Определение № 148 от 11.04.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 161/2023
- Вид
- Определение № 148
- Подписан
- 11.04.2023
- В сила
- 11.04.2023
- Състав
- Христо Иванов Крачолов, Васил Стоянов Гатов, Велина Емануилова Антонова
Цитирани разпоредби
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл.248, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 148 гр. *, 11.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Христо Ив. Крачолов
Членове:
Васил Ст. Гатов
Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20235000600161 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.
С протестираното определение съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на Окръжна прокуратура Пловдив за отстраняването на допуснатите процесуални нарушения.
Недоволен от така постановеният съдебен акт останал прокурорът и на основание чл.249, ал.3 НПК го протестирал. В протеста релевирал съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по чл.248 НПК и предложил определението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Апелативният съд, като съобрази възраженията в протеста, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:
Протестът е подаден в срок, от активнолегитимирана страна и е процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен.
В разпоредителното заседание, проведено на 14.03.2023г. съдът е установил допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, 1 попадащи в обхвата на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 НПК. Според съда в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва необходимата конкретика относно фактите, срещу които подсъдимият да се брани, а обвинението да доказва.
Изводите на съда са правилни и намират опора в делото.
Непосочването на правнорелевантната фактология в обвинителния акт във всички случаи води до нарушаване правото на защита на обвиняемия, респ. подсъдимия, защото същият е поставен в невъзможност да разбере на базата на какви факти е обвинен, срещу какви факти да се брани и как да организира защитата си. Това важи в пълна степен и за бланкетните правни норми, каквато е тази по чл.343 НК, където конкретното нарушение на бланкетната норма следва да бъде посочено фактически пълно, ясно и точно или казано по друг начин необходимо е да са посочени всички факти, които прокурорът счита, че очертават нарушението на съответната бланкетна норма, както от обективна, така и от субективна страна.
В тази връзка следва да се отбележи, че законодателят е извел точното посочване на значимите за решаване на отговорността обстоятелства в описателната част на обвинителния акт като абсолютно изискване за процесуалната му издържаност. Липсата на факти, които сочат на претендираната от прокурора престъпна деятелност не позволява на съда да провери каква точно е била волята му, а от друга страна нарушава процесуалните права на обвиняемия.
Правилен е изводът на съда, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени фактите /подробно посочени в атакуваното определение/ необходими за пълно и точно фактическо обвинение. Тази фактологична празнина не може да бъде запълнена с цитираното в обвинителния акт заключение на вещите лица по назначената АТЕ.
Експертизата е един от доказателствените способи по НПК, посредством който способ се изясняват обстоятелства по делото, за които са необходими специални знания, а заключението на вещите лица е доказателствен източник за тези обстоятелства. Същото обаче не е задължително за органите на съда и на досъдебното производство и подлежи на внимателен анализ и преценка.
Прокурорът е този, който в хода на досъдебното производство следва да прецени дали и доколко експертното заключение е относимо към предмета на 2 доказване и да посочи ясно и точно в обстоятелствената част на обвинителния акт кои факти се установяват посредством това заключение.
Обобщено, въззивната инстанция споделя изцяло констатациите на съда по делото и намира правните му изводи за точни, обосновани и законосъобразни. Основно задължение на съда в хода на разпоредителното заседание е при констатиране на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняването на тези пороци. Така е и сторил първоинстанционния съд по делото. Описаните в обстоятелствената част на протестираното определение нарушения са налични. Правилно са констатирани и обосновано съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокурора.
Отпочване на съдебно производство при наличие на такива съществени процедурни пороци не би позволило същото да завърши със законосъобразен и обоснован съдебен акт, който да породи желаните от закона правни последици.
Всичко посочено по-горе диктува изводът, че протестираното определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подаденият срещу него протест оставен без уважение.
При служебната проверка на атакуваното определение настоящият състав установи и друг процесуален порок от категорията на съществените, свързан с неясно посочване на точното място на извършване на престъплението в диспозитива на обвинителния акт. Там прокурорът се е задоволил да посочи единствено, че ПТП е настъпило в землището на гр. *.
Прокурорът не е съобразил обаче, че землището на гр. * е едно общо понятие, обхващащо цялата обширна територия на града, за която е ноторно, че възлиза на около 102 кв.км., голяма част от която не е път по смисъла на ЗДвП. В тази ситуация липсата на индивидуализация, конкретизиране и точно посочване на мястото, където е настъпило ПТП не позволява да се разбере каква е истинската воля на прокурора относно този изключително важен елемент от обективната страна на претендираното престъпление и пречи на подсъдимия да разбере най – малкото дали местопроизшествието попада в територия, обхваната от правилата на ЗДвП или излиза извън този обхват, а това категорично ограничава правото му на защита.
3
С оглед гореизложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 475/14.03.2023г. по нохд № 237/23г. на Окръжен съд Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4