Определение № 3506 от 13.09.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3506 гр. В., 13.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501829 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на Г. П. М. срещу Определение № 9453 от 08.08.2023г. по гр.д. № 8682/2023г. по описа на ВРС, 39-ти състав, с което на основание чл.

83, ал. 2 от ГПК е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за освобождаване от задължение за заплащане на дължима държавна такса в размер на 705.41 лева и разноски по делото.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Посочено е че разминаването между декларирания размер на пенсията /660 лв./ и установения такъв при служебна справка, извършена от съда /682.44 лв./ в размер на 22.44 лв. се дължи на грешка в изчислението на увеличението на пенсиите от 01.07.2023г., като само тази разлика не обосновава извод, че ищцата разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. От друга страна изводът на съда, че ищцата притежава и част от недвижим имот – дворно място от 1300 кв.м. в с. В. не е обоснован от доказателствата по делото. Връзка поддържа, че е притежавала наследствен имот в с. В., собствеността върху който принадлежи на нейни роднини, като понастоящем тя не притежава друг имот в това село освен декларираните 11 дка земеделска земя, от които получава годишен наем в размер на 660 лв. Дори и да притежава формално собственост върху част от дворно място, къща и лятна кухня в с. В., това не увеличава имущественото й състояние, съответно до увеличение на доходите й, обуславящо възможност да поеме разходите за дължими по делото държавни такси в пълен размер. Сборът от пенсията на ищцата и наемът, който получава от собствените си земеделски земи /55 лв. месечно/ сочи на месечен доход от 737.44 лв. Възрастта и здравословното състояние на Г. М. не й позволяват да полага труд, от който да реализира допълнителни доходи. Както е посочено в декларацията, ищцата страда от хронични заболявания и закупува ежемесечно медикаменти на стойност 60 лв. Също има разходи за битови сметки и храна, които изчерпват в пълен 1 размер всички нейни доходи. Заплащането на държавна такса в размер на 704 лв. би лишило ищцата от всичките й доходи за месеца и би я поставило в невъзможност да закупи дори лекарствата си, с които поддържа здравето и живота си. Неправилен в тази връзка е изводът на ВРС, че това би създало само временно затруднение за нея. В този смисъл отказът да бъде освободена от дължими по делото такси и разноски възпрепятства достъпа на лицето до правосъдие. Поради изложеното е отправено искане обжалваното определение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което ищцата да бъде освободена от задължението за плащане на такси и разноски по делото.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Г. П. М. срещу О. В. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за осъждане на ответната о. да заплати на ищцата сумата от 16000 лева, заявена като частичен иск от иск с цена на цялото вземане от 30000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания от причинени травматични увреждания в резултат на спъване и падане на 03.05.2023г. в гр. В., около 23:00 часа в натрошени, липсващи и изронени плочи на стъпалата, намиращи се срещу входа на блок № .., вх. 1 в ж.к. „М.“, ведно със законната лихва от 03.05.2023г., както и сумата от 1635.32 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди понесени вследствие на същия инцидент и изразяващи се в реализирани разходи свързани с лечението й, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда – 05.07.2023г. до окончателното плащане.

С разпореждане от 07.07.2023г. исковата молба е била оставена без движение като на ищцата са дадени указания за отстраняване на нередовностите й, в т.ч. да представи доказателство за внесена по сметка на съда държавна такса в общ размер на 705.41 лв.

С молба от 20.07.2023г. ищцата сезирала с искане да бъде освободена от задължението за плащане на такси и разноски поради това, че не разполага с достатъчно средства и възможности да ги заплати.

Съгласно представена декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК от 19.07.2023г. ищцата Г. П.

М. е на 74 години, вдовица, пенсионер; страда от хронични заболявания – хипертонична болест и захарен диабет. Получава пенсия в размер на 660 лв. Ежедневно приема медикаменти за заболяванията си, за които заплаща около 60 лв. месечно. Притежава 11 дка земеделска земя в с. В., която отдава под наем и получава 60 лв./дка годишно или общо 660 лв. годишно. Притежава и апартамент в гр. В., ж.к. „М.“, бл. .., вх. 1, ет. 3, ап. 9, с площ от 60 кв.м., в който живее. Не притежава друго движимо или недвижимо имущество, от което да реализира доходи. Няма други членове на семейството, от които да получава издръжка.

2

Съгласно служебно изискана и постъпила по делото Справка от СВп на л. 39-40 от делото по партида на лицето са вписани два договора за доброволна делба с предмет ниви в землището на с. В. през 1999г.; налагане на възбрана върху недвижим имот – дворно място от 1300 кв.м. в с. В., заедно с построените в него къща, лятна кухня и стопански постройки от кредитора Н. Ж. М. и петима длъжници, сред които и Г. М. през 2007г.; както и два договора за аренда на 11 дка земеделска земя с арендатора ЗПК „Н.“ съответно през 2012г. и 2015г.

С частната жалба по делото е представен договор за наем на земеделска земя от 19.04.2023г. сключен между ищцата и ЗК „Н.“, с. В. с предмет 11 дка земеделска земя в землището на същото село и уговорено арендно плащане не по-малко от 60 лева на декар за една стопанска година.

От Удостоверение издадено от ТП на НОИ – В. е видно, че получаваната пенсия, ведно с други добавки в периода 01.2023г. до 07.2023г. е месечно 609.32 лв.; 679.32 лв. за м.

04.2023г. и 682.44 лв. за м. 07.2023г.

Въз основа на тези данни в обжалваното определение ВРС приел, че освен декларираните имоти и доходи, ищцата притежава част от недвижим имот – дворно място от 1300 кв.м. в с. В., заедно с построените в него къща, лятна кухня и стопански постройки, а размерът на месечната й пенсия възлиза на 682.44 лв. Това имуществено състояние съпоставено с размера на дължимата държавна такса от 705.41 лв. обосновава извод за наличие на доходи, позволяващи й да заплати определената такса, като внасянето й не е непосилно за ищцата и би създало не трайно, а само временно затруднение за страната. В този смисъл приел, че в случая предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК не са налице, поради което оставил искането без уважение.

ВОС, за да се произнесе съобрази следното:

Принципно е положението на основание чл. 3 от ЗДТ и чл. 71 от ГПК, че страната, която сезира съда с иск дължи внасянето на държавна такса за това, а освобождаването от това задължение е по изключение и след комплексна и конкретна преценка на възможностите за всеки отделен случай – дали страната, физическо лице има възможност за заплащане на конкретната по размер такса и разноска. Съдът извършва преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на държавната такса.

В настоящия случай дължимата съобразно цената на предявените искове държавна такса е в общ размер на 705.41 лв. Видно от представената с молбата декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК частната жалбоподателка е на 74 години, пенсионер, вдовица, без други 3 членове на семейството, от които да получава издръжка, страда от хронични заболявания – хипертонична болест и захарен диабет, за които провежда ежемесечно медикаментозно лечение. Съгласно декларираното, месечно са й необходими 60 лв. за лекарства. Притежава апартамент в гр. В. с площ от 60 кв.м., в който живее, както и 11 дка земеделска земя в землището на с. В., която отдава под наем, за която получава 660 лв. наемна цена годишно или по 55 лв. на месец. Средствата й за издръжка са от пенсия в размер на 660 лв. месечно /682.44 лв. за м. юли 2023г./. От справка от служба по вписванията се установява, че лицето е съсобственик на недвижим имот – дворно място от 1300 кв.м. в с. В., заедно с построените в него къща, лятна кухня и стопански постройки, върху който има вписана възбрана от 2007г.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. не разполагат с необходимите парични средства в наличност, както и с възможност за набавянето им от притежавано имущество и получавани доходи.

С оглед събраните в конкретния случай данни за имущественото състояние, семейното положение, възраст, здравословното състояние, трудова заетост, въззивният съд намира, че за Г. М. е налице невъзможност за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на пълния размер на дължимата по делото държавна такса. От съобразените в съвкупност обстоятелства относими към имотното и семейно положение на ищцата е видно, че плащане на сумата от 705.41 лв. при остатъчен месечен доход от 677.44 лв., който поначало е предназначен за задоволяване на основни жизнени потребности на лицето, е непосилно за нея /682.44 пенсия + 55 наем от зем. земи = 737.44 лв. – 60 лекарства = 677.44 лв./. От дворното място в с. В. от 1300 кв.м. ищцата притежава идеални части и върху този имот е налице вписана възбрана, поради което съдът приема, че от него ищцата не може да набави необходимите средства към настоящия момент. При размер на остатъчен месечен доход от 677.44 лв., съдът приема, че жалбоподателката не разполага с необходимите парични средства в наличност, както и с възможност за набавянето им от притежавано имущество и получавани доходи, осигуряващи й възможност да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 705.41 лв. Към датата на подаване на декларацията лицето е в напреднала възраст като е декларирано и влошено здравословно състояние. Съвкупната преценка на така описаните обстоятелства води до извода, че ищцата е в пълна невъзможност да заплати държавна такса по делото. Молбата за освобождаване от това задължение е основателна и следва да се уважи. Обжалваното определение в частта по отношение на държавната такса следва да се отмени, като молбата в тази част се уважи.

По отношение на искането за освобождаване от задължението за заплащане на разноски по производството, съгласно чл. 71, ал. 1 от ГПК по водене на делото се събират и разноски за производството, а съгласно чл. 76 от ГПК всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала. Сумите за разноски по действия по искане на двете страни или по инициат. на съда се внасят от двете страни или от едната страна според обстоятелствата.

4

Съобразно тази уредба и етапа на развитие на делото пред ВРС, по делото не са определени разноски дължими от ищцата, нито може да се определи техния предполагаем размер, за да се съотнесе и съпостави с възможностите на молителката. Ето защо искането за освобождаване от задължението за внасяне на разноски по делото съдът приема за неоснователно. В обжалваното определение правилно това искане е оставено без уважение.