Решение № 261320 от 14.04.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. София, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „Б“ въззивен състав, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТАНИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЙНА МАРТИНОВА мл.съдия:

ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА при секретаря Н. Масова, като разгледа докладваното от мл. съдия Карабашева в.гр.д. № 1557 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 09.12.2020 г. по гр.д. № 75001/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 35-ти с-в е признато за установено, че „И.КО“ ЕООД, ЕИК: ******дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******по иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1, ГПК вр. чл.59 ЗЗД сумата от 139.47 лв. за периода 01.11.2017 г. - 30.04.2019 г., представляваща главница за доставена и незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 06.11.2019 г до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 63933/2019 г. по описа на СРС, 35 състав, като искът е отхвърлен за сумата от 25.32 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., като са отхвърлени и исковете с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 14.07 лв., представляваща законна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2017 г. до 21.10.2019 г., както и за сумата от 2.80 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, като съдът е разпределил отговорността за разноски, съобразно уважената и отхвърлената част на исковете.

Постъпила е въззивна жалба от „И.КО“

ЕООД чрез адв. Д. срещу решението в частта, в която претенцията е уважена и в частта на присъдените на ищцовото дружество разноски, с доводи за необоснованост. СРС неправилно е приел, че част от процесните задължения са дължими от ответника, както и че същият има качеството потребител на топлинна енергия.

Липсват доказателства ответникът да е придобил процесният имот, да е влязъл във владението му, както и липсват доказателства за наличието на топлоснабден имот и за ползване на доставени услуги в полза на ответника. Релевира се, че въпреки издаваните фактури на името на физическото лице Е.М., неправилно е прието, че ответникът е ползвал процесния имот. Посочва се, че адресът на управление на ответното дружество е в гр.София, община Лозенец, бул. „******и е различен от топлоснабдения имот. Възразява се и за погасяване на вземанията по давност. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „Т.С.“ ЕАД чрез юрк. А.Т.с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане същата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

Третото лице-помагач „Б.Б.“ ООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С.“

ЕАД, ЕИК: ******със седалище и адрес на управление *** Б твърди по отношение на ответника „И.КО“ ЕООД, ЕИК: ******със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Е.О.М., че до топлоснабдения имот, представляващ магазин-търговско помещение, находящ се в гр.София, община Средец, ул. „******, е била доставяна топлинна енергия за периода 01.11.2017г до 30.04.2019г. Изтъква се, че между страните не е бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, както и че ищецът е изпратил писмена покана до ответника за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, но ответното дружество не е предприело действия за сключване на договор за продажба на топлинна енергия . Ответното дружество е ползвало топлинна енергия, предоставяна от ищеца, не е заплащало нейната стойност и така ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 139.47 лв. за главница, представляваща цена за топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., както и стойността на изравнителна сметка № **********/31.08.2019 г. за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., сумата от 14.07 лв. - изтекла мораторна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 31.12.2017 г. до 21.10.2019 г., сумата от 25.32 лв. - такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 2.80 лв. за изтекла мораторна лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2017г. до 21.10.2019г., с които ответникът неоснователно се е обогатил и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 11.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 63933/2019 г. на СРС, 35 състав. Претендират се разноски.

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът „И.КО“ ЕООД не оспорва приложеното от ищеца извлечение от сметки за аб.№ 338077 и размера на начислените суми за топлинна енергия, както и липсата на облигационни отношения за небитови нужди до топлопреносния имот. Твърди се, че топлопреносният имот не е свързан с топлопреносната система на ищеца. Излага се, че спорните фактури са издавани на името на трето лице – Е.М., както и че ответното ЮЛ не дължи претендираните суми нито по силата на облигационна връзка, нито по силата на неоснователно обогатяване, тъй като липсва ползване на предоставяните от ищеца услуги. Релевира се възражение за изтекла давност на основание чл.111 б. „в“ от ЗЗД. Прави се искане съдът да отхвърли исковете и да присъди сторените от ответника разноски.

Със заявление с вх.№ 3080619/06.11.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „И.КО“ ЕООД, ЕИК: ******за процесните суми от 139.47 лв. за главница, представляваща цена за топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., от 14.07 лв. - изтекла мораторна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 31.12.2017 г. до 21.10.2019 г.; сумата от 25.32 лв., представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и от 2.80 лв. - изтекла мораторна лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2017г. до 21.10.2019г., с които ответникът неоснователно се е обогатил относно доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ магазин-търговско помещение, находящ се в гр.София, община Средец, ул. „******, с аб.№ 338077. Според т.12 от заявлението по чл.410 от ГПК основанието, на което се основавали претенциите на „Т.С.“ ЕАД срещу длъжника за процесните суми е неоснователно обогатяване, тъй като длъжникът е ползвал топлинна енергия без основание и дължи връщането на онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

На 11.11.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу посоченото лице за сумите: от 139.47 лв. за главница, представляваща цена за топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., от 14.07 лв. за изтекла мораторна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 31.12.2017 г. до 21.10.2019 г., от 25.32 лв., представляваща такса за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., и от 2.80 лв. за изтекла мораторна лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2017г. до 21.10.2019г., както и сумата от 75.00 лв. - сторените в заповедното производство разноски. Издадената заповед за изпълнение е връчена на 25.11.2019 г., на 02.12.2019 г. е подадено възражение от длъжника по чл.

414 ГПК, в което е оспорил дължимостта на вземанията. На 23.12.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС искове за установяване съществуването на вземанията му по издадената заповед, като указанията на съда са връчени на ищцовото дружество на 05.12.2019 г.

Между страните не съществува спор досежно следните обстоятелства: посочения период за времето 01.11.2017 г. - 30.04.2019 г.; че имотът се намира в гр.София, община Средец, ул. „****** с открита партида на абонатен №338077 и че същият представлява магазин-търговско помещение; че между страните не е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия, както и относно размера на начислените суми за топлинна енергия по приложеното към исковата молба извлечение от сметка за аб.№ 338077.

По делото е приложен акт № 241 от

10.11.1998 г. за общинска частна собственост за имот, находящ се в гр.София, район „Средец“, кв.461, м. „Центъра“, ул. „****** и представляващ магазин с площ от 26.72 кв.м. с принадлежащо мазе от 15.33 кв.м. и съответните ид.ч. от сградата. Според отразените в акт № 241 от 10.11.1998 г. за общинска частна собственост за имот релевантни обстоятелства и съгласно представените по делото решение № 44 от протокол № 39/2002 г. на Столичен общински съвет и решение № 20 по протокол № 36/2002 г. на Столичен общински съвет, процесният имот е изключен от капитала на „Софийски имоти“ ЕАД и със същите решения и по силата на сключена писмена спогодба със Столична община, вписана в Службата по вписвания в том III № 5 с вх.№ 3646 от

10.02.2003 г., описаният имот е собственост на ответника „И.КО“ ЕООД с представляващ го Е.М..

Представена е покана с изх. № П-6189 от 25.05.2018 г. на ищеца, адресирана до „И.КО“ ЕООД, с която е обективирано изявление за сключване на писмен договор до 22.06.2018 г. на основание чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ. Поканата е връчена на ответника с обратна разписка на 31.05.2018 г.

По делото е приета покана с изх. № П-12906 от 29.10.2019г. на „Т.С.“ ЕАД адресирана до ответника, с изявление за доброволно изпълнение на претендирани суми за доставена топлинна енергия, предмет на предявените в настоящото производство искове. Не са представени доказателства поканата да е получена от ответника.

Като част от доказателствения материал са приложени и протокол № 11 от Общо събрание на собствениците на етажната собственост на сграда в гр.София, ул. „****** от 20.09.2011 г за избор на фирма, която да извършва дялово разпределение, списък на етажните собственици от 20.09.2011 г. от ЕС в гр.София, ул. „******, както и договор сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Б.Б.“ ООД от 312/08.07.2011 г. за предоставяне на услугата дялово разпределение.

По делото са приети извлечения от сметки за дялово разпределение по месеци за процесния период за абонатен № 338077, установяващи размера на дължимите суми за топлинна енергия за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2019 г. на базата на констативен протокол за извършен отчет на базата на неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия, според които е начислена единствено сума за сградна инсталация.

Приложени по делото са фактури за претендираните суми за топлинна енергия за топлоснабдения имот в рамките на исковия период, издавани първоначално на името на управителя на ответното дружество - Е.О.М., като след издадени кредитни известия, в последствие ищецът е издавал фактури за доставената топлинна енергия в имота на името на „И.КО“ ЕООД.

Приети са и Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение на ДЕКВР с № ОУ-033/08.10.2007 г. на основание чл.21, ал.1, т.4 от ЗЕ, както и писмена спогодба със Столична община, вписана в Службата по вписвания в том III № 5 с вх.№ 3646 от 10.02.2003 г.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правма страна следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата оплаквания.