Определение № 10674 от 07.08.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10674 гр. Варна, 07.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20233110108045 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е въз основа на молба вх. № 59711/02.07.2025 г., постъпила от ответниците Е. П. К. и С. Д. К., чрез адв. Д. А., с която се моли да бъде допълнено постановеното по делото Решение № 1918/27.05.2025г. в частта му за разноските.

Претендират се разноски в размер на 3000 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представен по делото списък по чл. 80 ГПК.

От насрещната страна - редовно уведомена за постъпилата молба, в срока по чл. 248 ал. 2 е депозиран писмен отговор на молбата. Счита претенцията за неоснователна, алтернативно моли за присъждане на разноски в минимален размер.

След като се запозна с изложените от страните доводи и обсъди съдържащите се в делото доказателства, съдът намира следното:

Искането по чл. 248 ГПК е направено от процесуално легитимирано лице в преклузивния срок, поради което е допустимо.

Производството по гр.д. № 8045/2023г. по описа на РС Варна е било образувано по искова молба депозирана от ищеца В. С. В. срещу ответниците Е. П. К., С. Д. К. и „ВИП БИЛД“ ЕООД по предявен главен иск по чл.124 ал.1 ГПК и съединени в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 вр. с чл.17 ал.1 от ЗЗД и съединен кумулативно с иск по чл.33 ал.2 от ЗС. С крайния съдебен акт съдът се е произнесъл по исковете като е: отхвърлил предявения от ищеца иск, срещу ответниците с правно основание чл.124 ал.1 ГПК , за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИЦИТЕ НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот, а именно: 1/2 идеалните части от ПИ с идентификатор ***, адрес на поземления имот: гр.Варна, р-н"Приморски", ж.к."Бриз", местност Св.Никола, с площ от 1105 кв.м., съгласно документ за собственост и 1252 кв.м., съгласно КК, трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10м/, номер по предходен план- 908, при граници: ПИ 1 с идентификатори: ***, ***. ***, *** и

***, поради изтекла в полза на ищеца придобивна давност върху имота, считано от пролетта на 2009г. до завеждане на ИМ, евентуално - 24.05.2023г. Отхвърлен е предявения от ищеца В. С. В. срещу ответниците С. Д. К., Е. П. КУЛАКСЬЗОВА и „ВИП БИЛД“ ЕООД, ЕИК 148146329, иск заявена в условията на евентуалност, с правно основание чл.26, ал. 2, пр. 5, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, за прогласяване за нищожността на Договор за замяна, материализиран в НА №86. том2, peг. № 3058. дело 254 от 07.04.2023 г. на нотариус рег.№ 549 ИК. район на действие- ВРС спрямо ответниците, като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба, на основание чл.26, ал. 2, пр. 5, вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Съдът е отхвърлил и искът на В. С. В. срещу ответниците С. Д. К., Е. П.

КУЛАКСЬЗОВА и „ВИП БИЛД“ ЕООД, с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, за допускане изкупуването на 9/20 идеални части, собственост на първите двамата ответници от ПИ с идентификатор ***, адрес на поземления имот: гр.Варна, р-н "Приморски", ж.к."Бриз", местност „Св. Никола“, с площ от 1150 кв.м., съгласно документ за собственост и 1252 кв.м., съгласно КК, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м/. номер по предходен план- 908, при граници:

ПИ с идентификатори: ***. ***. ***. *** и

***. Предвид изхода от спора са присъдени разноски в полза на „ВИП БИЛД“ ЕООД.

На осн. чл.81 ГПК съдът се произнася по разноските във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция като разпределя отговорността за разноски според правилата на чл.78 ГПК. В случая съдът е пропуснал да се произнесе с решението по редовно направеното от ответниците К.и искане за присъждане на разноските в последното съдебно заседание и по направеното срещу него възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Разноски се дължат за всеки от предявените искове съобразно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2024 г. за възнагражденията за адвокатска работа - за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В конкретния казус и трите предявени искови претенции за изцяло отхвърлени. По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л. 249/ сключен между Е. П. К. и С. Д. К. и адв. Д. А., с уговорено в него адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева за процесуално представителство, защита и съдействие по гр. д. № 8045/2023 г. по описа на РС Варна. В договора е отразено че уговорената сума за адвокатско възнаграждение е заплатена в брой, следователно предвид разясненията дадени с ТР №6/2012г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС, договора служи за разписка.

Съгласно посоченото тълкувателно решение, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. С нея се удостоверява, 2 че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. По делото е представен и списък по реда на чл. 80 ГПК с претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева /л. 248/

Доколкото в договора сключен с адв. А., сумата от 3000 лева възнаграждението е посочено общо за предявените искове, то съдът приеме, че за всеки от трите иска е било уговорено адвокатско възнаграждение от по 1000 лева. Материалния интерес по иска с правно основание чл.124 ал.1 ГПК възлиза на 27793.15 лева, като съобразно чл. 7, ал. 6 вр. ал. 2, т. 4 адвокатсково възнаграждение по него възлиза на 2873.45 лева. По иска с пр. осн. чл. 26, доколкото е разгледан иск за обявяване на нищожност на НА, с който се цели прикриване на договор за покупко-продажба, съдът намира, че материалния интерес по него възлиза на 629.34 лева, посочената в НА № 86/2023 г. на нотариус Ваня Георгиева, данъчна оценка на прехвърлените 1/20 ид.ч. от поземления имот. Предвид посоченото и съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, адвокатското възнаграждение по него възлиза на 400 лева.

Материалния интерес по иска за изкупуване е в размер на 25014.96 лева и съобразно Наредбата дължимото адвокатско възнаграждение по него възлиза на 2651.20 лева.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение, по което съдът е длъжен да се произнесе. Съгласно решение на СЕС по дело С-438/22, имащо задължителен за съда характер, определените в Наредба № 1/09.01.2004г. размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни за съда /Определение № 343/15.02.2024г. по т. д. № 1990 по описа за 2023г. на ВКС/. Същите обаче могат да бъдат ползвани от съда ориентировъчно при произнасянето му по разноските.

Съдът следва да извършва преценка на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, конкретно по всяко едно дело по отделно, съобразявайки релевантните за казуса действия, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и обема извършена работа от процесуалния представител на страната.

Изхождайки от изложеното, факта, че делото се е развило в четири съдебни заседания, по които процесуалния представител на ответниците е взел активно участие и е правил доказателствени искания, изготвените от него писмени становища, многобройните уточнения на исковата претенция, отчитайки характера на правния спор, неговата фактическата и правна сложност, обема от събрани доказателства, разпитаните свидетели и изготвената СТЕ с изложено становище на вещото лице, съдът намира че адвокатското възнаграждение по първия и последния иск не следва да бъде намалено поради прекомерност. Още повече, че съдът е прие по тях да е уговорено по-малко възнаграждение съобразно дължимото с Наредбата. По иска с правно основание чл.26, ал. 2, пр. 5, вр. с чл.

17, ал. 1 ЗЗД съобразявайки горните обстоятелства, както и нормата на чл. 7, ал. 9 от НАРЕДБАТА - при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв., съдът намира, че адвокатското възнаграждение също не следва да бъде намалявано, поради прекомерност.

Предвид всичко изложено искането по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по 3 делото Решение № 1918/27.05.2025г. в частта му за разноските, се явява основателно и следва да бъде уважено изцяло.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 1918/27.05.2025г. постановено по гр.д. № 8045/2023г. по описа на Варненски районен съд, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК, като:

„ОСЪЖДА В. С. В. ЕГН **********, с адрес: +++ ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. К. ЕГН **********, с адрес: ++, ** и Е. П. КУЛАКСЬЗОВА ЕГН **********, с адрес: ++, **, сумата от 3000.00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по производството, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.“

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване препис на страните пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4