Определение № 4339 от 27.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4339 гр. Варна, 27.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Геновева Илиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Въззивно гражданско дело № 20263100501837 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 259 ГПК и сл.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗАЕД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ЕАД, ЕИК 000694286, гр. София, чрез адв. Н. З. срещу решение № 1699/04.05.2026г., поправено с решение № 2715/03.07.2026г. и двете постановени по гр. д. № 9545/2025г. по описа на Районен съд – Варна, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на Д. К. сумата от 12 385, 97 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пълна увреда/ тотална щета на VW VARIANT COMFORTLINE 1.5 TSI EVO BMT, рег. № ********, причинени в резултат на реализирано застрахователно събитие на 23.11.2024г. около 22:30 ч. по главен път между с.

Аврен и с. Звездица, който лек автомобил е застрахован по договор за застраховка „Каско“, ведно със законната лихва от предявяването на иска – 01.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД и дружеството е осъдено да заплати съдебно – деловодни разноски в размер на 3 058, 60 евро, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, тъй като лизингополучателят не е придобил собствеността върху лизинговото имущество, поради което няма право да получи застрахователното обезщетение при тотална щета. Представеният договор за цесия не замества прехвърлянето на собствеността и не легитимира лизингополучателя по договора за финансов лизинг да претендира обезщетението.

Поддържа се още, че постановеното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Нарушението на съдопроизводствените правила се изразява в необсъждане на своевременно заявени възражения в срока по чл. 131 ГПК относно настъпилото 1 увреждане, което не представлява покрит за застрахователя риск, тъй като повредата е механична. Затова за настъпилото увреждане, застрахователят не отговаро, тъй като не е заплатена допълнителна премия. Не е обсъдено и възражението за непокрит застрахователен риск, почиващо на твърдения, че повредата е резултат на техническо или механично увреждане, настъпило вследствие на експлоатация на превозното средство, за което ответникът не отговаря, съгласно раздел „Каско“, Глава първа, раздел II, т.6.1 ОУ, както и това по т. 1, вр. т.1.1.4 от раздел „Общи условия“, подраздел IX „Предохранителни мерки“ от общите условия. Съдът не е изложил съображения защо кредитира заключението на САТЕ, изготвено в производството по чл. 207 ГПК, а не това, изслушано пред първата инстанция. Соченото процесуално нарушение е довело и до неправилно определяне на обезщетението, поради което размерът му е произволно определен.

Необосноваността на съдебния акт се изразява в неправилна преценка на доказателствата по делото, довела от погрешен извод относно неоснователността на правоизключващото възражение за груба небрежност. С поведението се, изразяващо се в управление на лекия автомобил с намалено количество масло след твърдения удар в клони от дърво на пътното платно, лизингополучателят е допринесъл за настъпване на допълнителни вреди - повреда на двигателя автомобила до степен, налагаща подмяната му.

Първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 390 КЗ при определяне размера на обезщетението в хипотезата на тотална щета. Неправилно съдът е присъдил законна лихва от датата на исковата молба, вместо от датата на представяне на доказателства пред застрахователя за прекратяване на регистрацията на лекия автомобил. Не е обсъдено възражението на ответника досежно началната дата на обезщетението за забава върху увеличената част на исковата претенция или считано от датата на допуснатото изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК.

Въз основа на изложеното се настоява за отмяна на решението и постановяване на друго, с което осъдителната претенция по чл. 405, ал. 1 КЗ, бъде отхвърлена.

Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд е разпределил неправилно доказателствената тежест за подлежащите на доказване възражения от страна на застрахователя, поради което се настоява за изготвяне на доклад, в който се разпредели доказателствената тежест по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК и се укаже за кои обстоятелства следва да се представят доказателства, като се даде възможност за ангажиране на доказателствени искания.

Насрещната по жалбата страна – Д. К., е депозирала писмен отговор в срока по чл.

263, ал. 1 ГПК, с който моли за потвърждаване на решението, при постановяването, на което не са допуснати сочените нарушения.

Оплакванията на въззивника за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила при изготвяне на доклада, въззивната инстанция намира за неоснователни. Първоинстанционният съд е изготвил доклад по делото със съдържанието, посочено в чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, разпределяйки доказателствената тежест, съобразно 2 твърденията и възраженията на страните, поради което искането на ЗАЕД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП ЕАД, следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА разглеждането на в.гр.д. № 1837/2026г. по описа на Окръжен съд – Варна за 21.10.2026г. от 13.30ч., за която дата и час да се призоват страните, чрез техните пълномощници.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗАЕД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС

ГРУП ЕАД за изготвяне на доклад, в който се разпредели доказателствената тежест по чл.

146, ал. 1, т. 5 ГПК и се укаже за кои обстоятелства следва да се представят доказателства, като се даде възможност за ангажиране на доказателствени искания ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3