Решение № 936 от 11.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 936 гр. София, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

АН.я Щерева като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно административно наказателно дело № 20231100603098 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С решение № 1628 от 07.04.2023 г. по НАХД № 15563/2022 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 111-ти състав, е признал обв. С. А. С. за невинен в извършване на престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го е оправдал.

Недоволeн от така постановеното решение останал прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, подава въззивен протест с допълнение. В тях се твърди, че решението е неправилно, което налага неговата отмяна.

Сочи се, че при правилно установена фактическата обстановка по делото, въз основа на правилния анализ на доказателствената съвкупност, първоинстанционният съд неправилно е приел, че обвиняемият не е осъществил от субективна страна вмененият му престъпен състав. Излага се, че въпреки че в заповедта за незабавна защита, издадена от СРС на 14.12.2020 г., не е изрично забранено на обвиняемия да доближава работното място на св.

Т., такова ограничение се съдържа имплицитно в забраната да се доближава до нея на помалко от 100 м. Изтъква се, че обвиняемият е проявил активност да установи актуалното работно място на свидетелката и нейното местонахождение, което св. Т. е сменяла и то не е било известно на обвиняемото лице. Това обуславяло извод, че отивайки на 18.05.2021 г. на работното място на св. Т. на ул. „****, обв. С. е целял да доближи свидетелката на по-малко от 100 м и да бъде видян от нея, съзнавайки, че нарушава издадената заповед за незабавна защита, с което е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК. Изразява се несъгласие и с изводите на първата съдебна инстанция, че деянието, осъществено от обвиняемия, е явно малозначително, по 1 смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Застъпва се, че обстоятелството, че обвиняемото лице е помахало на св. Т. и се е отдалечило, не сочи на извод, че деянието му не разкрива обществена опасност, тъй като контактът помежду им в значителна степен е бил осуетен от действията на свидетелката. Последната, виждайки обвиняемия, незабавно влязла в магазина, в който работи, и се заключила. Сочи се, че престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК е уредено като формално и за довършеността му е достатъчно да бъде нарушена забрана по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), което обвиняемият е сторил, без да е необходимо да се упражнява физическа сила или заплашване по отношение на пострадалото лице. Акцентира се, че упоритите действия на обвиняемото лице по търсене на контакт със св. Т., въпреки издадената срещу него заповед за незабавна защита, сочат на грубо незачитане на задълженията му по заповедта и на правните норми, което не може да наведе на извод за липса или незначителност на обществената опасност. Желае се отмяна на първоинстанционното оправдателно решение и постановяване на ново, с което обв. С. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, съгласно повдигнатото обвинение, и да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, предвид наличието на предпоставките по чл. 78а от НК.

С подадения въззивен протест не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание на 24.08.2023 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходим разпитът на обв. С. С.. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на чл. 378, ал. 5, вр. чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу обвиняемото лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително.

В откритото съдебно заседание, проведено на 02.10.2023 г., представителят на СГП поддържа протеста, по изложените в него съображения. Намира постановеното решение на СРС – НО, 111-ти състав за неправилно, като постановено въз основа на неправилен анализ на събрания по делото доказателствен материал. Излага, че събраните и проверени доказателства по делото подкрепят напълно обвинителната теза, тъй като по делото е безспорно установено, че на 05.01.2021 г. обв. С. е бил запознат със съдържанието на издадената заповед за незабавна защита, по силата на която му е било забранено да доближава св. Т. на по-малко от 100 м, но въпреки това, след като е разбрал, че работното място на свидетелката е в магазин, находящ се в гр. София, ул. ****, е отишъл до магазина, знаейки че св. Т. ще бъде там и съзнавайки, че ще я доближи на разстояние по-малко от 100 м, помахал от разстояние от около 2 м и си тръгнал. Изразява несъгласие с изводите на СРС за липсата на субективен елемент от състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, като развива доводи, че доколкото обвиняемият е предприел активни действия за установяване на работното място на пострадалата и за установяване на местонахождението към 18.05.2021 г., отивайки до работното място е съзнавал, че ще наруши издадената заповед за защита, но въпреки това е отишъл там, като е целял да доближи пострадалата и да бъде видян от нея. Счита доводите на първоинстанционния съд за алтернативно приложение на института по чл. 9, ал. 2 от НК за неправилни, предвид това, че обвиняемият е нарушил заповедта за незабавна защита, като е доближил пострадалата и то – на разстояние от около 2 м, като, възприемайки го, тя се заключила в магазина. Намира обвинението за безспорно доказано и предлага решението на първата инстанция да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото 2 му обвинение и на основание чл. 78а от НК да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание.

Упълномощеният защитник на обв. С. С. - адв. И. В., САК, развива доводи, че събраните по делото доказателства обуславят извод, че обв. С. случайно е преминал покрай магазина, в който е работела св. Т., на който не е било обозначено нито фирмата, която стопанисва обекта, нито обстоятелството, че св. Т. работи в магазина. Поради това намира за недоказан умисъла на обвиняемия да наруши издадената заповед за незабавна защита.

Заявява, че според писмените доказателствени средства, събрани по делото, обв. С. е научил за издадената му заповед за незабавна защита известно време след инкриминираната дата, а гласните доказателствени средства, въз основа на които съдът е приел противното, са събрани в нарушение на Закона за адвокатурата (ЗА). Намира, че обв. С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК, като деянието му, освен несъставомерно, не е и обществено опасно, тъй като поведението му, изразяващо се в това, че е помахал на майката на децата си, е обичаен жест на внимание към познат. Пледира решението на първата инстанция да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а протестът на прокурора при СРП – оставен без уважение.

Обвиняемият С. А. С., при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума желае да бъде оневинен, като сочи, че абсолютно нищо не е направил.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на протестирания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира, че същият е постановен при допуснато от районния съд съществено, отстранимо нарушение на процесуалните правила, притежаващо характеристиките на такова по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК, изразяващо се в неясни и вътрешнопротиворечиви мотиви на решението до степен, приравняваща се на пълна липса на мотиви.

На първо място, мотивите към постановения първоинстанционен съдебен акт са противоречиви по отношение приетата за установена от съда фактическа обстановка и в частност – по отношение на това, допуснато ли е от страна на обвиняемото лице нарушение на заповедта за незабавна защита № 20275475 от 14.12.2020 г., издадена по гр. д. № 61187/2020 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 89-ти състав, с която на обв. С. е било забранено да приближава св. В. Т. на по-малко от 100 метра. Така, в мотивната част на решението си, първият съд е приел за установено, че на 14.12.2020 г., по гр. д. № 61187/2020 г. по описа на СРС, 89-ти състав, е била издадена заповед за незабавна защита № 20275475 от 14.12.2020 г., по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН. С нея обв. С. се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на св. В. Т. и дъщеря им Ю. С.а, както и му се забранявало да приближава пострадалите, жилището им и местата за отдих и социални контакти, които посещават, на по-малко от 100 метра. Приел е и че съдържанието на издадената заповед станало известно на обвиняемия на 05.01.2021 г. Посочил е, че въпреки издадената заповед и узнаването за нейното съдържание, на 18.05.2021 г., около 18.00 ч. обвиняемият отишъл пред магазина, където работила св. Т.. Тя го видяла, уплашила се, влязла вътре и се заключила (вж. л. 2 от мотивите). Той минал покрай магазина, скъсявайки дистанцията с около 2 метра, помахал с ръка и се отдалечил. Същевременно, в частта, обективираща изводите му по правото, първоинстанционният съд е преценил, че макар обвиняемият да е доближил свидетелката на разстояние по-малко от 100 метра, което било в нарушение на разстоянието, което е следвало да бъде съобразено, деянието, осъществено от обв. С., не е противоправно, респективно – не съставлява престъпление, тъй като в заповедта липсвала правна забрана обвиняемият да посещава местоработата на конкретното лице, каквато била 3 наложена с постановеното от съда решение. Приел е, че цитираната забрана касае самостоятелна мярка за защита от домашно насилие, отразена в чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.

Отделно от това, първият съд е приел за безспорно установено, кредитирайки изцяло показанията на свидетелите Т. и Д., че обв. С. нееднократно е преминавал покрай тяхната месторабота, спирал е там и е оглеждал вътрешността на помещението през витрината (вж. л. 3 от мотивите). При формиране на изводите си по правото обаче, съдът е приел, че целта на обв. С. е била посещение на работното място на св. Т., а не някъде другаде (вж. л. 5 от мотивите), както и че по делото не са събрани доказателства за това, към инкриминираната дата обв. С. да е знаел, че св. Т. ще бъде на работа (вж. л. 6 от мотивите).

Казаното от съда в мотивите към постановеното решение без съмнение е объркващо и не позволява да бъде разчетена съдебната воля по начин, че страните в процеса да могат да я разберат и адекватно да защитят правата си, с оглед нея. По-конкретно, съдът едновременно е приел, че в заповедта за незабавна защита се съдържа правна забрана за обв.

С. да доближава св. Т. на по-малко от 100 м, но посещението на местоработата , където свидетелката се намирала към този момент и това било видно и известно за обвиняемия, тъй като същата се намирала пред магазина, не е било в нарушение на издадената заповед за незабавна защита; че целта на обвиняемия е била да посети местоработата на свидетелката, но и че след като възприел и помахал на Т., се отдалечил, без да влиза в магазина, находящ се в гр. София, ул. „****; че обвиняемият е следвало да съблюдава ограничението да не доближава пострадалата на по-малко от 100 м, но като я доближил, когато последната се намирала пред местоработата си, не нарушил установената правна забрана. При това следва да се приеме, че в мотивите към присъдата липсват еднопосочни, непротиворечиви и категорични изводи по отношение на насочеността на поведението на обв. С. и съответствието му с установената правна забрана спрямо същия, което обуславя и липса на необходимото единство между фактическите и правни изводи на районния съд. Подобно противоречие всякога следва да се приравнява на липса на мотиви, тъй като е непреодолимо.