Решение № 43 от 16.05.2024, Районен съд - Котел

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Котел, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 20242210100121 по описа за 2024 година

Предявен е иск за установяване на трудов стаж, който намира правно основание в чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.1 ал.1 т.3. от Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

Образувано е по искова молба на Г. Н. М., ЕГН **********, постоянен адрес гр. Котел, ул.“Жечо Долчинков“ № 7 срещу „Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Сливен“ с адрес гр. Сливен, ул.“С.

Караджа“ №10, представлявано от директора С. Р., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.1, ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) за установяване на трудов стаж на ищцата за периода от 01.09.1982г. до 31.08.1983г., придобит в ОК на ДКМС – Сливен, където е работила на длъжност „дружинен ръководител“, отговаряща за Основно училище (ОУ) „Н.Й.Вапцаров“, с. Ябланово, по трудов договор на пълен (8 часов) работен ден срещу месечно възнаграждение, което се е изплащало по ведомост.

В исковата молба се твърди, че от 01.09.1982г. до 31.08.1983г. ищцата е била назначена като дружинен ръководител в Окръжния комитет на Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС) – Сливен като същата е отговаряла за Основно училище (ОУ) „Н.Й.Вапцаров“, с. Ябланово, по трудов договор на пълен (8 часов) работен ден срещу месечно възнаграждение, което се е изплащало по ведомост. Твърди, че към момента на назначаването си е била с фамилно име Ченкова, което фигурира и в трудовата й книжка. Навеждат се твърдения, че в трудовата книжка има положен правоъгълен печат, в който е посочено, че в ОК на ДКМС – Сливен ищцата има прослужено време от една година за времето от 01.09.1982г. до 1

31.08.1983г., както и, че тези данни са извлечени от разплащателните ведомости. Навеждат се твърдения, че осигурителят й е прекратил дейността си без да е оставил правоприемник.

Посочва, че от удостоверение с изх. № 5510-19-1/01.02.2024г. , Обр. УП17, изд. от ТП на НОИ – Сливен се установява, че за периода от 01.09.1982г. до 31.08.1983г. при работодателя ОК на ДКМС- Сливен в Осигурителния архив на НОИ не са приети документи на осигурителя.

На тази основа се иска да бъде признато за установено по отношение на ТП на НОИ Сливен, че ищцата е работила по трудов договор за периода от 01.09.1982г. до 31.08.1983г. в ОК на ДКМС-Сливен на длъжност „дружинен ръководител“ на 8 часов работен ден.

В съдебното заседание проведено на 18.04.2024г. ищцата се явява и се представлява от адв. Ч. от АК – Сливен. Процесуалният й представител поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да уважи иска, като отбелязва, че не претендират присъждане на разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника. В процесуалния документ се излагат твърдения за допустимост, но за неоснователност и недоказаност на предявения от ищцата иск. Навеждат се твърдения, че Сдружение „Българска демократична младеж“ (БДМ) е правоприемник на „Димитровски комунистически младежки съюз“, но същото е с прекратена дейност. Сочи се, че разплащателни ведомости на ДКМС – Сливен респ. БДМ – Сливен не са предадени на съхранение в архивохранилището на НОИ. Твърдят, че тъй като не могат да установят местонахождението на разплащателните ведомости на този осигурител (ОК на ДКМС-Сливен) приемат, че същите са загубени или унищожени. Излагат се твърдения, че в представената от ищцата трудова книжка № 644 записът на ст. 10 и 11, отнасящ се за претендирания стаж за периода от 01.09.1982г. до 31.08.1983г. в ОК на ДКМС – Сливен не е оформен, съгласно действащата към него момент нормативна уредба, тъй като в книжката се вписвало и продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж.

Твърди се, че тъй като трудовата книжка не е представена в цялост не може да се установи дали вписаният стаж не е оформен надлежно на следващата страница, с оглед което се прави искане ищцата да бъде задължена да представи трудовата си книжка, предмет на спора, в оригинал. По отношение на искането на ищцата за допускане на двама свидетели при режим на довеждане се извеждат твърдения, че същите са допустими.

В съдебното заседание ответното дружество е редовно призовано и се представлява от юрк. Х., която в хода на устните състезания заявява, че признава за доказани обстоятелствата по предявения от ищцата иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. №1 от 2

02.01.2024г. издадено от общ. Котел е видно, че имената Г. Н. М. и Г. Н.

Ченкова са имена на едно и също лице.

От удостоверение, издадено на 01.02.2024 г. на ТП на НОИ гр. Сливен се установява, че удостоверението е издадено на Г. Н. М. за трудов и осигурителен период от 01.09.1982г. до 31.08.1983 г. в уверение на това, че в осигурителния архив на ТП на НОИ гр. Сливен не са приети документи на осигурителя ОК на ДКМС Сливен.

От констатациите, направени в открито съдебно заседание на трудовата книжка на ищеца в оригинал и завереното копие, приложено към делото, се установява че ищцата е работила в периода от 01.09.1982г. до 31.08.1983 г. в ОК на ДКМС Сливен, на длъжността дружинен ръководител.

От констатациите, направени в открито съдебно заседание на трудовата книжка на свидетелката Л.Д.И.. в оригинал и завереното копие, приложено към делото, се установява че в периода, за който се претендира трудовият стаж, свидетелката е работила при същия работодател – ОК на ДКМС Сливен.

От констатациите, направени в открито съдебно заседание на трудовата книжка на свидетеля П.К.Н.. в оригинал и завереното копие, приложено към делото, се установява че в периода, за който се претендира трудовият стаж, свидетелят е работил при същия работодател – ОК на ДКМС Сливен.

С писмо от председателя на Българска Демократична младеж до управителя на НОИ е декларирано, че организацията е прекратила дейността си и е поискано наличната разплащателна и трудовоправна документация да бъде предадена в НОИ. По делото е прието за безспорно, че в Осигурителния архив на НОИ не са приети разплащателните ведомости на ОК на ДКМС Сливен, както и че същите са загубени или унищожени.

От показанията на свидетелката Л.Д.И. се установява, че е работила в ОК на ДКМС Сливен. От показанията й е видно, че ищцата е работила като нередовен щатен дружинен ръководител в село Ябланово през учебната 19821983г. Твърди, че ищцата била местно момиче, което много бързо е навлязло в работата, тъй като е била много старателна. Заявява, че работното място на ищцата е била в училището, като работата й е била на 8 часов работен ден.

Твърди, че назначаването на дружинните е ставало от ОК на комсомола, откъдето са били изплащани и заплатите им.

От показанията на свидетеля П.Н. се установява, че двамата с ищцата са започнали работа през 1982г., като са се запознали на обучение в Ямболско през 1982г. Заявява, че ищцата е работела като дружинен ръководител в училището в с. Ябланово, като същата е отговаряла за пионерчетата. Твърди, че дейността й се е изразявала в организиране на извънкласна дейност и 3 работа с децата на 8 часов работен ден на заплата, която се е изплащала от касиер.

Съдът намира показанията на свидетелите за процесния период за лични и непосредствени и ги кредитира в цялост.

Съдът кредитира изцяло горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива, като писмените и гласни доказателства взаимно се допълват.

При тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР съдът приема, че така предявения установителен иск е допустим.

В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да докаже твърденията си за положен стаж по трудово правоотношение за периода 01.09.1982г. до 31.08.1983г. в ОК на ДКМС – Сливен, че е работила на длъжност „дружинен ръководител“, отговаряща за Основно училище (ОУ) „Н.Й.Вапцаров“, с. Ябланово, по трудов договор на пълен (8 часов) работен ден срещу месечно възнаграждение, както и начина на изплащане на трудовото възнаграждение.

На ищеца е издадено удостоверение от ТП на НОИ Сливен по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, от което се установява, че разплащателните ведомости на ОК на ДКМС Сливен за периода от

01.09.1982г. до 31.08.1983г. не са приети в ТП на НОИ Сливен. Ищецът има правен интерес да иска установяването на трудовия си стаж и съответно е представил удостоверението по чл. 5, ал. 2 от Закона.

По основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, а именно: да се признае за установено спрямо ТП на НОИ, че ищцата е работила по трудов договор за периода от 01.09.1982г. до 31.08.1983г. в ОК на ДКМС Сливен, на длъжността дружинен ръководител. Съдът приема така предявеният иск за основателен и доказан, както от завереното копие, така и от оригинал на трудовата книжка на ищеца, безспорно се установи, че в трудовата книжка на ищеца е отразен придобития трудов стаж за периода от 01.09.1982г. до 31.08.1983г. ОК на ДКМС Сливен, на длъжността дружинен ръководител.

Установи се също така в производството, че трудовите книжки на двамата свидетели Л. И. и П.Н. е отразен същия работодател за същия период ОК на ДКМС Сливен.

Съдът приема че разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР има предвид писмени доказателства, които установяват основателността на трудовия и осигурителен стаж. Съдът приема, че представените 3 броя трудови книжки, от които едната на ищеца, а другите две на свидетелите са годни писмени доказателства, от които да се установи и вероятността на трудовия стаж на ищеца. Следва да се отчете, че самата трудова книжка на 4 ищеца е годно писмено доказателство за трудовия му и осигурителен стаж, а свидетелите са допуснати само и единствено на основание чл.6, ал. 4 от ЗУТОССР.

С оглед изложеното и като взе предвид свидетелските показания, които са кредитирани в цялост, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора и съгласно ТР № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г., ОСГК, разноски се дължат в полза на ищеца. По делото такива не се претендират.

В настоящото производство не се прилага чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото важи специалното правило на чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР - по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл.1 ал.1 т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, по отношение на Териториално поделение на „Национален осигурителен институт - Сливен“ с адрес гр. Сливен, ул.“С. Караджа“ №10, представлявано от директора С. Р. трудовия стаж на Г. Н. М., ЕГН **********, постоянен адрес гр. Котел, ул.“Жечо Долчинков“ № 7, за периода от 01.09.1982г. до 31.08.1983г., придобит в ОК на ДКМС – Сливен, където е работила на длъжност „дружинен ръководител“, отговаряща за Основно училище (ОУ) „Н.Й.Вапцаров“, с. Ябланово, по трудов договор на пълен (8 часов) работен ден срещу месечно възнаграждение, което се е изплащало по ведомост.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 5