Решение № 443 от 02.11.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Благоевград, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20211200500549 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на подадени въззивни жалби от двете страни в производството.

Въззивна жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство М. ЮС. Т., с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“...“, действащ чрез пълномощника си адв. Р.А., АК П. срещу Решение № 500989/25.02.2021г., постановено по гражданско дело № 84/2020г. по описа на РС Р., в частта с която са уважени предявените от ищеца искове. В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че в решението на РС Р. е направено повърхностно тълкуване на събраните по делото писмени и гласни доказателства, без да се направи анализ на непротиворечивите и еднопосочни свидетелски показания, и на приетата по делото автотехническа експертиза. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд при постановяване на своя съдебен акт не е съобразил задължителната съдебна практика на ВКС, че за да е налице деликтна отговорност е необходимо деяние /действие или бездействие, което да е противоправно и да е извършено виновно, да причинява вреда другиму, както и да има причинна връзка между извършеното деяние и причинените щети. Сочи се, че ответникът съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДвП е имал единствено задължението да пропусне насрещно движещите се ППС, като свид. Ч. съгласно чл.8 от ЗДвП е бил длъжен да се движи в дясната половина, а не да 1 изпреварва в завой. Твърди се, че от изготвената експертиза е установено, че ответника се е бил престроил за завиване наляво в собствения му имот, движейки се с товарен автомобил „Камаз“, с 5,7 км.ч., като в този момент свид. Ч., управлявайки лек автомобил „Шкода“ със скорост над допустимата 85,3 км.ч. е връхлетял в крайпътния имот на ответника. Навежда се, че ответникът не е бил длъжен, нито пък е могъл да предвиди, действията на свидетеля.

Заявено е, че ответника със своето поведение по никакъв начин не е нарушил ЗДвП и с нищо не е допринесъл за настъпилото ПТП, още повече за причинените огромни щети, които в процесния случай не са в причинно следствена връзка. В тази връзка се посочва, че свид. Ч. не само, че не се е движил в своята дясна половина, а е бил на пътен участък, в който се явява и завой при път в ремонт и ограничение от 30 км.ч., предприемайки маневра изпреварване се е движил с 85,3 км.ч. Отделно от това се сочи, че около 95 процента от настъпилите имуществени щети са получени от челния удар в желязната врата с мрежа и отсеченото дърво, намиращо се зад вратата. На следващо място се излага, че в условията на алтернативност, се иска да бъде изменено решението, в частта в която е определено съпричиняване 50 на 50 процента, тъй като ищеца не е установил с кои действия ответника обективно е допринесъл за настъпване на изплатената щета по регресния иск, и кои точно негови нарушения на ЗДвП и ППЗДвП са в пряка причинна връзка с претендираните щети.

Прави се искане решението на първата инстанция да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове – главен и акцесорен, да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. В условията на алтернативност, ако бъде уважен предявения иск частично, то се иска да бъде прието, че процесното ПТП е настъпило при съпричиняване на водача на лекия автомобил, като бъде определено същото в съотношение 90/10 в тежест на водача на лекия автомобил, свидетеля Ч., който е проявил груба самонадеяност и драстично е нарушил правилата за движение по пътищата, като е допринесъл в много- по –голяма степен за настъпване на процесните вреди, поради неправилно изпреварване в завой и много висока скорост за конкретния участък, който е бил в ремонт. При този изход от спора се иска да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от иска в приетото съотношение 90/10.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия „****“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., район ..., бул.“В.“ № 89Б, представлявано от изпълнителните си директори К.Ч. и Б.В., действащи чрез пълномощника си адв. Г.С. Я., АД „С...“ АК Благоевград. По същество се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Излага се, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо, а по същество правилно и обосновано. В отговора е изложено, че на първо място не се споделят доводите на въззивника, според които липсвали две от предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, във връзка с чл.45 ЗЗД, а именно вината на участника в ПТП и причинно – следствената връзка между деянието и причинените вреди. Посочва се, че по отношение на процесния случай не е приложима разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДвП, като ответникът М.Т. при завиване наляво, не е имал задължение да пропусне само насрещно движещите се ППС. Излага се, че в случая 2 е приложима ал.2 на посочения чл.37 от ЗДвП, която се отнася именно до водач на МПС завиващ наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция, какъвто безспорно е процесния случай. Посочва се, че същата разпоредба предвижда, че водачът в тази ситуация е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. С оглед на това ответника Т., като водач на МПС, завиващо наляво с цел навлизане в крайпътен имот, е бил длъжен да пропусне всички движещи се по пътя, който напуска МПС, включително изпреварващия го водач на увреденото МПС, като се сочи, че е неотносима цитираната практика на ВКС в жалбата. Сочи се, че по делото безспорно е установено, че ответника М.Т. в нарушение на посочената разпоредба не е пропуснал изпреварващия го автомобил поради което е причинил процесното ПТП, вследствие на което са настъпили процесните щети по увредения автомобил. Във връзка с твърденията във въззивната жалба, че ответникът не е имал възможност да възприеме изпреварващото го МПС, поради скоростта, с която последното се е движило, се излага, че съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото автотехническа експертиза, за водача на т.а „Камаз“ е съществувала техническа възможност за спиране преди мястото на удара, както от разстоянието за виждане, така и от разстоянието до мястото на удара, чрез своевременно задействане на спирачната уредба с максимално спирачно закъснение. Излага се в отговора на жалбата, че по делото не е било установено по категоричен начин, че водачът на увредения автомобил е извършил нарушения на правилата за движение, нито причинната връзка между нарушението и настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка се посочва, че относно това дали на мястото, където е настъпило ПТП пътят е бил в ремонт и е била въведена забрана за движение със скорост по – висока от 30 км.ч. по делото не са налице категорични доказателства, напротив от постъпилата информация от АПИ, към датата на ПТП, участъкът където е настъпило ПТП в район на 77 километър е бил завършен и е действал одобрения проект за организация на движението. С оглед на това, ответникът по жалбата счита, че следва да се приеме, че е действало общото ограничение валидно за движение по път извън населено място – 90 км.ч. , като водачът на лекия автомобил се е движил в рамките на максимално допустимата скорост, и не е извършил нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В отговора е изложено, че са несъстоятелни твърденията в жалбата, че водачът на увредения автомобил е следвало да се движи само в дясната пътна лента, което той не е сторил, тъй като е безспорно, че към момента на реализиране на процесното ПТП свид.Ч. е изпреварвал движещия се пред него товарен автомобил, която маневра се извършва съгласно чл.41 от ЗДвП от лявата страна на изпреварвания автомобил. На следващо място е посочено в отговора на въззивната жалба, че са несъстоятелни аргументите на въззивника, че водачът на увредения автомобил е допринесъл в по – голяма степен за настъпване на процесните вреди, в сравнение с приноса на ответника Т.. Заявено, че съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно автотехническа експертиза, водачът на лекия автомобил е предприел действия по намаляване на скоростта, като тя към момента на удара от товарния автомобил е била 37,8 км.ч., като дори да се възприеме тезата за налично ограничение на максимално допустимата скорост на движение от 30 км.ч., то водачът на увредения 3 автомобил към момента на сблъсъка се е движил само със 7,8 км.ч. над тази скорост. Твърди се, че извършените от ответника нарушения на правилата за движение са по – тежки и са допринесли в по- голяма за настъпването на процесните вреди. В тази връзка е заявено, че ответникът управлявайки т.а. Камаз, при предприемане на маневра за завиване наляво с цел влизане в крайпътния си имот, не е подал ляв пътепоказател, не се е огледал, не е погледнал в огледалото за обратно виждане и не е пропуснал изпреварващия го автомобил, и е ударил последния непосредствено преди да приключи изпреварването. Посочено е, че в протокола за ПТП е отбелязано, че ответника не е пропуснал изпреварващия го автомобил, като го блъснал отзад вляво, реализирайки ПТП, като същия е подписал протокола без каквито и да било възражения, което има значение на извънсъдебно признание за неизгодни за него факти, а именно, че той е причинил процесното ПТП.

Предвид изложеното се иска да бъде потвърдено постановеното решение от РС Р., в осъдителната му част. Претендира се присъждане на всички сторени пред въззивната инстанция разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Въззивна жалба е подадена и от ищеца „****“ ЕАД, с ЕИК ****, против решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е отхвърлен иска за сумата над уважения размер от 4 744,35 лв., до пълния размер на претендираната сума от 9488,70 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско +“ във връзка с щета № **** и ликвидационни разноски, както и в частта, с която е отхвърлен предявения от ищеца иск за сумата над уважения размер от 1422,11 лв., до пълния размер на претендираната сума от 2888,78 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва да периода от 23.01.2017г. до 23.01.2020г. Излага се в жалбата, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място е посочено, че неправилно съдът е приел за доказано възражението за съпричиняване на вредите от страна на водача на лекия автомобил Н. Ч.. Излага се, че съгласно константната практика на ВКС при релевирано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, следва при пълно и главно доказване да са установени действия или бездействия на пострадалото лице, с които то обективно е допринесло за настъпване на резултата. Нарушаването на правилата за движение по пътищата само по себе си не съставлява основание за намаляване на дължимото обезщетение за вреди, а е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В тази връзка се посочва, че не е установено по категоричен начин, че водачът на увредения автомобил е извършил посоченото нарушение нито причинната връзка между нарушението и настъпилия вредоносен резултат. Посочва се, че относно това дали на мястото, където е настъпило ПТП пътят е бил в ремонт и е била въведена забрана за движение със скорост по – висока от 30 км.ч. по делото не са налице категорични доказателства, напротив от постъпилата информация от АПИ, към датата на ПТП – 05.12.2014г., участъкът където е настъпило ПТП в района на 77 километър е бил завършен и е действал одобрения проект за организация на 4 движението. С оглед на това, се заявява, че следва да се приеме, че е действало общото ограничение валидно за движение по път извън населено място – 90 км.ч., като водачът на лекия автомобил се е движил в рамките на максимално допустимата скорост – с 85,3 км.ч. според приетата по делото експертиза, и не е извършил нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Разпечатката съдържа 16 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b11de08-2439-4b28-9fc3-bc3a2654b635