Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1946 от 06.08.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Частно наказателно дело 2724/2026
Вид
Определение № 1946
Подписан
06.08.2026
В сила
28.08.2026
Състав
ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1946 гр. Бургас, 06.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Частно наказателно дело № 20262120202724 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалбa на „Ж**“ ЕООД, ЕИК ********, чрез адв. З. – ощетено юридическо лице по досъдебно производство № *** /2025 г. по описа на Първо РУ на МВР - Бургас срещу Постановление на БРП за прекратяване на наказателното производство от 08.07.2026 г.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания прокурорски акт. Оспорва се изложената в постановлението фактическа обстановка. Изразява се несъгласие с изводите на прокурора, че на водача не е бил извършен инструктаж, както и че не са му били предоставени необходимите съоръжения за укрепване на превозвания товар. Намира за незаконосъобразен доводът на прокурора, че разликата от 18 лева между установената стойност на вредите и приетата от прокурора като съставомерна вреда, води до извод, че не е осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК.

Бургаският районен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания акт, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице имащо правото да обжалва – ощетено юридическо лице от престъплението, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

От събраните доказателства се установява от фактическа страна следното:

Досъдебно производство № ***/2025 г. по описа на Първо РУ на МВР - Бургас е било образувано на 14.11.2025 г., за това, че на 15.08.2025г. в гр. Бургас, при управление на моторно превозно средство- влекач марка „Рено“, с рег.№ А ****** M B с ремарке, собственост на „Ж**“ ЕООД, нарушил правилата за движение, посочени в ЗДвП, вследствие на което допуснал ПТП и причинил по непредпазливост значителни имуществени вредипрестъпление по чл. 343, ал.1, б. „а“, вр. чл.342, ал.1 НК. По делото не е привлечен обвиняем.

1

Дружеството „Ж**“ ЕООД, представлявано от управителя Ж.С.Ж, представляван от свидетеля Д.Ж.Ж било собственик на товарна композиция, състояща се от влекач марка „Рено Магнум" с peг. № А******МВ и полуремарке марка „Хенглер” е peг. № А****ЕМ.

На 02.06.2025 г. дружеството назначило свидетеля Г.Т.Д. на длъжност водач на посоченото превозно средство.

На 15.08.2025 г., около 08.30 часа, товарната композиция, управлявана от Г.Д. потеглила празна от базата на дружеството в гр. Бургас, бул. „Иван Вазов“, с цел натоварване на метални профили от Пристанище Бургас по маршрут Порт Бургас — Арматурен цех „Маяк". За курса бил издаден пътен лист и товарителница. На пристанището композицията била натоварена с метални профили с общо тегло около 24 тона, като водачът обезопасил товара единствено с обезопасителни колани — според сведенията на служителя на ОО „Автомобилна администрация" – свидетеля С.С те са били три на брой, а според сведенията на Д.Ж. — два, поставени в двата края на товара.

Около 13:50 часа на същата дата, при връщането с натоварена композиция, на кръстовището на ул. „Чаталджа“ и ул. „ Иван Вазов“ в гр. Бургас, при извършване на десен завой от ул. „Чаталджа“ към ул. „Иван Вазов“, водачът предприел рязко аварийно спиране, като обяснил на свидетеля Ж., че причината за спирането била пресичане на пътя му от друго моторно превозно средство, което той не идентифицирал и не описал конкретно. В резултат на рязкото задействане на спирачната уредба, при недостатъчно укрепен товар, металните профили, натоварени на полуремаркето, се разместили в посока напред, счупили предпазния борд между полуремаркето и кабината и се блъснали в задната стена на шофьорската кабина на влекача, огъвайки я, без обаче да я пробият. Композицията останала спряла в самия ръкав на завоя, с предна част в посока ул. „Иван Вазов". Зад задните гуми на полуремаркето по асфалта останали следи от гуми с дължина около един метър, разположени на около 1,5-2 метра от задните гуми на композицията. В същото време полицейски служители от Първо РУ, автопатрул „Бреза 3“, които изпълнявали служебните си задължения и се намирали в близост до мястото забелязали тежкотоварния автомобил и подали сигнал в сектор „Пътна полиция“. След запознаване със ситуацията, а именно липсата на пострадали лица, липсата на щети на инфраструктура или други автомобили, дежурният в сектор „Пътна полиция“ посочил, че не са компетентни да разследват случая.

На място пристигнали свидетелите С.С и колегата му К.Л. служители от ОО „Автомобилна администрация“ гр. Бургас, изпратени от началника си, който станал случаен свидетел на спрелия тежкотоварен автомобил. След извършена проверка свидетелят С. съставил срещу Г.Д. АУАН за извършено нарушение по чл. 127, ал. 1, т. 2 ЗДвП, вр.

Приложение № 1, т. 20.1.2.2 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. на МТИТС. Впоследствие на 11.09.2025 г. било издадено срещу Д. и НП № 22-0002514, с което му е било наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева, равняващи се на 255,65 евро.

Уврежданията са били ограничени единствено до собствената товарна композиция на „Ж**“ ЕООД. По влекача е налице силна деформация на задната стена и пода на кабината, като са компрометирани електрическата и спирачната инсталация в долната част;

2 уврежданията налагат подмяна на кабината. По полуремаркето е налице изкъртена челна стена и компрометирани електрическа и спирачна инсталация, като увреждането подлежи на ремонт без подмяна на полуремаркето. За установяване стойността на причинената имуществена вреда на процесното превозно средство в хода на ДП са били допуснати и извършени три съдебни оценителни експертизи. Съгласно първоначалната експертиза на вещо лице инж. И.Д, възложена с постановление от 16.12.2025 г. общата стойност на щетите на камиона и полуремаркето е в размер на 11 000 лева. Била е допусната с постановление от 11.02.2026 г. от разследващия орган изготвяне на повторна експертиза, възложена на вещо лице д-р инж. Ю.П. В заключението на повторната експертиза вещото лице посочва общ размер на вредите от 7365,51 евро, равняващи се на 14405,68 лева. В резултат на уважаване на направени доказателствени искания от жалбоподателя в качеството му на ощетено юридическо лице, прокурорът е разпоредил извършване на нова съдебна оценителна експертиза, както и допълнителна такава от трето вещо лице – инж. В.Г., който определя, че общият размер на вредите възлиза на 77000 евро, равняващи се на 15060 лева.

С оглед изложената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

В настоящото производството съдът има контролни функции и следва да провери законосъобразността и обосноваността на атакувания акт, като съобрази и анализира събраните в хода на образуваното досъдебно производство доказателства и прецени дали изводите на прокурора се подкрепят от доказателствения материал. Т.е. съдът следва да констатира дали е налице посоченото от прокуратурата основание за прекратяване на наказателното производство. В обжалваното постановление е посочено като основание за прекратяване чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а именно деянието не съставлява престъпление. Следователно в конкретната хипотеза настоящият състав следва след анализ на доказателствата да прецени дали правилно прокурорът е приел, че е налице посоченото от него прекратително основание. В проверката по чл. 243, ал. 5 от НПК съдът също трябва да прецени дали на досъдебно производство са извършени всички възможни следствени действия за установяване на обективната истина и дали разследващите са пропуснали да съберат относими доказателства.

Настоящият състав счита, че на досъдебно производство не е допуснато процесуално нарушение във връзка с процеса на събиране на доказателства. Разследващите органи са извършили всички необходими следствени действия. Проведени са разпити на ангажираните със случая свидетели, събрани са писмени доказателства. Изготвени са необходимите експертизи за установяване на стойността на причинените имуществени вреди, като водещите разследването органи са допуснали три експертизи, включително и допълнителна към третата. Не е налице непълнота на доказателствения материал. Изпълнени са изискванията за пълно, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото.

Според настоящия състав не е налице възможност за събиране на нови доказателства, които да внесат противоречие и да разколебаят събрания доказателствен материал.

3

Представителят на БРП е извършил обстоен анализ на събраните доказателства и е постановил правилен и обоснован акт. Изложените в постановлението мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Съдът след извършен анализ на събраните по делото доказателства, също достигна до извод, че е налице основание за прекратяване на наказателното производство поради липса на осъществен състав на престъпление по чл.

343, ал.1, б. „а“, вр. чл.342, ал.1 НК.

За да е налице извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „а“, вр. чл.342, ал.1 НК от обективна страна следва да се установи, че са били причинени по непредпазливост „значителни имуществени вреди“. В теорията не се съдържа определение на „значителни имуществени вреди“, но същото се извежда от съдебната практика. Така в Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о., НК състав на върховната инстанция е посочил, че на понятието „значителни имуществени вреди“ по смисъла на обективния признак по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК би отговаряла равностойността на 14 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието.

В настоящия казус съдът изцяло споделя извода на прокурора, че установените по надлежния ред чрез оценъчна експертиза причинени имуществени вреди не са „значителни“ по смисъла на чл. 343, ал.1, б. „а“, вр. чл.342, ал.1 НК, поради което деянието не е съставомерно от обективна страна. От изготвената трета съдебно-оценителна експертиза, се установява, че общият размер на вредите по процесния тежкотоварен автомобил са в размер на 15060 лева, равняващи се на 7700 евро. Деянието е било извършено на 15.08.2025 г., като към тази датата минималната работна заплата е била в размер на 1077 лева съгласно постановление на МС, считано от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. Следователно общият размер на 14 минимални работни заплати към 15.08.2026 г. е възлизал на сумата от 15 078 лева, равняващи се на 7709,26 евро. Установява се, че общият размер на щетите (15060 лева) е помалък от размера на 14 минимални работни заплати (15078 лева), поради което според съда правилно прокурорът е приел, че не са причинени в настоящия случай „значителни имуществени вреди“. Съдът се доверява на изготвеното трето експертно заключение от вещо лице инж. В.Г., видно от констативно –съобразителната част на което вещото лице е оценило вещите след извършен личен оглед на превозните средства. Т.е. вещото лице е придобило преки впечатления от състоянието на превозните средства и е дало обективно и безпристрастно заключение. В допуснатата допълнителна експертиза по искане на ощетеното юридическо лице, изрично вещото лице посочва, че след запознаване с представен снимков материал, който е бил наличен в материалите от ДП, не се установяват нови обстоятелства, които да налагат промяна или допълване на изготвената експертиза. В тази връзка съдът не споделя изложеното в жалбата възражение, че оценката вероятно е неправилна, тъй като не бил извършен оглед на помощните средства. Вещото лице отново посочва, че е извършил лично оглед на превозните средства след произшествието на 15.08.2025 г. В допълнителната експертиза потвърждава даденото заключение за общата стойност на причинените вреди – 7700 евро, равняващи се на 15060 лева, което съдът кредитира в цялост и с доверие като компетентно изготвено.

4

В действителност се установява, че разликата между двете суми е сравнително на ниска стойност – 18 лева, равняващи се на 9,20 евро, но непокриването на посочения от върховната инстанция критерий за размера – 14 минимални работни заплати според настоящия състав сочи на липса на обективен признак на престъплението по чл. 343, ал.1, б.