Определение № 420 от 07.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. София, 07.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Костова

Членове:

Атанаска Китипова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600570 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 440, ал.2 от НПК във вр. Глава XXII от НПК.

С определение от 17.04.2026г., по НЧД № 2167/2026г. по описа на Софийски градски съд, НО, 16 състав, е оставено без уважение искането на лишеният от свобода К. Е. Г. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложеното му с влязъл в сила съдебен акт по НЧД № 804/2024г. на Окръжен съд-Пловдив.

Срещу определението е постъпила частна жалба от адв. Ю. С. служебен защитник на осъдения Г., с оплаквания за необоснованост, изразяваща се в неправилно интерпретиране на доказателствата по делото и въз основа на тях неправилни изводи относно отсъствието на предпоставки за условно предсрочно освобождаване. Изложени са доводи за наличие и на двете кумулативно предвидени предпоставки по чл.70, ал.1 от НК за условно предсрочно освобождаване, като се изтъква доброто поведение на осъденото лице по време на престоя му в мястото за лишаване от свобода, за което е награждаван и се акцентира върху положени усилия за обучение и включване в социални програми. В този смисъл се твърди, че наложените две наказания не следва да имат определяща роля при оценка на поведението на осъденото лице, тъй като не са налице доказателства за причината за неадекватното му състояние. Иска се отмяна на атакуваното определение и уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване.

1

Апелативен съд-София, като съобрази доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

По отношение на осъдения К. Е. Г. е приведено в изпълнение и в момента той изпълнява наложеното му по НЧД № 804/2024г. на ОС-Пловдив, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК, едно общо наказание от 3 години и 2 месеца лишаване от свобода, наложени му за престъпления по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК, по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, по чл.270, ал.1 от НК и по чл.354а, ал.1, т.3 от НК Постъпил е в Затвора –*** на 27.02.2024г., като е зачетено начало на наказанието от 10.02.2024г. Към момента на произнасяне на първоинстанционния съд е остатъкът от наказанието е възлизал на 4 месеца и 2 дни.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд намира, за правилни изводите на първостепенният съд, че формално осъденият К. Г. е придобил право по чл.70, ал.1, т.2 от НК да бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му при групиране наказание „лишаване от свобода“, което включва и наказание, наложено за престъпление, представляващо опасен рецидив.

Въззивната инстанция се солидаризира и с изводите на проверяваната относно липсата на втората кумулативно предвидена предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

За да стигне до този извод, СГС внимателно е обсъдил относимите доказателства по чл.439а, ал.2 от НПК, отразил е всички констатации негативни и позитивни, и обосновано е приел, че трайното поправяне у осъденият Г. не е настъпило. Съпоставяйки оценката на риска от рецидив -69 точки, изготвена към 12.03.2024г., с тази, изготвена по повод подадената молба за УПО-20.03.2026г., която е съвсем леко занижена 64 точки, но също остава във високи стойности, въззивният съд намира, че корекционното въздействие спрямо осъденият Г., не дава желаните резултати. Като цяло е отчетено, че рискът от вреди за обществото е нисък, като е нисък и по отношение останалите лишени от свобода, служителите и самия осъден, но са 2 отчетени и преобладаващ брой проблемни зони, подробно описани в доклада на ИСДВР от 20.03.2026г. Такива са „криминалното минало“, „отношение към правонарушението“, „злоупотреба с наркотични вещества“ и „умения за мислене“. Прието е, че поведението на лишеният от свобода в затвора не е устойчиво, дефицитните проблемни зони не са преодолени, а рискът от рецидив не е преодолян в достатъчна степен, така че да се приеме пълно поправяне и пълноценно негово участие в обществото.

Видно от материалите по делото лишеният от свобода е устроен на работа като със Заповед от месец 01.2025г. е назначен като бакар, а от 05.01.2026г. като „ хигиенист администрация/стара болница“, като спазва трудовата дисциплина. Полагането на труд показва стремеж за изграждане на трудови навици и се взема предвид като доказателство за тенденция за поправителен процес, но няма как да се подмине обстоятелството, че по този начин реално се намалява престоят в затворническите условия. Трудовата ангажираност, както и дължимото отношение към затворническата администрация, а също и липсата на агресивни и конфликтни прояви, са признаци на добро поведение, което е обичайното дължимо поведение на лишените от свобода, но е и на такива за устойчиво трайно поправяне.

Неоснователно е оплакването в жалбата за недостатъчно внимателна оценка на позитивната градация в поведението, за което Г. е награждаван. За престоят си в пенитенциарно заведение осъденият е награждаван веднъж с „Писмена похвала“ със Заповед №43/05.02.2025г., два пъти с „удължено свиждане за срок от 4 часа“, както и с „Извънредна хранителна пратка“, което безспорно разкрива позитивна поведенческа тенденция и това обстоятелство основателно е било отчетено от първостепенният съд. Същевременно, правилен е извода, че превъзпитанието на лицето е процес, който се определя не само от получени награди и позитивна промяна, а следва да се надгради в достатъчна степен, че да може да се определи като завършен възпитателен процес, с който да са постигнати целите на наказанието. В конкретния случай не са достатъчно убедителни доказателствата за приключила корекционна работа по отношение на осъдения. Не може да бъде подминато обстоятелството, намерило отражение и в мотивите на първата инстанция, за налагано и то недалеч във времето наказание за допуснати дисциплинарни нарушения/ на 30.01.2026. и 05.02.2026г./, изразяващи се в констатирано, на два пъти, неадекватно състояние на лицето и съмнения за употреба на 3 упойващи вещества- нарушение по чл.100, ал.1 и ал.2, т.1 и т.3 от ЗИНЗС .

Неоснователни са възраженията в жалбата на защитника, че след като не са били изяснени причините за състоянието на лицето, то тези прояви не следва да се отчитат в негативен смисъл. За нуждите на настоящото производство не е необходимо изследване на проблемите, за които твърди защитата, но констатираните от администрацията на затвора провинения, при това повтарящи се, за които осъденото лице е санкционирано с дисциплинарно наказание „ забрана за участие в колективни мероприятия за срок от три месеца“, са от значение, доколкото дават представа за липсата на устойчив прогрес в насока спазване на установените правила и норми. В този смисъл е и постъпилото отрицателно становището на администрацията на Затворагр.***, по повод подадената от осъдения молба за УПО, където е посочено, че целите и задачите в плана не са изпълнени, дефицитите по проблемните зони не са преодолени, а рискът от рецидив е променен, но в недостатъчна степен, поради което прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена.

Въззивната инстанция също не намира причини да изрази съмнение в достоверността на сведенията, фигуриращи в доклада на затворническата администрация от 20.03.2026г., въпреки възраженията от защитата.

Затворническата администрация е тази, която има пряко наблюдение върху цялостното поведение на лишения от свобода в пенитенциалното заведение и резултатите, които той постига при изпълнение плана на присъдата. Упреците за субективизъм при изготвяне на доклада също не са състоятелни, тъй като в него не са спестени и позитивни проявления на жалбоподателя/ отношение към образование и обучение, трудова заетост, нисък риск от вреди за останалите лишени и за администрацията в затвора/. Наред с това, е констатиран дефицит по отношение криминално минало отношение към правонарушението, злоупотреба с наркотични вещества. В тази връзка, обосновано е становището, че констатираните дефицити, са останали неповлияни от корекционното въздействие, въпреки някои демонстрирани позитивни тенденции при лишения от свобода.

Постановяването на УПО е отклонение от принципа за изтърпяване на наложеното, за извършено престъпление, наказание. Този институт предполага лишеният от свобода със своето поведение да е показал 4 поправянето си в затворническата среда, като осъденият трябва да е положил достатъчно активни усилия в тази насока. За да се допусне лишеният от свобода преждевременно към социален живот, е необходимо да е постигнат завършен поправителен ефект, а не само тенденции за такъв, каквито не са достатъчни, особено в хипотеза като настоящата, при която е била демонстрирана упорита криминална активност, налагаща много поубедително установяване на промяна в интелектуалните нагласи на осъденото лице.

В обобщение, въззивният съд намира, че от представените доказателства все още не може да се направи убедителен извод, че при осъденото лице е налице пълно поправяне, което да му позволи пълноценна адаптация в обществото.

Всичко това диктува потвърждаване на обжалваното определение като обосновано и законосъобразно, а подадената срещу него жалба –оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Апелативен съд-София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 17. 04.2026г. постановено по НЧД № 2167/2026г. по описа на Софийски градски съд, НО, 16 състав, с което е оставено без уважение искането на лишеният от свобода К. Е. Г. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с влязъл в сила съдебен акт по НЧД № 804/2024г. на Окръжен съд-Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5