Решение № 223 от 29.06.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Шумен, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20263630200816 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №26 – 0869 – 000207/13.03.2026г. на Началник група в сектор ПП към ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на П. Г. Г., ЕГН ********** от гр.Шумен са наложени административно наказание "глоба" в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят в жалбата моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Излага доводи, че НП било съставено на 13.03.2026г., но не било подписно от наказващия орган. Счита, че не може да се установи датата на издаване на НП, явяваща се задължителен реквизит по чл.57 ал.1 т.3 от ЗАНН, както и, че липсва задължителен реквизит – подпис на длъжностното лице. Излага доводи, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно , поради липса на доказателства за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация, поради което не е осъществена състава от субективна страна. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуален представител.

Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно като излага доводите си затова. Намира нарушението за безспорно установено от обективна и субективна страна. По отношение отговорността на жалбоподателя счита, че е ирелевантно обстоятелството дали собственикът е бил уведомен от контролните органи за служебно прекратената регистрация на МПС, тъй като след изменението на чл.140 ал.10 от ЗДвП, задължението за уведомяване на собственика било отпаднало след 07.09.2025г., а чл.18б ал.2 от Наредба № I – 45/2000г. намира за неприложим, тъй като противоречи на ЗДвП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №СВ7228РО е собственост на „ДИ ЕНД ВИ СОЛЮШЪНС“ ЕООД с ЕИК 206083282, гр.София.

1

На 25.11.2025г., въз основа на получено уведомление от Гаранционен фонд по електронен път, регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, поради липсата на сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

На 04.01.2026г. в 15.48 часа регистрацията на автомобила е служебно възстановена, въз основа на получено уведомление от ГФ за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

За служебно прекратената на 25.11.2025г. регистрацията, собственикът „ДИ ЕНД ВИ СОЛЮШЪНС“ ЕООД с ЕИК 206083282, гр.София не бил уведомен от органите на МВР.

На 04.01.2026г. свидетелите Й. Ж. Ж. и М. Г. М. – служители на сектор ПП при ОДМВР – Шумен, с патрулен автомобил осъществявали линеен контрол на движението.

Около 15.25 се движели по път II – 7, км.10 + 000, в посока гр.Смядово. Пред тях се движел л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. №СВ7228РО. При направена справка посредством техническо средство – таблет, било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация, поради липса на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Бил спрян за проверка, при която е установено, че МПС се управлява от жалб. П. Г. Г.. При проведеният разговор същият заявил, че не е знаел за прекратената регистрация.

Св.М. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA №4420553/04.01.2026г. за нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП. При предявяване на акта, жалбоподателят саморъчно отразил, че няма възражения.

С мотивирана резолюция №26-0869-М000009 от 23.01.2026г. , началник група в сектор ПП при ОДМВР – Шумен прекратил административнонаказателното производство по съставения АУАН серия GA №4420553/04.01.2026г. и материалите по преписката били изпратени на Районна прокуратура – Шумен, с оглед данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК.

Във връзка с констатираното управление на МПС с прекратена регистрация е била образувана преписка вх.№552/2026г. по описа на Районна прокуратура гр.Шумен, с оглед евентуално извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С постановление от 02.03.2026г. прокурор при Районна прокуратура гр.Шумен отказал за образува досъдебно производство като е приел, че липсват данни за умишлено деяние, както и , че е приложима разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК и е изпратил материалите на сектор «ПП» при ОДМВР – Шумен по компетентност.

След постановения отказ на Районна прокуратура гр.Шумен, административнонаказващият орган издал обжалваното НП, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на П. Г. Г., ЕГН ********** от гр.Шумен са наложени административно наказание "глоба" в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок от оправомощено за това длъжностно лице, в рамките на определената му компетентност и е било надлежно връчено на жалбоподателя. В конкретният случай НП е издадено при условията на чл. 36 ал. 2 от ЗАНН, поради което не е бил съставян АУАН. Административнонаказващият орган изрично е посочил, че НП се издава в административнонаказателно производство, образувано по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН, въз основа на постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство.

Същественото в административно – наказателното производство е да се установи : има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена разпоредба чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За това нарушение чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

От обективна страна за съставомерността на деянието по чл.140 ал.1 от ЗДвП е необходимо да са извършени действия по управление на МПС, което не е регистрирано по 2 надлежния ред.

По делото не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че л.а.

„Фолксваген Пасат“ с рег. №СВ7228РО не е собственост на жалбоподателя, а на „ДИ ЕНД ВИ СОЛЮШЪНС“ ЕООД с ЕИК 206083282, гр.София. Не се оспорва и обстоятелството, че на посочената дата, час и място жалбоподателят е управлявал автомобила и му е била извършена проверка, както и факта, че към този момент автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация, на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП. Жабоподателят излага доводи, че не е знаел, че регистрацията на автомобила е била прекратена, тъй като собственикът не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация, съгласно чл.18б ал.2 от от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г., поради което счита, че не е извършил нарушението виновно.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Фактическият състав по прекратяване на регистрация започва с изпращане от страна на Гаранционният фонд на уведомление по чл.574 ал.10 от КЗ до собственика и предоставяне на срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да сключи действащ застрахователен договор за тази застраховка. Продължава с уведомяване от страна на Гаранционният фонд н а компетентните да регистрират МПС органи да прекратят регистрацията на МПС, когато в указания срок не са били представени доказателства за сключен договор. За да бъде завършен фактическият състав по прекратяване на регистрацията на МПС, няма изискване собственика преди прекратяването да бъде уведомен от компетентния за това орган, а именно съответния сектор «Пътна полиция». Изискването е да има уведомление от Гаранционния фонд. В конкретният случай регистрацията е била служебно прекратена на 25.11.2025г. на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП, въз основа на получено уведомление от ГФ.

След завършване на фактическият състав по прекратяване на регистрацията, чл.143 ал.10 от ЗДвП в редакцията преди изменението с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., задължаваше органите на сектор ПП да уведомят собственика за служебно прекратената регистрация. След измененията наЗДвП, включително към датата на прекратяване на регистрация и към датата на нарушението, регламентираното в ал.10 на чл.143 от ЗДвП законовото изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за прекратена регистрация на автомобила, в хипотезата по чл.143 ал.10 от ЗДвП е отпаднало от текста на разпоредбата.

Към датата на вмененото нарушение и към датата на прекратяване на регистрация, както и към настоящият момент, в действащата нормативна уредба такова задължение за уведомяване продължава да съществува – чл.18б ал.2, във вр. с ал.1 т.8 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000г.. Сочената разпоредба регламентира уведомяване на собственика на ППС, посочен регистъра, при служебно прекратена регистрация на превозното средство по чл.143 ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б ал. 1 от Наредбата служебно се прекратява регистрацията в конкретно изброени от т.1 до т.10 случаи. В т.8 се съдържа хипотезата на чл.143 ал.10 от ЗДвП и в този случай задължително се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра, съобразно чл. 18б ал. 2 от Наредбата.

В случая от изисканата справка от СДВР – отдел „Пътна полоция“, безспорно се установява, че собственикът на автомобила, не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация в хипотезата на чл.143 ал.10 от ЗДвП. След като собственикът на автомобила, респ. водача, не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС почл.143 ал.10 от ЗДвП, приложимо се явява разрешението, дадено с Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС, по т. д. № 3/2022 г., което тълкувателно постановление не е загубило сила с оглед все още съществуващото нормативно задължение за такова уведомяване по чл. 18б ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г.

За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на вина. Последната, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост.

При последната деецът макар да не е желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще настъпи. Уведомяването на собственика за прекратената регистрация безспорно не е част от фактическия състав по прекратяване на регистрация, но последващото неуведомяване на собственика от страна на органите на сектор ПП за вече прекратената регистрация, рефлектира върху субективната страна. За да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и 3 доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. В производството не се събраха доказателства, че преди да предприеме управлението на автомобила жалбоподателят е знаел, че същият е с прекратена регистрация. В настоящото производство се събраха доказателства, че органите на сектор «ПП» не са изпълнили задължението си регламентирано в чл. 18б, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. да уведомят собственика при служебно прекратяване на регистрация на МПС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд, поради което не се доказва наличието на умисъл. Жалбоподателят е управлявал чуждо МПС, което е било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за същото МПС. За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС, респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“. Предвид факта, че се извършва т. нар. "служебно прекратяване на регистрацията" и тези данни не са налични в нито един общодостъпен източник на информация, като например официална интернет страница с достъп до подобна информация или друго средство, законодателят е задължил съответните органи да уведомят собствениците за така осъщественото от тях прекратяване на регистрацията. Собственикът, респективно водачът, на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията и кога точно са били налице предпоставките за това, ако не е уведомен. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Прекратяването на регистрация на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на валидността на сключена застраховка, а е факт едва след уведомяване от страна на Гаранционния фонд на собственика, след това на контролните органи, ако в предоставения срок не бъдат представени доказателства за сключена застраховка и след извършено от контролните органи отбелязване в автоматизираната информационна система. В тази връзка е и изискването на чл. 18б ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. собственикът на ППС да бъде уведомен. Няма и доказателства, че собственикът на автомобила е получил изпратеното му от Гаранционния фонд уведомление по чл.574 ал.10 от КЗ. Жалбоподателят е имал възможност да провери дали автомобила има сключена застраховка, предвид стикера, който се подставя на стъклото или да направи справка в официалният сайт на Гаранционния фонд, но доколкото прекратяването на регистрацията не настъпва автоматично, няма как да разбере кога точно е прекратена регистрацията или че има вероятност това да се е случило, доколкото не се доказва, че собственикът е получил изпратеното му уведомление от Гаранционния фонд, с което му се предоставя първоначално срок от 14 дни да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор и една след това се предприемат действия за прекратяване на регистрацията. Съдът намира, че не може да се приеме по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението и при форма на вина – непредпазливост.