснал заем на ищеца в размер на 700 лв., който следвало да бъде върнат при лихва от 40,47% и годишен процент на разходите – 48,90%, или общо дължимата сума възлизала на 836,30 лв. Твърди се, че на същата дата страните сключили Договор за допълнителни услуги към договор за паричен заем Microcredit № **************, според който й е предоставен пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, като съгласно Глава 3 от този договор ищцата дължала на ответника възнаграждение за закупената услуга „Комфорт“ в общ размер на 709 лв.

Излагат се твърдения, че ищцата усвоила заема, но не е заплатила сумата по процесния пакет за допълнителни услуги, понеже счита, че тази клауза е недействителна. Сочи се, че предвиденото възнаграждение за закупена допълнителна услуга пакет „Комфорт" в размер на 709 лв. е източник на допълнителна печалба, доколкото тя е над 100% от заетата сума в размер на 700 лв., без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното 1 задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Твърди се, че е предвидено да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

Излага се, че недобросъвестно и в ущърб на потребителя ответникът като небанкова финансова институция е поставила изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Комфорт“ е договорено в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й функция.

Сочи се, че от една страна, възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Комфорт“ е включено като падежно вземане- обезщетение на кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по кредита.

Отправено е искане за присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът сочи, че е неоснователен искът за прогласяване нищожността на клаузата от Договора за допълнителни услуги към договор за паричен заем. Ответникът сочи, че договорът за допълнителни услуги е самостоятелен договор и съдържа независими клаузи, създаващи права и задължения за страните, които са различни от тези, произтичащи от договора за заем, както и че същият няма характер на договор за потребителски кредит.

Твърди се, че цената на допълнителните услуги е реално измерима, като е посочена в Тарифата за допълнителни услуги на ответника.

В обобщение, ответникът моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно твърденията на ищеца и ответника за сключения между тях договор се прави извод, че ищецът е потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК и тази подсъдност не е изборна, а задължителна, поради което компетентен се явява настоящият съд, тъй като настоящият адрес на ищеца съгласно служебна справка е в съдебния район на РС – Пловдив.

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 22 във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата, обективирана в глава 3 от Договор за допълнителни услуги към договор за паричен заем Microcredit № ************** от 29.02.2024 г., и предвиждаща заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Комфорт“ в размер на 709 лв.

В тежест на ищеца е разпределено да докаже сключването на договор за паричен заем и на Договор за допълнителни услуги към договор за паричен заем, както и основанията за нищожност на клаузата от Договора за допълнителни услуги към договор за паричен заем.

2

В тежест на ответника е разпределено да докаже възраженията си в отговора на исковата молба.

Не са установени факти и обстоятелства по делото, които да бъдат отделени като безспорни между страните.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителни установителни искове с оглед твърденията на същия, че клаузата е нищожна.

По фактите:

Установява се от приобщения доказателствен материал, че между страните е сключен Договор за заем Microcredit № ************** от 29.02.2024 г., с който на ищеца е предоставен кредит в размер на 700 лв., при следните условия: ГЛП 40,47% лв., ГПР 48,90%, 10 месеца срок, а общата сума по кредита е посочено, че възлиза на 836,30 лв.

Страните са сключили и Договор за допълнителни услуги към договор за паричен заем Microcredit № ************** от 29.02.2024 г., съгласно който потребителят следва да заплати десет вноски по 70,90 лв. всяка, срещу което получава пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ – посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на Микро Кредит АД; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право на участие в специални промоции.

По правото:

Доколкото ищецът не обосновава интерес от кумулативното разглеждане на исковете за нищожност, нито определена поредност, следва да се приеме, че основанията са предявени в условията на алтернативност.

Съдът намира, че двата договора за кредит и за допълнителни услуги са неразривно свързани един с друг и макар да са обособени в два отделни документа, същите представляват един договор за потребителски кредит, дори са с един и същ номер и дата на сключване, като прави впечатление и че са отпечатени в един и същи час (видно от отбелязванията по страниците на договорите).

Срещу посочените допълнителни услуги кредитодателят не предоставя реални услуги на потребителя, а цели само скрито оскъпяване на кредита. Например услугата „разглеждане до минути“ няма как да се счита, че е изпълнена, понеже двата договора, както стана ясно, са отпечатани в един и същи час, поради което са изготвени едновременно и са представени за подпис на потребителя. Ако услугата по договора за допълнителни услуги беше извършена, то щеше да има разлика в часовете и минутите на отпечатването, необходима за осъществяване на услугата. Другите допълнителни услуги, свързани с безплатното внасяне на вноските по банкова сметка или в офис нямат за цел да улеснят с нещо потребителя, нито да му предоставят някаква допълнителна услуга, предвид факта, че за да си заплати задължението, самият длъжник трябва да внесе парите или по банкова сметка на кредитора, или на място в негов офис. Следователно не получава някаква услуга – например не му се опрощават банковите такси за платежно нареждане.

Съдът счита, че размерът на възнаграждението за допълнителната услуга, а именно повече от размера на главницата по кредита, сам по себе си е красноречив довод в подкрепа на това, че кредитодателят не действа 3 добросъвестно и злоупотребява с правата си, като нарушава добрите нрави.

Следва да бъде отбелязано, че потребителят не получава реална услуга, а само се задължава да плаща на вноски една сума пари, която представлява допълнителна печалба за кредитодателя.

Липсата на реално предоставяне на някакви услуги, начина на тяхното уговаряне, сключването едновременно на двата договора и размерът на възнаграждението за допълнителна услуга предпоставят единствения възможен извод, че с възнаграждението по договора за допълнителни услуги се цели скрито оскъпяване на кредита за сметка на потребителя, който остава заблуден по отношение на съществените елементи от съдържанието на договора за кредит. Изложеното противоречи на добрите нрави, в която връзка оспорваната разпоредба от договора за допълнителна услуга е нищожна.

Доколкото исковете подлежат на уважаване на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на останалите алтернативно предявени основания за нищожност.

По разноските:

При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на ответника. Ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 50 лв.

Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната безплатна правна помощ на ищеца като материално-затруднено лице, като е поискал възнаграждение в размер на 400 лв. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът определя адвокатското възнаграждение. Съгласно приложимата съдебна практика (Решение по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19 на Съда на ЕС и Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС) съдът не е задължен от минималните размери в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да извърши цялостна преценка. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от посочената наредба минималният адвокатски хонорар по иска е 400 лв. Предвид липсата на възражения от ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, като се има предвид искането на процесуалния представител на ищеца с посочване на адвокатско възнаграждение на минимума, както и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че следва да присъди на адвоката сумата, поискана от същия в общ размер на 400 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, по предявения от В. К. С., ЕГН **********, с адрес в гр. ***************************, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, че е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, уговорката на гл. 3 от Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ************** от 29.02.2024 г., сключен между страните, която предвижда заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Комфорт“ в размер на 709 лв.

4

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, да заплати на В. К. С., ЕГН **********, сумата в размер на 50 лв. – сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, да заплати на адв. С. К. Н., с личен № ************ в АК – П., с адрес на адвокатската кантора: гр. **********************, сумата в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото в полза на материално-затруднено лице.

Банкова сметка, по която може да бъдат преведени вземанията на ищеца и на адвоката: ******************** титуляр адв. С. Н..

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5