Решение № 574 от 07.08.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. Р., 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р., VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Й. при участието на секретаря Наталия Ив. Т.а като разгледа докладваното от Мирослав Й. Административно наказателно дело № 20224520202109 по описа за 2022 година съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. И. Г. против Наказателно постановление № 220453-000316 / 18.10.2022 год. на началника на РУ – С.П., обл.Р., с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, а за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 30 лева.

С жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление. Редовно призован, се явява с процесуален представител, с когото пледират наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно издадено.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Р.нската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема отношение по казуса.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок.

По същество е частично основателна.

Съдът, след преценка на изложените по делото доводи и анализа на събраните 1 доказателства, приема за установено следното:

На 22.08.2022 г., жалб.Г. управлявал лек автомобил “Фолксваген голф“ с рег.№ **** по път Втори клас, № 2102 в посока към гр.С.П., обл.Р.. В района на разклона за с.Б., предприел изпреварване на селскостопанско превозно средство и пресякъл пътната маркировка М15. Тези действия били забелязани от намиращия се наблизо автопатрул в състав от свидетелите Г. Г. и Д. Й.. Свид.Г. слязъл от автомобила и подал сигнал за спиране, а Й. произвел светлинен и звуков сигнал, но жалбоподателят продължил движението си напред. За случилото се бил уведомен дежурният служител по ОДЧ, който изпратил полицейски патрул на входа на град С.П., обл.Р., за да спре Г..

Това обаче не се случило, тъй като жалбоподателя бил в колона от автомобили и съществувала опасност от произшествие. Впоследствие след извършена проверка, самоличността му била установена и срещу него бил съставен АУАН за това, че не спрял на подаден сигнал за спиране от контролните органи и че при изпреварване на колона от автомобили, пресякъл пътна маркировка М2. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което му били наложени посочените по-горе административни наказания.

При така очертаната фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

По първото нарушение.

В случая жалбоподателя е санкциониран на основание разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, според която се н аказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Съгласно чл.103 от ЗДвП, п ри подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Според чл.64, ал.3 от ЗМВР, при изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата разпорежданията на полицейските органи могат да се издават чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон. Така разпоредбата на чл.170, ал.3 от ЗДвП сочи, че при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие, служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка; през нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина; униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка; сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

С оглед изложеното подаването на сигнал за спиране от органите за контрол и регулиране на движението представлява обективирано разпореждане, което задължава 2 водача на МПС да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Неспирането на подаден сигнал релевира наличие на изразен отказ на водача на МПС да изпълни нареждане на контролен орган, което се квалифицира като административно нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

В случая спорният въпрос, на който следва да се отговори, за да се прецени има ли извършено такова нарушение, се свежда до това, дали има подаден своевременно ясен сигнал за спиране към жалбоподателя и спрял ли е управляваното от него превозно средство.

За изясняване на това обстоятелство в хода на съдебното следствие в производството пред настоящия съдебен състав бяха разпитани в качеството на свидетели на лицата Н. А. Х. (актосъставител), Г. Т. Г., Д. С. Й., Д. Н. Д., Й. Г. Й., И. Б.

Б. и И. Й. И..

От показанията на свид.Н. Х., Д. Д. и Й. Й. става ясно, че същите не са очевидци на нарушението. Първият от тях е съставил срещу жалбоподателя АУАН, след като извършил възложената му проверка по повод изготвения от колегите му Г. Г. и Д. Й. рапорт за случая. Останалите двама – Д. и Й. Й., също полицейски служители, били изпратени на входа на град С.П., за да спрат жалбоподателя, след подаденото от Г.Г. и Д.Й. съобщение за неспиране на сигнал за проверка.

Според показанията на св. Г. Г. и св. Д. Й., на посочените в наказателното постановление дата и час се движили по пътя Р. – С., когато на кръстовището за с.Б., поради неправилно изпреварване на жалбоподателя му бил подаден сигнал за спиране, но той не изпълнил разпореждането, а продължил движението си напред, за което те съобщили на дежурния ОДЧ, а впоследствие написали и докладна записка. Първият от тях сочи, че лично е подал сигнал със стоп-палка, а колегата му подал светлинен и звуков сигнал. Свид. Д. Й. първоначално посочва, че сигналът за спиране бил със стоппалка, както и светлинен и звуков сигнал, но впоследствие уточнява, че не е категоричен дали колегата му е използвал стоп-палка или разпореждането за спиране било с конклудентни действия. Свидетелката И. И., която пътувала с жалбоподателя сочи, че непосредствено след изпреварването някакъв мъж, за когото не може да каже дали е бил униформен, ръкомахал, но не може да посочи към кого. Свид. И. Б., който управлявал друг автомобил след жалбоподателя и също извършил изпреварване, твърди, че от лявата страна на платното за движение имало патрулен автомобил и полицай извън него, но не е имало подаван сигнал за спиране със стоп-палка. Твърди, че не е имало и подаван светлинен или звуков сигнал. От своя страна жалбоподателят сочи, че възприел униформен служител, който ръкомахал. Допълва, че не била използвана стоп-палка и че се зачудил към кого е отправено това, но си помислил, че ако е за него ще бъде спрян в град С.П..

3

При така изложеното и направената преценка на събраните гласни доказателства, съда приема, че към жалбоподателя бил подаден своевременно ясен сигнал за спиране от униформен служител. Без значение е дали сигнала бил със стоппалка или само с ръка. Липсата на възприемане от свид.Б., на такъв сигнал, не обуславя извод, че не е имало подадено разпореждане от органите за контрол на движението по пътищата към В. Г. да спре за проверка. Самият жалбоподател и свид.И. са възприели човек да маха с ръце, а първият от тях и че това е полицейски служител.

От обяснението на жалбоподателя, съпоставено с показанията на разпитаните по делото свидетели и създалата се на мястото динамична обстановка покрай изпреварването на МПС и наличието на друго изпреварващо превозно средство, може да се направи извод, че в него момент жалбоподателя не е разбрал, че му е подаден сигнал за спиране, а впоследствие е предположил това. Допуснатото в случая по непредпазливост деяние не води до извод, че не следва да се носи административна отговорност. Елемент от фактическия състав на нарушението е фактът на подаване на сигнал от контролен орган, което е безспорно установено, както и последващото поведение на водача - неизпълнението му. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН в административнонаказателно право непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Следователно, за да не се накаже непредпазливо деяние следва да има изрична разпоредба на закона, а в случая за това нарушение не е налице такава. Не представляват административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост, каквито определено в настоящата хипотеза не са налице.

При това положение, настоящият състав намира, че описаното административно нарушение е доказано по несъмнен начин и правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган, а наложените наказания са определени в предвидения от закона минимум и отговарят на целите по чл.12 от ЗАНН и на принципите по чл.27 от ЗАНН.

С оглед изложеното в тази част наказателното постановление е законосъобразно издадено и следва да се потвърди.

По отношение на второто нарушение.

В случая жалбоподателя е подведен под отговорност, затова че като водач на МПС на път Втори клас, № 2102, км.31+800, след разклона за с.Б., в посока към гр.С.П., обл.Р. при изпреварване не съобразил поведението си пътната маркировка М2 – „двойна непрекъсната линия“, като я пресякъл. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и е санкционирано по чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, у частниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните 4 сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Според санкционната норма на чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП, наказва се с глоба 30 лв. водач, който при неправилно изпреварване, не създава опасност за движението.

От приложената по делото схема на участъка от Републикански път II-21 гр.Р. – гр.С., км.30+800 е видно, че хоризонталната маркировка на посоченото място не е М2, а М3 – „единична прекъсната линия“, която разрешава пресичането й. Следователно на това място жалбоподателя няма как да извърши вмененото му нарушение.

От друга страна, ако се приеме, че наказващият орган е допуснал техническа грешка при посочване на мястото на нарушението и че е извършено в района на кръстовището с пътя към с.Б., то от показанията на свид. Г. Г. е видно, че жалбоподателя е преминал през маркировка тип М15 – „коси успоредни линии“, която обозначава площ, забранена за движение на пътни превозни средства, очертана с непрекъсната линия, а не М2. Тук обаче, съдът не може да измени наказателното постановление, като приеме, че нарушението е извършено в района на кръстовището и водача не е съобразил поведението с друга пътна маркировка, тъй като това са съществени фактически обстоятелства относно процесното нарушение и по този начин съществено ще измени обстоятелствата на нарушението, с което би накърнил правото на защита на жалбоподателя и би действал в разрез с разпоредбата на чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН.

С оглед изложеното наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено, като незаконосъобразно издадено.

Претендираните от жалбоподателя и процесуалния му представител разноски по делото не могат да бъдат присъдени, тъй като в производството пред настоящия състав не са представени доказателства за направени такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0453-000316 / 18.10.2022 год. на началника на РУ – С.П., обл.Р., в частта, с която на В. И. Г. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 30 лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Р. чрез Районен съд – гр.Р., в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.