Решение № 4344 от 10.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4344 гр. Пловдив, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330102419 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД.

В исковата молба от „ТРС“ ЕАД против „Вълеви фрут 61“ ЕООД и уточняваща молба от 13.02.2025г. се твърди, че с договор за наем от 08.01.2021г. ищецът предоставил под наем на ответника недвижим имот в *** – магазин на партерен етаж с идентификатор *** по КККР на ***, с площ от 249.50 кв.м., срещу месечен наем от 1230 евро в левова равностойност от 2400 лв., дължим до 5-то число на месеца. Наемните вноски били заплащани своевременно до месец октомври 2023г. Наемът за месец ноември 2023г. бил заплатен частично – 900 лв., а остатъкът от 1500 лв. не бил заплатен на наемодателя. Налице било пълно неизпълнение на задължението на ответното дружество за заплащане на наемните вноски за декември 2023г., както и за месеците от януари до май 2024г. вкл., за които наемодателят бил издал съответните фактури. Считано от 30.09.2024г. наемният договор бил прекратен, видно и от приемо-предавателния протокол от посочената дата. Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от общо 15 900 лв., представляваща сбор от дължимите наеми по договор за наем от 08.01.2021г. за месеците ноември 2023г., декември 2023г. и от януари до май 2024г. вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. Претендирани са разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от „Вълеви фрут 61“ ЕООД.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по 1 вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Към исковата молба са приложени заверени копия от договор за наем от 08.01.2021г., сключен между страните по делото, в качеството им съответно на наемодател и наемател, с месечна наемна цена от 1230 евро с ДДС, анекс към договор за наем от 08.01.2021г., предавателно-приемателен протокол от дата 30.09.2024г., справка за неплатени суми в размер от 15 900 лв., фактури.

С молба от 10.04.2025г. от страна на ищеца е посочено, че след завеждане на делото от ответната страна са извършени доброволни плащания на задълженията, като остатъкът от задълженията възлиза на сумата от 7 857 лв., от които 657 лв. – остатък за месец февруари 2024г., 2 400 лв. – за месец март 2024г., 2 400 лв. за месец април 2024г., 2 400 лв. за месец май 2024г.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, видно от приложената на лист 52 от делото разписка. Ответникът е бил редовно уведомен и за първото по делото заседание, видно от разписката на лист 102-104 от делото. Според чл.238, ал.1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.

От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, както и предвид извършеното от ответното дружество частично плащане на дължимите суми, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.

В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата страна искане, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

От ищеца са претендирани направените по делото разноски, поради което и предвид изхода на делото, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 2 957 лв., по представения списък по чл.80 ГПК.

Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Вълеви фрут 61“ ЕООД, ЕИК 204930871, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Тимок“ № 8 да заплати на „ТРС“ ЕАД, ЕИК 121015362, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Христо Белчев“ № 8, ет.5 сумата от 7 857 лв., представляваща сбор от дължими наемни вноски по договор за наем от 08.01.2021г., от 2 които 657 лв. – остатък за месец февруари 2024г., 2 400 лв. – за месец март 2024г., 2 400 лв. за месец април 2024г., 2 400 лв. за месец май 2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2025г. до изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Вълеви фрут 61“ ЕООД, ЕИК 204930871, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Тимок“ № 8 да заплати на „ТРС“ ЕАД, ЕИК 121015362, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Христо Белчев“ № 8, ет.5 сумата от 2 957 лв. направени разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът

ГПК. може да търси защита срещу решението по реда на чл.240

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3