Решение № 29 от 13.02.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Бургас, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Елена П. Г.а като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20242000500417 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 509 от 05.06.2024 година, постановено по гражд. дело № 595/2021 година по описа на Бургаския окръжен съд, е осъдена Й. Н. А., ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ж. к. „Лазур“ № 78, вх. 3, ет. 7, ап. 50, да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК **********, със седалище град София и адрес на управление район Витоша, ул.

„Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори Д. Ш., П. Д., А. Я. и Анг. М., начин на представляване - съвместно от всеки двама изпълнителни директори, или от прокурист, заедно с изпълнителен директор, на основание договор за потребителски кредит № HL 36559/17.04.2008 година сумите, както следва: 31 707.10 швейцарски франка, дължима за претендирания период 08.05.2016 година - 07.04.2021 година - непогасена главница и 6 711.35 швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие /обезщетение за забава/ за времето от 08.03.2019 година до 07.04.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба - 09.04.2021 година до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска в частта му за разликата над присъдения до претендирания размер главница от 47 169.26 швейцарски франка и наказателна лихва от 16 433.01 швейцарски франка, както и в частта му за претендираната възнаградителна лихва в размер на 2 326.44 швейцарски франка за времето 08.05.2018 година - 25.06.2019 година и за сумата от 556.72 лева - разноски по кредита, включително като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на Й. Н. А. за сумите от 10 755.61 евро и 2 127.74 швейцарски франка, платени от ответницата при начална липса на основание, при съобразяване неравноправните клаузи на чл. 6, ал. 2 и чл. 22, съответно чл. 3 ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 на договора за 1 кредит за времето 08.05.2008 година - 20.01.2015 година. Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното съдебно решение, в осъдителната му част, е постъпила въззивна жалба от Й. Н. А., чрез адв. Д. Д. - САК, с която същото се обжалва като недопустимо и неправилно. Обосновава се нарушение на чл. 299 от ГПК, като се твърди, че спорът за настоящото вземане вече е решен със сила на пресъдено нещо. Изразява се позиция за наличие на идентитет на спора по отношение на страните, фактическите твърдения и правопораждащи факти. Твърди се, че не са налице новонастъпили факти и е правно ирелевантен посоченият от ищеца период, за който е решил да претендира едно и също вземане. Поддържа се неравноправност на чл. 1, чл. 2, чл. 6, ал. 2, чл. 22 и Приложение 1 към процесния договор за кредит. Изводите на съда за неравноправност само на клаузите на чл. 6, ал. 2 в частта за приложимия при служебното превалутиране курс на чл. 22, ал. 1 от договора за кредит, но не и клаузите и частите от клаузи за погасяване на кредита в швейцарски франкове, били в нарушение на свръхимперативни правни норми за защита на потребителите и тълкуването им в практиката на СЕС, включително в определението на СЕС по дело С-117/23 относно яснота и разбираемост на клаузите за погасяване на кредита, неравноправността и последиците от нея. Според въззивника, механизмът за опреД.е на размера на кредита в швейцарски франкове не отговаря на изискването за уточняване на всички фактори, които банката взема предвид при опреД.ето на обменния курс, тъй като валутният курс, по който се изчислява размерът на кредита и погасителните вноски, посочен в Приложение 1, зависи изцяло от нейната воля. Във връзка с това се цитират и т. 48 от Решение по дело С-186/16 и т. 44 от Решение по дело 212/20, като се сочи, че на датата на сключване на договора кредитополучателката не е знаела и не е могла да изчисли и да предвиди колко швейцарски франка ще дължи за погасяване на кредита, по какъв курс ще бъде изчислено задължението й и по какви критерии банката ще определи този курс.

Изтъква се, че валутният риск от увеличението на курса франк/евро се носи от кредитополучателя, което прави всички клаузи, в които е предвидено погасяване на кредита в швейцарски франкове неравноправни. Поддържа се, че разбиването на оспорените договорни клаузи на частично неясни и неравноправни, така че в крайна сметка потребителят да остане обвързан от задължението да погаси кредита в швейцарски франкове и да понесе за своя сметка целия валутен риск, е в грубо противоречие с правото на ЕС.

Сочи се, че осъждането на потребителя да плати на банката валута, за закупуването на която ще са необходими с над 60% повече евро от полученото в заем, не възстановява положението на потребителя, каквото би било без неравноправните клаузи, а го оставя обвързан от тях. Инвокира се вътрешно противоречие в мотивите на съда към обжалваното решение. Претендира се, че произнасянето на Окръжен съд - Бургас по възражението на въззивника - ответник за нищожност на договора за кредит, противоречи с материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че след премахване на нищожните клаузи не се налага обявяване недействителността на договора в неговата цялост. Сочи се, че крайният изход на спора не обосновава премахване и игнориране на неравноправните клаузи за погасяване на кредита в швейцарски франкове. Навеждат се аргументи, че съдът не е овластен да допълва или да изменя договор за кредит в чуждестранна валута като тълкува, преразглежда, изменя, 2 заменя, замества или променя съдържанието на неравноправни клаузи за погасяване на кредита в чуждестранната валута, в която е уговорен. Във въззивната жалба се изтъква, че потребителят не е дал съгласие да остане обвързан от неравноправните клаузи изцяло или частично и да поеме за своя сметка реализиралия се валутен иск и увеличеното задължение в швейцарски франкове. Претендира се още, че се дължи законна лихва само върху вземане на банката с договорно основание, но не и върху такова с извъндоговорно основание за връщане на съответната част от предоставената сума по нищожния договор за кредит.

Уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита и исковата молба представлявали покани за изпълнение на договорни задължения в швейцарски франкове с правно основание нищожните договорни клаузи за валутния риск, които не са дължими. В случая, обаче банката не поканила кредитополучателя по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да й върне непогасената част от отпуснатата сума като платена без основание по нищожен договор.

Инвокира се инстанционен контрол за недействителност на договора за кредит в цялост съобразно практиката на

СЕС по дело

С-117/23.

Моли се за отмяна на обжалваното решение.

Претендират се разноски, включително присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА пред първата и въззивната инстанции.

Не се ангажират доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на „Юробанк България“ АД, чрез адв. Д. М., в която се навеждат доводи за нейната неоснователност. Претендира се недопустимост на оплакванията на въззивника по чл. 299 от ГПК и се сочи, че по този въпрос вече е налице произнасяне с влязъл в сила съдебен акт, а именно - определение № 454/26.10.2022 година по в.ч.гр.д. № 376/ 2022 година по описа на Апелативен съд - Бургас. Отделно се претендира тяхната неоснователност, като се изтъква, че е отречено качеството на кредитор на банката към онзи момент, а не дължимостта на претенциите по договора за кредит и се обосновава липса на идентитет между двете дела.

Като нов правопораждащ факт се сочи преминаването на вземанията на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД към „Юробанк България“ АД, която към настоящия момент е носител на претендираните вземания по процесния договор за кредит. Според въззиваемия, изводите на Окръжен съд - Бургас, че валутата на кредита е швейцарски франк и кредитополучателят дължи връщането на сумата в тази валута, са правилни. Цитираната практика на СЕС във въззивната жалба се разглежда като неотносима към случая. Твърди се, че в нито едно от посочените решения СЕС не е приел за неравноправна клауза, в която е уговорена валута на кредита, различна от националната валута. Навеждат се доводи, че „валута на кредита“, която уговорка е част от основния предмет на кредита и „валутен риск“ са две напълно различни неща. Неправилно били възприети цитираните от страна на въззивника решения на СЕС. Твърди се, че дори да бъде приета клаузата относно разпреД.ето на валутния риск за неравноправна, това не означава, че валутата на кредита не е швейцарски франк. Сочи се, че съдът е кредитирал именно вариант на заключението, при който дългът е изчислен без да се 3 отчитат промените в курса на швейцарския франк. Според въззиваемия, направената от Окръжен съд - Бургас преценка за действителност на клаузата, в която е уговорена валута на кредита, е правилна и същата следва да остане извън преценката за неравноправност.

Оспорват се претенциите на въззивника за нищожност на целия договор за кредит. Твърди се, че дори да се приеме неравноправност на процесните клаузи, при неприлагане на същите действат първоначално уговорените условия между страните. Въззиваемата банка изтъква, че размерът на отпуснатия кредит, приложимият валутен курс и лихвен процент са посочени в абсолютна стойност, поради което всяка една от тези клаузи е ясна, разбираема и не може да се приеме нищожност на договора в цялост. Претендира се, че между страните вече е налице формирана сила на пресъдено нещо относно наличието на валидно облигационно правоотношение между тях и въпросът не подлежи на пререшаване.

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, чрез адв. Д. М., срещу решение № 509/05.06.2024 година в отхвърлителната му част. Навеждат се оплаквания за недопустимо избирателно изключване от страна на първоинстанционния съд на обстоятелства, по които е формирана сила на пресъдено нещо. Обосновават се съображения, че след като към 2017 година банката не е кредитор, всяко едно нейно волеизявление не поражда правен ефект и с връчването на покана през 2016 година, кредитът не е бил валидно обявен за предсрочно изискуем. Неправилно съдът приел, че не се дължи възнаградителна лихва след 2016 година, тъй като предсрочната изискуемост била обявена на 25.06.2019 година с връчването на покана лично на Й. А.. Оспорват се и изводите на съда относно неравноправността на клаузите за разпреД.ето на валутния риск и се твърди, че понижаването на курса е за сметка на банката. Кредиторът изпълнил задължението си да разясни на кредитополучателя възможността от повишаване на погасителните вноски при промени в стойността на франка. Въззивникът сочи, че освен наличието на информирано съгласие от страна на А., по кредита са предвидени механизми за превалутиране на цялото задължение в друга валута или за неговото предсрочно погасяване. Изтъква се, че преценката за неравноправност на една клауза следва да бъде правена към момента на сключване на договора, а именно - 17.04.2008 година. Сочи се, че към този момент сключването на кредити, при които средствата се усвояват в швейцарски франкове е било обичайна практика, поради приложимия по-нисък лихвен процент. Излага се становището, че потребителят е следвало да положи дължимата грижа за установяване тенденцията в движението на валутния курс на швейцарския франк. Въззивникът поддържа, че направеното възражение за прихващане от насрещната страна останало недоказано по основание и размер. Заявяването му било и недопустимо, тъй като съдът вече се бил произнесъл по отношение на надвнесената сума. Поддържа се още, че съдът е следвало да кредитира вариант на приетото заключение по делото, при който предсрочната изискуемост била на 25.06.2019 година.