Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 295 от 04.11.2026, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
739/2025
Подписан
04.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ № 239

№ 295 гр. С., 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Гражданско дело № 20251870100739 по описа за 2025 година

С.ският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от ЗЕАД „Б. В.

И. Г.“, ЕИК *********, срещу А. „П. И.“, ЕИК *********, в обстоятелствената част на която се твърди, че на 24.11.2024 г., при движение по републикански път ***-*** от к.к. Б. към гр. С., застрахованият при ищеца лек автомобил марка „А.“, модел „***“, с рег. № СВ****РР, управляван от Д. Г., преминава през несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно - дупка, вследствие на което са нанесени материални щети по предната лява гума на автомобила. Посочено е, че автомобилът е застрахован по застраховка „Каско Стандарт“, полица № 47042412300*****/10.05.2024 г., с валидност от 10.05.2024 г. до 09.05.2025 година. Твърди се, че вредите са описани в Декларация за настъпване на застрахователно събитие, попълнена от водача и от свидетел, както и в опис на претенцията и опис-заключение по нея.

Твърди се още, че възстановителната стойност на вредата е оценена в размер на 446,10 лева, от която сума е приспадната сумата от 440,66 лева – дължима по застрахователния договор, и на собственика на увреденото МПС е изплатен остатъкът от 5,44 лева с преводно нареждане от 28.11.2024 година.

1

На това основание ищецът поддържа, че е встъпил в правата на застрахования и има вземане за изплатеното застрахователно обезщетение срещу ответника, като посочва, че на 17.01.2025 г. е изпратена регресна покана, получена от ответника на 22.01.2025 година.

При така изложените факти ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати дължимото обезщетение в размер на 446,10 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по делото - А. „П. И.“, оспорва иска по основание и размер. Посочва се в отговора, че към исковата молба не са представени действащите към датата на евентуалното ПТП – 24.11.2024 г., и към датата на сключване на договора – 10.05.2024 г. ОУ по застраховка Каско на МПС. Това водело до недоказан застрахователен риск на евентуалното ПТП. Възразява се относно посоченият в исковата молба механизъм на евентуалното ПТП, като в тази връзка се посочва, че към исковата молба не е представен протокол за ПТП, съставен от КАТ; водачът на автомобила не е сигнализирал органите на реда, което е в нарушение на ОУ на дружеството ищец; мястото на инцидента не е посетено и от представители на ищеца и не са направени снимки, съответно не могат да се установят размерът на препятствието и точното място на настъпване на застрахователното събитие.

Също така не можело да се установи скоростта, с която водачът се е движил, което било от съществено значение с т.нар. „опасна зона за спиране” и задълженията на водачите на МПС по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, във връзка с понятието „предвидимо препятствие“. Ответникът твърди още, че ищецът не е извършил проверка относно установяване на обстоятелствата при възникване на евентуално застрахователно събитие, като са били нарушени и разпоредбите на КЗ относно задължителните реквизити на договора за застраховка, който не съдържа застрахователните рискове. В тази връзка посочва, че МПС не било застраховано за допълнителния риск „гуми“.

Поддържа, че наред с това не са представени доказателства, че при настъпване ПТП водачът не е бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества, в който случай би било налице изключен застрахователен риск. Сочи се, че не са събрани доказателства за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на застрахования, когато отново застрахователят следва да откаже изплащането на обезщетение, като не се установява ищецът да е изпълнил 2 изискванията на собствените си Общи условия. Прави се възражение за съпричиняване от страна на водача на вредоносния резултат, доколкото се е движел със скорост, която е допринесла за настъпване на ПТП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно.

Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай съдът приема за установено наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество-ищец, доколкото по делото е представена застрахователна полица № 47042412300*****, сключена на 10.05.2024 г., с обект на застраховката – лек автомобил марка „А.“, модел „***“, с рег. № СВ****РР, собственост на Д. В. Г., и срок на застрахователното покритие от 10.05.2024 г. до 09.05.2025 година. По силата на застрахователния договор застрахователят се е задължил да покрие, в рамките на посочените в договора сума и срок, имуществените вреди, които би претърпял застрахованият в качеството му на собственик на процесното МПС, като е уговорено покритие по клауза „Пълно Каско“ и допълнително покритие „Доверен сервиз“, а 3 застрахователната премия е уговорена за плащане разсрочено на четири вноски от по 440,66 лева (с включен данък върху застрахователните премии), с падежи 10.05.2024 г., 10.08.2024 г., 10.11.2024 г. и 10.02.2025 година. Така сключеният договор е действителен – съгласието на страните е обективирано в предвидената писмена форма, и е породил действие, като неоснователно е възражението на ответника, че същият не отговаря на изискванията на КЗ. В тази връзка следва да се посочи, че договорът е сключен при Общи условия по застраховка „Каско Стандарт“, които са представени по делото и за които застрахованият е декларирал, че са му предоставени и че ги приема. Видно от представения по делото екземпляр на ОУ, уговореното между страните покритие по клауза „Пълно Каско“ включва и рисковете, посочени в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, в това число „Пътнотранспортно произшествие (ПТП)“, което по дефиниция е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Безспорно попадане в дупка при движение по пътното платно се покрива от посочената дефиниция и представлява покрит застрахователен риск.

Неоснователно е и възражението на ответника, че процесното МПС не е било застраховано за допълнителен риск „гуми“. Такова отделно допълнително покритие не е предвидено в представените ОУ. Напротив – в т.

6.3 от раздел I на глава трета от раздел „Каско“ на ОУ изрично е уредено, че за щети по гумите, джантите и декоративните тасове на автомобила, в случаите когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят обезщетява до две увредени гуми и/или джанти и/или тасове в срока на действие на полицата след представяне на писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС. В случая е налице една увредена гума, а към преписката по щетата е приложена и декларация на свидетел на събитието - Г.

Н. К.. С оглед посоченото съдът намира за неоснователно възражението на ответника за липса на застрахователно покритие по отношение на настъпилото увреждане. Следва да се посочи и че от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства, от които да се установи наличието на обстоятелства, представляващи изключен риск по представените ОУ.

Видно от представените към исковата молба писмени доказателства, в 4 т.ч. Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 25.11.2024 г., Опис на претенция № 51-01300-11593/24 от 25.11.2024 г., Опис-заключение по претенцията и снимков материал на увредения автомобил, на 24.11.2024 г., при движение по пътя от к.к. Б. към гр. С., на входа на гр. С., лекият автомобил „А. ***“ с рег. № СВ****РР, управляван от Д. Г., попада в дупка на пътното платно, вследствие на което е увредена предната лява гума на автомобила, която е подлежала на подмяна.

Обстоятелствата около реализираното ПТП се установяват и от показанията на свидетеля Д. Г., която е управлявала процесното МПС към момента на реализиране на произшествието. В показанията си свидетелят посочва, че през ноември 2024 г., връщайки се от к.к. Б. към гр. С., попада в огромна дупка на пътя, като около пет минути след това гумата се е спукала и се е наложило да спре в гр. С., за да я смени. Свидетелят сочи, че дупката не е била обозначена по никакъв начин, че дупките всъщност са били две и не е имало как да бъдат избегнати, тъй като е имало насрещно движение. По отношение на пътната обстановка свидетелят посочва, че произшествието е настъпило около обяд, било е светло, времето е било сухо и слънчево, движението е било натоварено и в двете ленти, а дупката изобщо не се е виждала отдалеч, понеже е била „надолу в самия асфалт“. Свидетелят заявява, че се е движила в рамките на ограничението на скоростта, а спирачната система е използвала след попадането в дупката. Посочва още, че след произшествието се е обадила в полицията, за да съобщи за наличието на дупка на пътя, но не е сигурна дали органите на МВР са посетили мястото. Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни, логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото - с отразеното в декларацията за настъпване на застрахователното събитие и в описа на претенцията, както и със заключението на вещото лице.

Обстоятелството, че декларацията и заявлението към застрахователя са попълнени от трети лица, не разколебава този извод, доколкото свидетелят потвърждава описаното в тях.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и настоящият състав кредитира като пълно, ясно и обосновано, се установява, че уврежданията по процесното МПС, отразени в описа на застрахователя, се 5 намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, представен в исковата молба. Според експерта стойността, необходима за възстановяване на нанесените щети на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 517,96 лева с ДДС. При изслушването му в открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че с оглед на настъпилите увреждания препятствието би следвало да е дупка с остри ръбове. Експертът сочи също, че увреждане на предна лява гума би могло да настъпи и при контакт с твърд предмет или при изкачване на бордюр, но такива данни по делото няма, като пояснява, че евентуален бордюр би се намирал в дясната част на пътното платно, а не в близост до осевата линия, където е увредената лява гума. По отношение на клирънса (пътния просвет) на автомобила вещото лице посочва, че той няма отношение към настъпилите увреждания, доколкото в случая е налице директен контакт между гумата и пътната настилка, а данни за увреждания по купето няма.