Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 759 от 27.06.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2923/2022
Вид
Решение № 759
Подписан
27.06.2024
Състав
Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Михаил Малчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 196, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280,ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280,ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.89, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.89, ал.1 · Закон за здравето
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
  • чл. 5, т. 4 · Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет П.а

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Павлина Ив. Х. като разгледа докладваното от Елизабет П.а Въззивно гражданско дело № 20221000502923 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 21.04.2022г по гр.д. № 15445/2018г Софийски градски съд, І ГО, 10състав е осъдил Университетска многопрофилна болница за активно лечение С. ООД да заплати на Й. Д. С. и на М. Д. Х. на осн. чл.49 от ЗЗД сумата от по 50 000лв на ищец- обезщетение за неимуществени вреди от деликт, осъществен от служители на ответника и представляващ нарушение на правилата за предоставяне на медицинска помощ, от което на 13.03.2018г е настъпила смъртта на Л. Е. Я., ведно със законната лихва върху сумите и е отхвърлил исковете за заплащане на обезщетение за сумата до 80 000лв, претендирани от всяка ищца. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ответника ЗД Евроинс АД.

Решението на СГС се обжалва в осъдителната част с въззивна жалба от ответника У. С. ООД, с оплакване за незаконосъобразност. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, тъй като съдът необосновано е приел, че не е налице 1 информирано съгласие от страна на пациента за провеждане на ендоскопско изследване ЕРХПГ. Поддържа, че в нарушение на процесуалния закон съдът не е кредитирал свидетелските показания на д-р П.. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че представеното по делото информирано съгласие няма изискуемото по закон съдържание. Поддържа, че при съобразяване на събраните доказателства се установява, че липсата на подпис за информирано съгласие не се дължи на небрежност от страна на служители на въззивника. Поддържа, че е допустимо разясняване на предложена медицинска дейност на пациент да се установява и чрез свидетелски показания, поради което счита, че следва да бъдат ценени показанията на свид. д-р П.. Оспорва извода на съда, че панкреатитът, причинил смъртта на пациентката, е причинен от ендоскопското изследване. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил експертизата на д-р П.. Под евентуалност поддържа оспорване на размера на присъдените обезщетения като завишен. Моли въззивната инстанция да отмени решението на СГС в обжалваната част и да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск, евентуално – да намали присъденото обезщетение по размер.

Претендира разноските, направени по делото.

Постъпило е становище по делото от третото лице- помагач на ответника ЗД Евроинс АД, с което дружеството заявява, че въззивната жалба на ответника е основателна. Решението на СГС е противоречиво, съдът неправилно е кредитирал събрани по делото доказателства, а други- не. Поддържа, че по делото се установява, че лекуващият лекар е предоставил устно на пациента подробна информация за вида на процедурата, предимствата и рисковете от нея, поради което пациентските права на Л.

Я. не са нарушени. Поддържа, че е установено, че всичси действия на лечебното заведение са правилни и своевременни.

Ищците Й. С. и М. Х., представлявани от адв. М., са депозирали общ отговор на въззивната жалба на болничното заведение, с който оспорват жалбата. Възразяват, че по делото е установено, че Л. Я. не е подписала информирано съгласие за инвазивно ендоскопско изследване, което е нарушение на пациентските й права. При липса на информирано съгласие болничното заведение носи отговорността не само при неправилни медицински действия , но и при реализирал се риск. Отделно, възразяват, че предоставеното за подпис информирано съгласие , подписано от ищцата С. е общо и няма информация за конкретното изследване ЕРХПГ, което също е нарушение на пациентските права на Л. Я.. Възразяват, че устните разяснения за манипулацията не заместват информацията, която следва да се получи при подписване на информирано съгласие.

На свои ред ищците депозират обща насрещна въззивна жалба против решението на СГС в неговата отхвърлителна част. Поддържат, че съдът неправилно е приел, че допуснатото от ответника нарушение е само нарушаването на правото на пациента на информирано съгласие за извършване на високоспециализирана ендоскопска 2 процедура ЕРХПГ. Поддържат, че съдът в нарушение на процесуалния закон е отказал събирането на поискани от ищците допустими и относими доказателства, с която е нарушил техните права и е възприел неправилни изводи по делото. Поддържат, че съдът не е ценил всички събрани по делото доказателства и не е обсъдил заключението на в.л. проф. Г.. Поддържат, че при съобразяване на всички доказателства поискани и събрани по делото съдът би установил настъпването на няколко медицински деликта в причинна връзка със смъртта на Л. Я.. Поддържат, че определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди е занижен, а не е справедлив- твърдение за неправилно приложение на материалния закон, разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Молят решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди да бъдат уважени изцяло.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба на ищците от третото лицепомагач на ответника ЗД Евроинс АД, с който отговор жалбата на ищците е оспорена като неоснователна.

Ответникът У. С. ООД е депозирал отговор на въззивната жалба на ищците, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Възразява се на твърдението, че СГС е допуснал процесуални нарушения и поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано.

В о.с.з. въззивникът страните се представляват .

В. У. С. ООД се представлява от юрк. Д., който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Моли насрещната въззивна жалба да бъде отхвърлена. Евентуално претендира присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено по размер. Моли да бъдат присъдени на страната разноските, направени по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна.

Въззивникът с НВЖ Й. С. се представлява от адв. М., който поддържа насрещната въззивна жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в осъдителната част, по съображения изложени в отговора на ВЖ. Моли насрещната въззивна жалба да бъде уважена. Моли да се съобрази, че неправилно СГС е дал вяра на експертизата на проф.д-р К., което вещо лице е имало основания за отвод по делото и заключението му не е обективно. Моли съда за кредитира заключението на проф. д-р Г., което се подкрепя от заключението на в.л. д-р М.. Счита, че по делото е установено не само, че липсва информирано съгласие от пациента, но е допусната и лекарска грешка- перфорация на коремен орган. Претендира разноските, направени по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК , който представя. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ответника.

Въззивникът с НВЖ М. Х. се представлява от адв. Х., която моли да бъде уважена въззивната жалба в частта, с която се иска увеличаване размера на обезщетението за 3 неимуществени вреди. Поддържа, че по делото се установява медицински деликт, увреждащ здравето на Л. Я., настъпил вследствие действия и бездействия на служители на ответника, довели до смъртта на пациента. Претендира разноски по делото, съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от насрещната страна.

Въззивникът М. Х. депозира писмена защита по делото, съгласно която по делото е установен безпротиворечиво медицински деликт. Въззивниците молят да бъдат съобразени представените по делото административни преписки за констатирани пропуски при ответника, свързани с пропуски при лечението на Л. Я.. Поддържа, че са налице противоречия между показанията на свид.П. и в.л. д-р К., в частта относно анестезията при извършване на ЕРХПГ. Поддържа, че приетата по делото КСМЕ преповтаря изводите на д-р К., че в КСМЕ няма аналитична част, не са цитирани медицински документи. Поддържа, че вещите лица не са обсъдили липсата на вписвания в температурен лист на Я. от 17-18.01.2018г. Според ищцата са били налице данни за конвенционална операция, но на Л. Я. е направена лапароскопска операция.

Поддържа възражението, че са налице основания за отвод на в.л. д-р К.. Счита, че следва да се кредитира заключението на в.л. д-р Г.. Поддържа, че по делото следва да се приеме за установено, че при лошо/некачествено извършване на ЕРХПГ на 16.01.2018г е извършена перфорация на кух орган, което предизвиква остър панкреатит и остър перитонит, ретроперитонеален флегмон и поради липса на своевременно диагностициране и лечение на 19.01.2018г се достига до животоспасяваща операция, която започва като лапароскопска и преминава в открита, в хода на която е извършена перфорация на уретер, което се установява на 31.01.2018г с КТ, следва инвазивна интервенция за поставяне на стенд уретера на 05.02.2018г, на 13.02.2018г е извършена трахеотомия, на 21.02.2018г е констатиран хрониичен сепсис и на 13.03.2018г следва брадикардия , асистолия и летален изход. Поддържа, че ищците търпят вреди от смъртта на своята майка и досега.

Третото лице- помагач на ответника ЗД Евроинс ООД се представлява от юрк. К., която моли да бъде уважена въззивната жалба на У. С. ООД и да бъде отхвърлена НВЖ на ищците.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от оплакванията в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като 4 служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването на закона от ВКС с ТР №1/2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК-т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно като краен резултат и не следва да бъде отменено.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В обща искова Й. С. и М. Х. твърдят, че майка им Л. Я. дълги години имала оплаквания от коремни болки и неразположение – подуване и тежест след хранене.

Твърдят, че на 02.01.2018 г е извършен преглед на Л. Я. от д-р П. П., специалист от болница С., гастроентеролог, който й предписва домашна терапия. На 15.01.2018 г бил извършен втори контролен преглед, при който д-р П., след извършена ехография, предложил на пациентката да бъде приета в болницата за изследване, като се твърди, че докторът не е разяснил на пациентката какво изследване предлага. На 15.01.2018 г Л. Я. била приета в болницата на ответника, но без да подпише информирано съгласие. Твърди се, че Я. е приета не по спешност, а планово. Твърдят още, че на Я. са направени две ехографии на корем на 15.01.2018г с драстично разминаващи се резултати, което твърдят, че поставя под съмнение преценката на лекарския екип относно необходимоста от извършване на ЕРХПГ. Твърдят, че н а 16.01.2018 г на

Я.е проведено изследване ендоскопска ретрогадна холангиопанкреатография (ЕРХПГ), без анестезия, като в хода му се наложило извършването и на папилотомия. След приключване на процедурата, твърдят, че Я. получила силни болки в корема. Твърдят, че д-р П. им е дал информация, че няма нищо тревожно в съС.ието на болната. Твърдят, че в това време от лабораторните изследвания, направени на 16.01.2018 г и 18.01.2018 г, се установява настъпване на усложнение – панкреатит. Твърдят, че в медицинската документация на Я. се намират два документа за извършено ЕРХПГ, което поставя под съмнение направеното изследване и вписаните данни. Твърдят, че на 18.01.2018 г, въпреки влошеното й съС.ие, Я.била изписана от отделение Гастроентерология „с подобрение“. В епикризата й било посочена диагноза с