Решение № 62 от 28.03.2023, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Тутракан, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги М. Г. при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Г. Гражданско дело № 20213430100268 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са искове по чл. 30, ал. 3 от ищеца Р. П. П. в качеството му на цесионер, упълномощил с адв. Т. Г. от САК (л. 11), за осъждане на ответника да му заплати:

1. припадащата се част от ползата на бившите съсобственици С. С. Р. и Г. С.

Р. (главница), дължима на основание чл. 30, ал. 3, предл. 1 от ЗС, която ответникът е получил от общата вещ - Нива с идентификатор № *** в землището на с. М. П., общ. Главиница, която полза се състои в получени арендни плащания от ЗК „Д. ***“ за стопанските: 2015/2016 г. - 2020/2021 г.

(общо 6 стопански години) в размер на 1 080 лв.; ведно със законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от момента на подаването на исковата молба (02.06.2021 г.) до окончателното изплащане на задължението;

1. припадащата се част от ползата на бившите съсобственици С. С. Р. и Г. С. Р., дължима на основание чл. 30, ал. 3, предл. 1 от ЗС, която ответникът е получил от общата вещ - Нива с идентификатор № ***, в землището на с. Ц. Д., общ. Тутракан, която полза се състои в получени арендни плащания от ЗК „Ц. Д.“ за стопанските: 2016/2017 г. 2029/2021 г. (общо 5 стопански години), в размер на 66,50 лв.; ведно със законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от момента на подаването на исковата молба (02.06.2021 г.) до окончателното изплащане на задължението.

2. Ищеца твърди, че на основание договори за цесия, сключени на 28.07.2020 г. лицата С. С. Р. и Г. С. Р. му прехвърлили всички свои изискуеми вземания за аренда, наем, „бели петна“ и дивиденти (ведно с лихвите и обезпеченията по 1 тях), които имат по отношение на описаните в този договор недвижими имоти, от които те общо притежават на основание наследствено правоприемство по закон следните 7 имота - ниви:

3. 1/6 ид.ч. от нива с идентификатор № ***, с площ от 5001 кв.м., находяща се в с. Ц. Д.;

4. 1/2 ид. ч. от нива с идентификатор № ***, с площ от 3857 кв.м. , находяща се в с. Ц. Д.;

5. 1/4 ид.ч. от нива с идентификатор № ***, с площ от 10005 кв.м., находяща се в с. Ц. Д.;

6. 1/4 ид.ч. от нива с идентификатор № ***, с площ от 12169 кв.м., находяща се в с. М. П.;

7. 1/4 ид.ч. от нива с идентификатор № ***, с площ от 6002 кв.м., находяща се в с. М. П.;

8. 1/4 ид.ч. от нива с идентификатор № ***, с площ от 569 кв.м., находяща се в с. М. П.;

9. 1/4 ид.ч. от нива с идентификатор № ***, с площ от 7501 кв.м., находяща се в с. М. П..

10. За имоти идентификатор № *** и № ***, ответницата била сключила два договора за аренда, както следва:

1. На 12.01.2015 г. е подписан договор за аренда с със ЗК „Д. ***“, с който отдава под аренда за срок от 7 стопански години нива с идентификатор № ***, в размер на 60 лв. за декар. Съгласно съдържанието на този договор същият се считал сключен от 20.12.2014 г. (IV - срок на действие), а арендното плащане се дължало в срок от 01 декември до 20 декември (I предмет, т. 1).

2. На 15.01.2016 г. е подписан договор за аренда със ЗК “Ц. Д.”, с който се отдава под аренда за срок от 10 стопански години нива с идентификатор № ***, в размер на 7 лв. за декар на година, като арендното плащане се дължи в срок от 01.12 до 20.12 на изтеклата стопанска година.

11. Твърди се, че всички рентни плащания за горепосочените ниви и за дела на общия наследодател на цедентите и ответницата - П. Р. Х., са получавани изцяло от ответницата, която след това е следвало да уреди отношенията си с останалите съсобственици - племенниците ѝ. Същата, обаче, никога не е заплащала на цедентите С. С. Р. и Г. С. Р. полагащата им се част от получената рента и други доходи, съобразно обема на правата им в съсобствеността, въпреки неколкократните им искания за това.

12. Ищецът твърди, че му е известно (по писмени доказателства - частни документи, издавани от земеделските кооперации - страни по горепосочените договори), че всъщност арендните плащания са сключвани неофициално за далеч по-високи суми от официално договорените в тези два договора, както и че на ответницата са изплащани и дивиденти от кооперациите за тези земи, както и за другите 2 наследствени земи, невключени в тези два договора (това било потвърдено и в телефонни разговори със служители на кооперациите).

2. Ответникът М. П. И. не е депозирала отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 04.06.2021 г. на ТРС, исковата молба ѝ е връчена лично на 15.06.2021 г. В поведеното на 19.07.2022 г. открито съдебно заседание същата оспорва собственическите на ищеца, в частност извършените цесии.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. Н а 12.01.2015 г. между отв. И., в качеството на арендодател и ЗК „Ц. Д.”, в качеството им на арендатори, е сключен договор за аренда за имот № 001076 (идентичен с имот с идентификатор № *** - съгл. прил. скица - вж. л. 51) в землището на с. Ц. Д. (л. 8). В полза на арендодателя са осъществени плащания за периода 2016/2017 - 2019/2020 г. (л. 56, 71). От 2020 г. за ползването на този имот възнаграждение получава ѝ ищеца (л. 76).

4. На 15.01.2016 г. между отв. И., в качеството на арендодател и Кооперация „Д. - ***”, в качеството им на арендатори, е сключен договор за аренда за имот № 001118 (идентичен с имот с идентификатор № *** - съгл. прил. скица - вж. л. 50) в землището на с. М. П. (л. 9). В полза на арендодателя са осъществени плащания за периода 2016 - 2020 г. (л. 32).

5. На 03.07.2020 г. между Г. С. Р., в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера всички свои изискуеми вземания по наеми, аренди, дивиденти, „бели петна” за притежаваните от цедента по наследство 7 бр. имоти, като измежду изброените имоти са посочени и процесните такива. Вземанията се прехвърлят срещу сумата от 5 000 лв. (л. 4).

6. На 28.07.2020 г. между С. С. Р., в качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер е сключен договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера всички свои изискуеми вземания по наеми, аренди, дивиденти, „бели петна” за притежаваните от цедента по наследство 7 бр. имоти, като измежду изброените имоти са посочени и процесните такива. Вземанията се прехвърлят срещу сумата от 5 000 лв. (л. 5).

От правна страна

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

3

1. По допустимостта

7. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

2. По основателността на исковете

8. От приложените удостоверения за наследници (л. 6, л. 102) се установява, че отв. М.

И., както и цедентите - Г. С. Р. и С. С. Р. са наследници на:

9. П. Р. Х. (придобил собствеността върху имот № *** с Договор за доброволна делба от 24.07.1998 г. - л. 60)

10. Е. А. Д. (придобила собствеността върху имот № *** с Договор за доброволна делба от 28.12.2000 - л. 48).

11. В тази връзка съдът приема, че тези лица са съсобственици по отношение на процесните имоти.

12. Между Г. С. Р. и С. С. Р., от една страна и ищеца, от друга страна, с сключени договори за цесия.

13. Съдът приема, че договорите за цесия са нищожни поради невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД.

14. Цесията е правен способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите, но има значение и основанието за възникване на прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. От правилото, установено в чл.

99, ал. 2 ЗЗД, според което вземането преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т. е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Независимо от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва (продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др.), определеността, респ. определяемостта на съдържанието на престацията е изискване за действителност на всяко едно от тях. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Предмет на цесионната сделка не могат да бъдат неиндивидуализирани вземания. В тази връзка в съдебната практика се приема, че е налице недостатъчна индивидуализация на вземането, дори когато в договора за цесия са посочени при условията на евентуалност две основания за възникването му – договор за заем или евентуално неоснователно обогатяване. (Решение № 196 от 22.11.2018 г. по гр. д. № 3871/2017 г., IV г. о. на ВКС;

4

Решение № 32 от 9.09.2010 г. по т. д. № 438/2009 г., II т. о. на ВКС).

15. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗЗД, в която е предвидено, че ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. В тази смисъл прехвърлителят не може да отговаря за съществуване на вземане, което не е определено по основание и размер.

16. В конкретният случай в договорът за цесия е посочено, че цедентът прехвърля на цесионера всички свои изискуеми вземания по наеми, аренди, дивиденти, „бели петна” за притежаваните от цедента по наследство 7 бр. имоти, като измежду изброените имоти 7 имота са посочени и процесните такива. Не е посочен размерът и вида на изискуемите (съществуващи) вземания, нито техният размер. В случая е следвало да бъде уточнено за всеки един имот какво вземане е възникнало, за кой период и срещу кое лице.

17. Тази индивидуализация е особено съществена и с оглед настоящият правен спор, в хода на който се установява, че за претендирания период ищецът цедентите всъщност не са притежавали вземания по договори за наем и аренда на процесните имоти, тъй като те не са сключвали такива (поради което е отправена и претенцията по чл. 30, ал.

3 от ЗС).

18. С оглед гореното съдът приема, че е налице пълна неопределеност на престациите на цедентите по договорите, поради което сделките не са произвели правни последици.

19. Последното налага извода, че дори и да са възникнали претендираните права в полза на цедентите, те не са преминали в патримониума на ищеца.

20. Последното налага отхвърлянето на исковете, като неоснователни.

21. Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от ищеца Р. П. П. , с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: *********, в качеството му на цесионер , срещу ответника М. П. И., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ******************************, за осъждането на ответника да заплати на ищеца:

1. припадащата се част от ползата на бившите съсобственици С. С. Р. и Г. С. Р.

(главница), дължима на основание чл. 30, ал. 3, предл. 1 от ЗС, която ответникът е получил от общата вещ - Нива с идентификатор № *** в землището на с. М.