Решение № 723 от 25.09.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 723 гр. Добрич, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20223230103682 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от А. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу П. С. М., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 3000, 00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – временно разстройство на здравето, болки, страдания, стрес, дискомфорт, паника, страх и неспокоен сън, причинени вследствие ухапване от куче, порода „Б.“, което се е намирало под надзора на ответника, на 12.11.2022 г., в ***.

В исковата молба се твърди, че в началото на месец ноември 2022г. ищцата се е намирала във ***, заедно със съпруга си. Сочи се, че на 12.11.2022 г., около 16, 45 часа, на ***, е разхождала кучето си порода „***“.

В този момент е била нападната и ухапана по дясната ръка и десния крак от домашно куче порода „Б.“, на име Т.. Огледала се, но не е видяла собственика на кучето. По-късно установила, че собственик на кучето е ответникът.

Последният ѝ обяснил, че кучето му е добро и не е очаквал да ги срещне.

Заявява се, че ищцата е подала сигнал на телефон 112, като са се отзовали двама полицаи. След това отишла в болницата, където било установено, че има разкъсноконтузна рана на дясната ръка и кръвонасядане на десния крак. Твърди се, че ищцата е била освободена след като е била поставена ваксина срещу бяс и тетанус. На 14.11.2022 г. получила и удостоверение след проведена съдебно-медицинска консултация.

Излагат се съображения за правната квалификация на иска. В тази връзка се подчертава, че ответникът носи отговорност за причинените 1 увреждания по чл. 50 от ЗЗД, като собственик на кучето или като лице под чийто надзор се е намирало.

Пред първоинстанционния съд ищцата се представлява от адвокат Д.

Д., който поддържа претенцията с аргументи, сходни с тези от исковата молба.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. В процесуалния документ се изтъква, че ответникът не е собственик на процесното куче и не отговаря за надзора му. Същото е собственост на Г. П. М. П. М. потвърждава, че знае за ухапване на ищцата от куче, но отрича процесното куче да е хапало А. Д.. Изразява се предположение, че бездомно куче е ухапало ищцата.

Твърди се, че приложената медицинска документация не е обективен източник на информация доколкото е изготвена единствено по обяснения на ищцата.

Според ответника, твърдените увреждания – паника, страх, нощно събуждане, зачервено гърло, хрема и температура, не са характерни и не могат да произтекат от ухапване от куче. Отделно се сочи, че размерът на претендираното обезщетение е несъразмерно висок.

Прави се искане за отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат С. М., който пледира за отхвърляне на претенцията.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Представен е фиш на Център за спешна медицинска помощ гр. Б. от 12.11.2022 г. В графа „анамнеза“ по сведения на ищцата е отразено, че е ухапана от куче по дясната ръка (л. 4).

Видно от съдебно медицинска консултация, на 14.11.2022 г. е извършена консултация от д-р Д. Д. (л. 5). Същият е посочил - „На дясна предмишница в близост до лакътната става се установи дъговидно ожулване с диаметър 3, 5 см и централно разположена рана с кръгловата форма и диаметър 1, 5 см с неравни ръбове. Раната и ожулването са покрити с кафеникава коричка. В средна трета на дясната подбедрица по предна външна повърхност се установи кръвонасядане с диаметър 3 см с бледосинкав цвят“.

Заключено е, че ищцата е получила разкъсна рана и ожулване на дясна предмишница, както и кръвонасядане на дясна подбедрица. Според д-р Д. уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и би могло да се получат от ухапване от куче.

Представен е паспорт на куче порода „Б.“ от 08.05.2019 г., от който се установява, че животното е собственост на Г. П. М.(л. 27).

2

От приложеното писмо на ТП на НОИ – град Д. става ясно, че за периода от 12.11.2022 г. до 31.12.2022 г. А. Д. е предоставила на работодателя си болничен лист № Е20223067595 за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 11.11.2022 г. до 15.11.2022 г. (на гърба на л.

51). На 16.11.2022 г. К. на Община Д. е издал Заповед № ЗКО-165, с която е разрешил на ищцата да ползва платен годишен отпуск за три дни, за периода от 16.11.2022 г. до 18.11.2022 г. (л. 52).

С Постановление от 21.03.2023 г. на Районна прокуратура Добрич – Териториално отделение Б. по пр. с вх. № 911/2023 г. е отказано образуване на досъдебно производство за това, че на 12.11.2022 г. процесното куче е ухапало ищцата.

В хода на производството е изготвена съдебна ветеринарномедицинска експертиза. От заключението и от изслушването на вещото лице стана ясно, че уврежданията на ищцата не са получени от куче порода „П.“, а от такова с по-големи размери, сред които е и породата „Б.“.

Съдът намира заключението за обективно и ясно. Изготвено е от вещо лице с необходимата квалификация, което в пълнота е отговорило на поставените задачи. Поради тази причина съдът го възприема в цялост при формиране на фактическите си изводи.

Възраженията на ответната страна срещу обосноваността и правилността на заключението са неоснователни. Ответникът оспорва констатациите поради непълно изследване на механизма на увреждане и липсата на отговор дали уврежданията по тялото на ищцата са причинени от процесното куче, за което се грижи П. М..

Начинът, по който са формулирани въпросите към вещото лице предполага отговор дали уврежданията по тялото на ищцата са получени от ухапване от куче порода „П.“, или от куче порода „Б.“. Нито един от двата въпроса не поставя под съмнение механизма на настъпване на уврежданията и не изисква изследването му. Това е така, защото в самите задачи ответникът го е посочил – ухапване от куче. В противен случай д-р Г. М. би излязъл извън рамките на поставените му задачи.

Не могат да бъдат приети и оплакванията за непълно изследване на въпроса дали процесното куче е причинило уврежданията на ищцата. Такава задача не е поставяна на вещото лице, но и на такава задача няма как да бъде даден отговор поради изминалия продължителен период от инцидента (повече от девет месеца). Изводите на вещото лице се основават на обективни данни - размерът на захапката на кучетата от порода „Б.“ и порода „П.“ и размера на установените след инцидента увреждания на ищцата. Същият ясно и категорично отговори, че уврежданията на ищцата по размери отговарят да са настъпили вследствие на ухапване от по-голямо куче. Същевременно при изслушването си изключи вероятността уврежданията да са получени от куче „П.“. Д-р М. аргументира извода си с размерите на захапката на този тип декоративни кучета и по този начин опроверга защитната теза на ответника, 3 че кучето на ищцата ѝ е причинило уврежданията.

По делото се събраха и гласни доказателствени средства. Като свидетели бяха разпитани Д. М. – живее на семейни начала с ищцата, Я. Я. и Н. К. – съсед на страните.

Свидетелят М. разказа, че често е виждал куче порода „Б.“ с ответника П. М. във ***. Същото се е разхождало свободно без намордник и без повод, а ответникът е вървял след него. По този повод двамата с П. М. са водили разговори, като свидетелят го е помолил да не пуска кучето свободно, защото малките деца на улицата се страхуват от него. В тази връзка Д. М. заяви, че на неустановена дата преди 12.11.2022 г. кучето на ответника е нападнало ищцата и свидетеля Н. К., но са се отървали без наранявания.

Свидетелят обясни, че на 12.11.2022 г. ищцата е разхождала сама кучето си порода „П.“ във ***. Излязъл да провери къде е А. Д.. Тогава, в далечината на улицата, забелязал нещо като боричкане между страните и процесното куче. В този момент ищцата държала своето куче в ръката си.

Докато си обувал обувките А. Д. се върнала в дома им. Свалила якето си и на ръката и личала рана, която кървяла. Д. М. се ядосал и отишъл до вилата на ответника, за да му потърси сметка. Придружавали го ищцата и свидетелят Я.. Кучето е било вързано в двора, но скачало агресивно срещу свидетелите.

Провели кратък разговор, в който ответникът му обещал, че инцидентът няма да се повтори, но към момента не може да направи нищо повече. По-късно, по сигнал на ищцовата страна, на място пристигнала полиция.

Свидетелят разказа, че след инцидента ищцата се е разстроила.

Наложило се е да вземе няколко дни отпуск и да не ходи на работа. Месеци наред се е стряскала през нощта.

Я. Я. заяви, че е бил на гости в дома на А. Д. и Д. М. на 12.11.2022 г.

Всички са се намирали в банкетната зала, когато ищцата влязла уплашена и казала, че я е ухапало куче. Била е бледа и е треперела. След нея влязъл и свидетелят М.. Показала нараняванията си по дясната ръка и по крака.

Свидетелят разказа, че малко по-късно отишъл до дома на П. М. заедно с ищцата и Д. М.. Провели кратък разговор с ответника докато процесното куче е било завързано на двора. В един по-късен момент свидетелят завел полицейски служители до имота на П. М..

Свидетелят Н. К. заяви, че е съсед на страните. Обясни, че П. М. се грижи за куче, което разхожда без повод. Същото се е движело свободно до инцидента с ищцата. След това кучето вече се води на каишка. Н. К. разказа, че преди време ищцата е разговаряла с неговата дъщеря на портата на имота му. Двете са се уплашили и са се отклонили на 4-5 метра, защото кучето на П.

М. ги е нападнало. Свидетелят затворил вратата, но кучето захапало железата на вратата и искало да влезе в имота. Н. К. го удрял с чехъла си обаче кучето не пускало вратата. Престанало, едва когато се появил ответникът.

Свидетелят заяви също, че кучето е нападало и него откакто е на каишка.

Съдът счита, че показанията на свидетелите са ясни и 4 непротиворечиви, поради което ги възприема за достоверни.

При тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 50 от ЗЗД.

В тежест на ищцата е да докаже, че на 12.11.2022 г., около 16, 45 часа, на *** е била ухапана от процесното куче; настъпилите неимуществени вреди; причинно-следствената връзка между вредите и ухапването; както и че процесното куче е собственост на ответника или се е намирало под негов надзор към момента на ухапването.

Разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД гласи: „За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.“ Отговорността за вреди от животни по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна и се носи от собственика и лицето, под чийто надзор се намира то при условията на солидарност.

В конкретната хипотеза ищцата е избрала да насочи претенцията си не към собственика на процесното куче порода „Б.“ – Г. П. М. а към лицето под чийто надзор се е намирало животното към момента на увреждането – П.

М.. Пасивната материалноправна легитимация на П. М. се извежда по категоричен начин от събраните доказателства. Свидетелите М. и К. разказаха, че често са виждали ответника да разхожда процесното куче.

Водили са и разговори с него във връзка с животното и липсата на каишка, която да ограничава предвижването му. Очевидно е, че П. М. е осъществявал надзор над животното към момента на инцидента, като го е наблюдавал, полагал е грижи за него и е носил отговорност за него.

От съвкупния анализ на събраните доказателства по категоричен начин се установи, че на 12.11.2022 г., в град Б., ***, ищцата е била ухапана именно от процесното куче порода „Б.“, за което се грижи ответникът.

Основание за такъв извод дават показанията на свидетелите М. и К.. Първият, макар да се е намирал далеч от инцидента, е забелязал нещо като боричкане между ищцата и процесното куче. Впоследствие в разговор и ответникът не е отрекъл, че нападението над А. Д. е извършено от неговото куче. Н. К., от своя страна, не е очевидец на случилото се, но разказа за други случаи, в които кучето се е насочвало агресивно към ищцата и към него самия. При изслушването си вещото лице също акцентира на обстоятелството, че при огледа на животното, то се е държало агресивно и се спуснало към три минаващи кучета. Всичко изложено налага извода, че процесното животно е агресивно и контролът спрямо него е следвало да бъде завишен. Според свидетеля К. това се е случило след ухапването. От този момент ответникът е започнал да разхожда кучето си на каишка. Промяната в поведението на П. М. косвено доказва, че именно процесното куче е нападнало ищцата. Ако не беше така, то и предприемането на защитни мерки не би било необходимо.