Решение № 6560 от 11.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6560 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110141002 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца М. И. Ц. срещу ************* и ************** обективно кумулативно съединени искове, както следва: - по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, евентуално чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. чл.

19, ал. 4 ЗПК, за прогласяване за нищожен Договор за потребителски кредит № *******, сключен между ищеца и *************, а в условията на евентуалност- че клаузата по чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № *******, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 143 вр. чл. 146 ЗЗП; - по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, за прогласяване за нищожен Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и ************** по повод Договор за потребителски кредит № *******, и иск по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД , изменен на осн. чл. 214 ГПК по отношение на размера му с протоколно определение от 11.03.2025 г. за осъждане на ответника ************** да заплати сумата от 1480 лева, представляваща платена при начална липса на основание сума.

В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответника ************* бил сключен Договор за потребителски кредит № *******.

Съгласно чл. 4 от процесния договор за кредит ищецът следвало да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрен от ************* поръчител. На датата на сключване на договора ищецът и ответникът ************** подписали договор за предоставяне на поръчителство, въз основа на който ищецът дължало месечно възнаграждение на поръчителя за срока на действие на договора Посоченото възнаграждение следвало да се заплаща на ************* заедно с месечната вноска по кредита, като общият му размер бил 200 лв. Заявява, че договорът за кредит е недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Твърди, че поставените изисквания за обезпечението, което заемополучателят следва да осигури, били на практика невъзможни за изпълнение от последния. Налице е и заобикаляне на закона, доколкото в разпера на ГПР не било включено възнаграждението за поръчителство. Налице била приложена заблуждаваща търговска практика.

Уговореното възнаграждение за поръчителство представлявало едно допълнително оскъпяване на кредита под формата на скрита печалба, 1 доколкото дружествата ответници са свързани лица. Също така поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като уговореното възнаграждение е в размер близо до сумата на отпуснатия кредит, което е в противоречие с добрите нрави. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************* подава отговор на исковата молба, чрез юрк. А. И., с който оспорва исковете като недопустими, респ.- неоснователни. Не оспорва, че с ищеца са сключили Договор за потребителски кредит № *******/28.08.2019 г., по силата на който ищецът е усвоил сумата от 3000 лв. и е погасил предсрочно задълженията по кредита.

Твърди, че процесният договор за кредит е валиден. Оспорва твърденията на ищеца, че възнаграждението за поръчителство е следвало да бъде включено в размера на ГПР. Оспорва твърденията на ищеца, че предоставянето на поръчителство е условие за сключване на договора за кредит. Оспорва възнаграждението за поръчителство да попада в обхвата на общи разходи по кредита. Сочи, че клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Поддържа, че евентуалната нищожност на клаузата за предоставяне на поръчителство не влече недействителност на договора за потребителски кредит и на договора за предоставяне на поръчителство Моли прекратяване на настоящото производство, евентуалноза отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************** подава отговор на исковата молба, чрез юрк. С. С., с който оспорва исковете като недопустими, респ.- неоснователни. Налице било злоупотреба с процесуални права. Ищецът е завел още 4 иска, с които е могъл да съедини процесните искове. Не се оспорва, че във връзка сключения между ищеца и ************* Договор за потребителски кредит № *******/28.08.2019 г. е бил подписан и Договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и **************. Твърди, че предвиденото възнаграждение за поръчителство било в размер на 2960 лв., разсрочено на 24-месечни погасителни вноски. Тъй като задължението по кредита било заплатено изцяло предсрочно, на ответника му била изплатено дължимото до този момент възнаграждение. Не оспорва, че ищецът му е заплатил възнаграждение в размер на 1 лв. Оспорва сключването на договор за поръчителство да е задължително условие за получаване на кредита. Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението е следвало бъде включено в ГПР, доколкото същото не представлявало общ разход по кредита. Моли прекратяване на настоящото производство, евентуално- за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Mежду ищеца и ответника ************* е безспорно, че са сключили Договор за потребителски кредит № *******/28.08.2019 г., по силата на който ищецът е усвоил сумата от 3000 лв. и е погасил предсрочно задълженията по кредита. Съгласно чл. 4 от процесния договор за кредит ищецът следвало да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрен от ************* поръчител. Във връзка сключения между ищеца и ************* Договор за потребителски кредит № *******/28.08.2019 г. е бил подписан и Договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и **************. Ответникът ************** е получил възнаграждение за поръчителство в размер на 1 лв. На ищеца била начисленo възнаграждение за поръчителство, което не било включено при изчисляване размера на ГПР.

По иска за нищожност на договора за потребителски кредит:

По същество, процесният договор за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал.

1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като 2 кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,21 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1 т.10 ЗПК.

Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Прочитът на съдържанието на клаузата обаче, по силата на която се предвижда дължимостта на ГПР в размер на 48,21%, налага извода, че е налице неяснота относно неговото образуване. Макар в Договора да е посочен размерът на годишния процент на разходите, който е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит по ЗПК, в договор не се съдържа ясна формулировка на неговото съдържание и компонентите, които го образуват.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението , че предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения вид обезпечение да предостави банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване на заявлението или да осигури поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Видно от сключения на същата дата/28.08.2019 г./ между длъжника по договора за кредит и ************ договор за предоставяне на поръчителство, предметът му е да бъдат обезпечени всички задължения на ищеца по договора за кредит при уговорено месечно възнаграждение за поръчителството в размер на по 148 лева за периода на действие на договора при уговорен срок за плащане на възнаграждение – на датата на падежа на съответното плащане по кредита.

Публично известен е фактът, доколкото това обстоятелство е обявено по партидата на ответното търговско дружество в ТРРЮЛНЦ, че едноличен собственик на капитала на ответника ************** е *************.

Следователно страната по договора за поръчителство е дъщерно дружество на кредитодателя по договора за кредит, с оглед което и съдът приема, че между двете дружества е налице положение на контрол и свързаност по см. на ТЗ.

Съдът съобрази също така, че двата договора – договорът за кредит и този за предоставяне на поръчителство са сключени в един и същ ден, че отделни разпоредби от същите препращат един към друг, че дължимите в полза на търговците престации имат едни и същи падежи и макар формално кредитор на вземането, представляващо възнаграждение на поръчителя за предоставеното по договора за кредит обезпечение, да се явява ответникът, то 3 кредитодателят е овластен да получава плащането по този договор, дължимо от потребителя, заедно с анюитетните вноски по договора за кредит.

Несъмнено ищецът има качество на потребител и по двата договора. Ето защо, съдът приема, че се касае за главно и акцесорно правоотношения, които следва да бъдат разглеждани съвкупно по изложените по-напред съображения.

Възнаграждението, което потребителят се е задължил да заплаща на поръчителя, е свързано с договора за кредит, доколкото предмет на процесния договор е именно поемане от страна на гаранта на задължение да обезпечи поетите от кредитополучателя към кредитора задължения по договора за кредит. С оглед гореизложеното, съдът счита, че възнаграждението за поръчителство на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.

В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като възнаграждението за поръчителя не е включено като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но при включване на таксите, то процентът на разходите видно от съдебно- счетоводната експертиза, която настоящият състав приема за компетентно, обективно и безпристрастно изготвена е в размер на 256,56 %, което надхвърля многократно допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в този смисъл Решение № 264616 от 09.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 и др./. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Предявеният главен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит поради противоречие на същия с посочените императивни материалноправни разпоредби на закона е основателен и следва да бъде уважен на това основание.

Разпечатката съдържа 30 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b107eb0-07f6-43c6-840b-016b227c2fb9