Определение № 15969 от 02.05.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15969 гр. С., 02.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГ. като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГ. Гражданско дело № 20221110154489 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град С., бул. (АДРЕС), представлявано от К.Ч. - главен изпълнителен директор и Б.В. – изпълнителен директор, чрез адвокат С. Г., член на САК, със служебен адрес и адрес за призоваване: град С., ж.к. (АДРЕС)(АДРЕС) против (ФИРМА) АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.

(АДРЕС), представлявано от Р.Б. и Д.Д. – прокурист.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок същият е депозирал отговор на исковата молба, с който признава иска.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 09.02.2022 година, около 14,30 часа, в град П., на ул.(АДРЕС), водачът Т.К. на лек автомобил (МАРКА) с рег.№ ********, управлявайки автомобила, нарушавайки правилата за движение по пътищата, поради неправилно извършена маневра при паркиране “на заден ход“, се удря в предна лява част на лек автомобил (МАРКА) с рег.

№> ********, управляван от П.М.К. ЕГН **********, собственост на (ФИРМА) - Клон П., ЕИК ************* и става причина за реализиране на ПТП.

1

Твърди се, че за събитието е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от дата 09.02.2022 година, в който подробно е описан механизма на ПТП, както и настъпилите щети, вследствие виновното поведение на Г..

Твърди се, че при настъпилото ПТП са нанесени щети на лек автомобил (МАРКА) с рег.№ ********, състоящи се в увреждане на преден ляв калник, предна лява врата, лайсна предна лява врата, рамка врати предна лява и др.

Твърди се, че увреденото МПС лек автомобил (МАРКА) с рег.№ ********, собственост на (ФИРМА) - Клон П., ЕИК *************, притежава застраховка „Каско+”, клаузи „Премиум” и „Чужбина“ в „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, съгласно застрахователна полица № 440221151005701, със срок на действие от 22.10.2021 г. до 21.10.2022 година.

Твърди се, че на основание уведомление за щета в (ФИРМА) ЕАД е образувана щета № 44011512200853, като в дружеството са изготвени опис - заключение по щета и калкулация по претенция.

Твърди се, че ремонта на увреденото МПС е предоставен на автосервиз (ФИРМА) ЕООД, ЕИК *********, като автомобилът е отремонтиран в автосервиза и приет от собственика без възражения, като за стойността на извършения ремонт е издадена фактура.

(ФИРМА) ЕАД е заплатило по посочена банкова сметка на автосервиз (ФИРМА) ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 3 023, 28 лв., съгласно нареждане за масово плащане от дата 06.04.2022 година, представляваща стойността на извършения ремонт на увреденото МПС (МАРКА) с рег.№ ********, вследствие настъпилото застрахователно събитие по застраховка „Автокаско”, на основание горепосочената застрахователна полица.

Сочи се, че към датата на настъпване на описаното застрахователно събитие, за управлявания от виновния за ПТП водач - Т.К. на лек автомобил (МАРКА) с рег.№ ********, е имало сключена с ответника (ФИРМА) АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с валидност от 24.05.2021 г. до 23.05.2022 г.

Твърди се, че с изплащането на застрахователното обезщетение (ФИРМА) ЕАД на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 411 от КЗ от Кодекса за застраховането, встъпва в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на причинителя на вредата и виновен водач в процесното ПТП - (ФИРМА) АД.

Твърди се, че за уреждане на вземанията между застрахователя по имуществената застраховка и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на лицето, причинило вредата (ФИРМА) ЕАД предяви претенцията си към (ФИРМА) АД за възстановяване на изплатеното от дружеството обезщетение в размер на 1 038,28 лв., от които 15 лв. направени ликвидационни разноски, съгласно писмо с изх.№ 0- 925039/13.04.22 г. и регресна покана.

Твърди се, че на основание предявената претенция ответното дружество е заплатило по банков път на „(ФИРМА)“ сума в размер на 526, 64 лв., съгласно преводно нареждане от 2 дата 16.05.2022 година, като останалата сума по щетата в размер на 511, 64 лв. до настоящия момент не е заплатена от ответника.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди (ФИРМА) АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.(АДРЕС), представлявано от Р.Б. и Д.Д. – прокурист да заплати на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град С., бул. (АДРЕС), представлявано от К.Ч. - главен изпълнителен директор и Б.В. – изпълнителен директор, сума в размер на 511, 64 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско”, във връзка с щета № 44011512200853, ведно със законна лихва от предявяване на иска – 7.10.2022 година до окончателното изплащане на задължението.

Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищеца.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.

Ответникът оспорва механизма на настъпване на ПТП-то. Твърди се, че и двете превозни средства са били в движение към момента на събитието. Сочи се, че водачът на т.а.

(МАРКА) е навлезнал в паркинга със завой, като в този момент водачът на л.а. (МАРКА)“ е излизал на заден ход от паркомястото си. Твърди се, че с оглед механизма на събитието и фактическата обстановка, се установява, че водачът на л.а. (МАРКА)“ със сигурност не е имал обективна възможност да възприеме другото превозно средство, докато е извършвал маневрата и да предотврати сблъсъка. При това се твърди, че събитието е настъпило на паркинга на паркинга на фирма (ФИРМА) на адрес: ул. (АДРЕС), П..

Ответникът твърди, че отговорност за настъпване на твърдените вреди носи само водачът на т.а. (МАРКА)“, който е трябвало при навлизане в паркинга, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, поради което е нарушил разпоредбите на чл. 25 и сл. от ЗДвП.

Твърди се, че водачът на т.а. (МАРКА)“ е следвало да подаде ясен сигнал/чл. 28 и сл. от ЗДвП/ и да управлява превозното средство с такава скорост, че при наличие на опасност да спре/чл. 20 от ЗДвП/.

При условията на евентуалност ответникът твърди, че е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51 от ЗЗД.

С отговора на исковата молба се възразява твърдените вреди по т.а. (МАРКА)“ са в причинно- следствена връзка с твърдяното събитие, както и се твърди, че размерът на претендираните от ищеца авто-ремонтни дейности е прекомерно завишен и не отговаря на средните пазарни цени.

С оглед на горното се иска от съда да отхвърли така предявените искове, като неоснователни и недоказани.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

3

В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.412, ал.1 във връзка с чл.411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.74 от Закона за задълженията и договорите.

Заявеното възражение за съпричиняване е с правна квалификация чл.51, ал.2 от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

1 - по иска за главница, доказателствената тежест е на ищеца, който следва в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК да установи:

- Наличието на качеството „застраховател“;

- Настъпване на застрахователното събитие;

- Размера на вредата и нейното заплащане на застрахования;

- Неизпълнение от страна на ответника, както и качеството му на застраховател на прекия причинител на вредата.

- изпращането на покана и неизпълнение в срока по чл.412, ал.3 от Кодекса за застраховането – като положителна процесуална предпоставка за правото на иск.

- по иска за лихва – правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение, както и твърдяните с отговора на исковата молба факти, от които черпи права.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива с исковата молба – съдът счита, че същите са относими следва да бъдат допуснати от съда.

По доказателствените искания на ищеца за допускане и назначаване на експертиза и допускане на събирането на гласни доказателства – съдът приема за относими и следва да обяви на страните, че по тях ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание с оглед заявените от ответника възражения и искания в същия смисъл.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ДОПУСКА И ПРИЕМА като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства, като обявява на страните, че по искането за допускане и назначаване на експертиза и събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетел съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.

Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.