Решение № 230 от 06.10.2025, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 158/2025
- Вид
- Решение № 230
- Подписан
- 06.10.2025
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, НИНА МЕТОДИЕВА КОРИТАРОВА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 291, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42 · Закон за собствеността
- чл. 185, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 5 · Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 230 гр. Перник, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
НИНА М. КОРИТАРОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно гражданско дело № 20251700500158 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Исковото производство е образувано по предявени от И. Д. П. и К. Г. П. срещу И.
В. К. искове с правно основание чл. 109 ЗС.
С решение № 260212 от 08.12.2022 г. по гр.д. № 1923/2021 г. Районен съд Перник е осъдил И. В. К. да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на И. Д. П. и К.
Г. П. да упражняват пълноценно правото си на собственост върху западната част от първия етаж на сграда с идентификатор ***, като възстанови комина над плоча таван на втория етаж в жилищната сграда, който обслужва кухнята на ищците, и като възстанови изцяло улуците на сградата. Със същото решение Районен съд Перник е отхвърлил исковете в частта, с която се иска И. В. К. да премахне за своя сметка стълбището, изградено на южната фасада на сградата.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ответницата в уважителната му част, а от ищците в отхвърлителната му част. С решение № 290 от 03.07.2023 г. по в.гр.д. № 257/2023 г. Окръжен съд Перник го е потвърдил изцяло.
В частта, с която е потвърдена уважителната част на решението на районния съд, въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от И. В. К.. С определение № 4854 от 25.10.2024 г. по гр.д. № 5460/2023 г. ВКС не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение в тази му част и същото е влязло в сила. В частта, с която е потвърдена отхвърлителната част на решението на районния съд, въззивното решение обжалвано с касационна жалба от И. Д. П. и К. Г. П.. С определение № 4854 от 25.10.2024 г. по гр.д. № 5460/2023 г. ВКС е допуснал до касационно обжалване решението в тази му част, а 1 впоследствие с решение №125 от 05.03.2025 г. го е отменил и върнал за ново разглеждане на въззивната инстанция с указания за допускане на съдебно-техническа експертиза с конкретно посочени въпроси. В хода на касационното производство, на ***, ищцата И. Д. П. е починала, като на нейно място ВКС е конституирал нейните наследници К. Г. П. и Д. К. Г.
(определение № 5733 от 09.12.2024 г.).
Предвид изложеното, при съблюдаване на задължителните указания на ВКС, съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК при настоящото повторно разглеждане на делото е била допусната указаната експертиза, която да отговори на посочените в мотивите на касационното решение въпроси:
1. Дали процесното стълбище е изградено на мястото, което е било предвидено за него по проекта на сградата от 1967 г. или, както твърдят ищците, е изградено на друго място: не в източната част на сградата, където е било предвидено по проекта от 1967 г.
/засягащо част от другото жилище на първия етаж от сградата – жилището на брата на ищеца/, а в югозападната част /засягащо част от жилището на ищците/?
2. Дали банята в жилището на ищците, за спокойното ползване на която се твърди, че пречи процесното стълбище, е предвидена по проекта от 1967 г. или е била предвидена като пристройка на сградата по проекта от 1989 г., както и дали фактически е изградена на мястото, предвидено в проекта на сградата?
3. Към заключението на вещото лице следва да бъде изготвена и комбинирана скица, на която да бъде отразено фактическото местоположение на стълбището и банята и местоположението им съгласно действащите проекти на сградата.
Изрично е указано в с решение №125 от 05.03.2025 г. на ВКС, че следва да бъде назначено вещо лице, което да бъде архитект.
В настоящото въззивно производство в изпълнение на задължителните указания на ВКС, съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК са били изготвени две съдебно-технически експертизи, като първата съдебно-техническа експертиза е била изготвена от вещо лице Н. Е., която е специалист строителен инженер и е била оспорена от жалбоподателите чрез адв. В. Б.. С протоколно определение от 20.05.2025 г. е била назначена повторна съдебно-техническа експертиза и е било определено вещо лице със специалност „архитектура“ И. А., която е изготвила тази експеритиза.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – страна в процеса, останала недоволна от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
Въз основа на материалите по делото, Пернишкия окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 260374/21.01.2022 г. и молба с вх. № 260925/22.02.2022 г., подадена от И. Д. П. и К. Г. П. срещу И. В. К., с която се иска ответницата да бъде осъдена да преустанови неоснователните 2 си действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху недвижим имот, находящ се в ***, като премахне за своя сметка стълбището, изградено на южната фасада на сградата с идентификатор ***. 1, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, да възстанови комина в жилищната сграда, който обслужва кухнята на ищците, да възстанови улуците на сградата, да премахне засадените в имота овощни дръвчета и асма, намиращи се от южната фасада на сградата. Претендират и присъждане на разноски.
Първоначално исковата молба е предявена срещу ответницата Т.А.С., като с определение № 260080/24.02.2022 г., постановено по настоящото дело, съдът е допуснал изменение на предявените с искова молба с вх. № 269321/19.04.2021 г. от ищците И. Д. П. и К. Г. П., чрез пълномощника им адв. В. Б., искове чрез заменяне на първоначалната ответница Т.А.С., с ответницата И. В. К. и е прекратил производството по гр. д. № 01923 по описа на Пернишкия районен съд за 2021 година, образувано по искова молба с вх. № 269321/19.04.2021 г., подадена от ищците И. Д. П. и К. Г. П., чрез пълномощника им адв. В.
Б., в частта срещу първоначалната ответница Т.А.С., поради направен отказ от исковете.
С влязло в сила като необжалвано протоколно определение от 23.06.2022 г. производството по настоящото дело е прекратено на основание чл. 232 ГПК в частта по предявените от И. Д. П. и К. Г. П., чрез пълномощника им адв. В. Б. срещу И. В. К. искове за осъждане на ответницата да премахне засадените в имота овощни дръвчета и асма, намиращи се от южната фасада на сградата, поради направено оттегляне на исковете.
Решение № 260212 от 08.12.2022 г. по гр.д. № 1923/2021 г. на Районен съд Перник, с което е осъдена И. В. К. да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на И.
Д. П. и К. Г. П. да упражняват пълноценно правото си на собственост върху западната част от първия етаж на сграда с идентификатор ***, като възстанови комина над плоча таван на втория етаж в жилищната сграда, който обслужва кухнята на ищците, и като възстанови изцяло улуците на сградата, е влязло в сила в тази му част.
Ищците твърдят, че по силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 152, том III, дело № 1191/1989 г., са собственици при режим на СИО на 1/4 идеална част от процесното дворно място и 1/2 идеална част от първия етаж в изградената в имота сграда, а първоначалната ответница Т.А.С. е била собственик на 1/2 идеална част от дворното място и целия втори етаж в изградената в него сграда. Сочи се, че с нотариален акт № ***, том ***, дело № 1154/1986 г. за учредяване на право на строеж върху чужда земя Г. П. Р. и Р.Н. Р.- родители на ищеца К. Г. П., са учредили на него и неговия брат Б. Г. П. право да пристроят до съществуващия партерен етаж от жилищната сграда две стаи с 42 кв. м. строителна площ, като по този начин на първия етаж се обособят два самостоятелни жилищни обекта. Твърди се, че предварителният архитектурен проект за пристройката на първия етаж е бил обжалван от О.С.С.- съпруг на Т.А.С., починал през месец януари ***г., като жалбата му е била оставена без уважение с решение № 14 от 29.01.1990 г. на ПОС, потвърдено с Решение № 399 от 30.08.1990 г. на ВАС. Навеждат се доводи, че съгласно одобрения архитектурен проект от 08.06.1989 г. на гл. архитект на гр. Перник ищците са реализирали пристройката, а първоначалната ответница Т.А.С. и нейният съпруг са били задължени да премахнат изградената временно на фасадата на южната част на сградата стълбищна клетка, която преминавала през банята на ищците.
Поддържа се, че това стълбище не било премахнато и до настоящия момент, поради което в банята на ищците се образувал мухъл и влага и същата не можела да се отоплява. Твърди се, че стълбището заемало съществена част от полезната площ на банята, което я правела неизползваема.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден от ответницата И. В. К., чрез адв. Е.Ф., с който исковете се оспорват като неоснователни и се моли същите да бъдат отхвърлени. Ответницата претендира и разноски.
3
Въззивният съд намира за установена по делото с оглед на събраните пред първата и пред въззивната инстанция доказателства следната фактическа обстановка:
С представеното решение от 15.01.1972 г. по гр. д. № 16/1972 г. на Пернишкия районен съд е допуснато извършването на делба между А.С.С., МИ. Г. П., О.С.С., Ц.С.С. и Т.С.С. върху дворно урегулирано място от 408 кв. м., находящо се в ***, образуващо парцел *** в кв. *** по плана на ***, заедно с построената върху него жилищна сграда на два етажа, от който имот е посочено, че следва да се образуват 5 равни дяла- по един за всеки от съделителите.
С решение от 26.09.1974 г. по гр. д. № 425/1974 г. на Пернишкия районен съд в дял на Т.С.С. е поставен първият етаж и пристройката от жилищната сграда, предмет на съдебната делба, заедно с 1/2 идеална част от дворното място. В това решение липсва описание на делбения имот, поради което същото не може да се свърже с процесния такъв.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане № ***, том ***, дело № 1416/1975 г. на 12.03.1975 г. М. Г. П. е прехвърлила на Г. П. Р. и Р.Н.
Р. североизточната част от партерния етаж, обособена в самостоятелно жилище, от къщата, построена в парцел *** в кв. ***по плана на ***, срещу задължението на приобретателите да поемат цялостната издръжка и гледане лично или чрез трето лице на прехвърлителката до края на нейния живот.
Представена е разписка от М. Г. П. за получаване на сумата от 2282 лева в брой по договора за издръжка и гледане, платени от Г. П. Р. и Р.Н. Р.. В разписката е посочено, че след получаване на сумата М. Г. П. е освободила прехвърления имот и няма претенции към него, като след този момент нейната издръжка ще се поеме от сина й О.С.С..
С нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, купен по реда на ЗСГ № ***, том ***, дело № 6/1976 г. на 05.01.1976 г. Г. П. Р. и Р.Н. Р. са закупили от Т.С.С.
1/2 идеална част от дворно урегулирано място от 408 кв. м., находящо се в ***, образуващо парцел *** в кв. *** по плана на ***, заедно с югоизточната част от партерния етаж от построената в парцела масивна жилищна сграда.
Представен е и нотариален акт № ***, том ***, дело № 1154/1986 г. от 11.09.1986 г. за учредяване на право на строеж върху чужда земя, с който Г. П. Р. и Р.Н. Р., като собственици на 1/2 идеална част от дворно урегулирано място, находящо се в ***, образуващо парцел *** в кв. *** по плана на ***, целият с площ от 408 кв. м., ведно с партерния етаж от масивната жилищна сграда, построена в парцела, състояща се от кухня, три стаи, хол, антре и мазе, са учредили в полза на ищеца К. Г. П. и неговия брат Б. Г. П. право да пристроят до съществуващия партерен етаж от жилищната сграда две стаи с 42 кв. м. строителна площ, като по този начин на първия етаж се обособят два самостоятелни жилищни обекта. Този нотариален акт е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като правото на строеж може да се учреди единствено за изграждане на самостоятелен обект, а две стаи не представляват такъв.