Определение № 260094 от 23.03.2021, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№260094 гр.

Силистра, 23.03.2021 г.

Силистренският окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Пламен Неделчев

Членове: 1. Кремена

Краева

2. Огнян Маладжиков като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев в.ч.гр.д.№ 48 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ти би ай банк“ ЕАД с ЕИК *********, и адрес на управление: гр.София, ул. ’’Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов против Разпореждане № 1983 от 06.11.2020г. по ч.гр.д.№ 1382 на РС - Силистра, с което е отказано на дружеството издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против С.И.П. с ЕГН **********

*** за обезщетение за забава по договор за потребителски кредит № ********** от 10.03.2020г. за периода от 15.09.2018г. до 15.10.2020г. (без периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. по чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците) в размер на 44.08 лв., както и за направените по делото разноски за държавна такса за сумата над 14,51 лв. и за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 29,02 лв. и е указано на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви осъдителен иск за вземането, за което съдът е отказал да издаде на заповед за изпълнение.

За да постанови обжалвания акт,

Силистренският районен съд е направил изчисление с онлайн калкулатор и е стигнал до извода, че претендираната лихва за забава многократно надвишава законната лихва, уговорен в чл. 9.4. от договора за кредит. Посочил е, че изчислението е направено на база пълният размер на претендираната главница, въпреки че тя не е била дължима изцяло от началната дата на периода но дори при тези по-изгодни за заявителя условия в изчислението, резултатът му сочи на извода, че претендираната лихва за забава надхвърля уговорения между страните размер, поради което искането за нейното присъждане влиза в противоречие с клаузите на самия договор.

Жалбоподателят излага доводи в подкрепа на становището си че, щом са изпълнени формалните изисквания на чл.

417, ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да издаде поисканата заповед за изпълнение, съобразявайки се единствено с приложеното извлечение от счетоводните книги на банката. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане.

Окръжният съд счита жалбата за допустима, но неоснователна.

С новата ал. 3 на чл. 410 от ГПК

(ДВ, бр. 100 от 2019 г.) е въведено изискване, относимо и към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма. Целта на разпоредбата е да се направи проверка от заповедния съд дали заявените вземания съответстват, макар и формално, на клаузите по договора. Тази защита е дължима от съда служебно, тъй като със заповедта за изпълнение биха се засегнали потребителските интереси.

Затова неоснователен е доводът, че районният съд не е следвало да прави проверка на заявените суми, след като е представен редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 2 от ГПК.

Излишно жалбоподателят изтъква доводи, че е лицензирана банка и че не попада в обхвата на чл. 6 от ЗМДВИП, след като: първо, сам в заявлението е посочил, че от целия период, за който е начислена лихвата, е изключил периода на въведеното в страната извънредно положение 13.03.2020-13.05.2020; и второ, изчислението на първоинстанционният съд включва и този период, което е в интерес на жалбоподателя, но го е направил само за да обоснове извода си, че дори тогава размерът на заявената лихва многократно надвишава законната.

Окръжният съд също направи изчисления с интернет лихвения калкулатор, като въведе най-благоприятните условия за кредитора. Заявената като непогасена главница в размер на 60.99 лева формира законна лихва за посочения в заявлението период 15.09.2018-15.10.2020, в размер на 12.91 лв., което е многократно по – малко от претендирания в заявлението размер от 44.08лв.

В тази връзка ОС намира, че правилно заповедния съд е отказал да включи и тази част от претенцията в издадената заповед за изпълнение отчитайки характера на заповедното производство и липсата на възможност за частично удовлетворяване на претенцията. Реципрочното намаляване на претендирането със заявлението деловодни разноски също е правилно с оглед изхода от въззивното частно производство.

Съобразявайки изложеното ОС намира жалбата за неоснователна, което го мотивира да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея разпореждане.

Воден от горното, Окръжен съд – Силистра

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Разпореждане № 1983 от 06.11.2020г. по ч.гр.д.№ 1382 на РС Силистра за 2020г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.