Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 86 от 05.02.2026, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 14/2026
Вид
Определение № 86
Подписан
05.02.2026
В сила
08.04.2026
Състав
Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Теодора Енчева Димитрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. Шумен, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20263600500014 по описа за 2026 година

Делото е образувано по жалба с вх. № 7441/12.12.2025 г., подадена от адв. А. Д. от ШАК – длъжник по изпълнителното производство против действията на ЧСИ – Д. З. с рег.

№ ...., с район на действие ОС - Шумен по ИД № 20258760401024, изразяващи се в образуване и водене на изпълнителното дело. В жалбата се твърди, че актът въз основа на който е образувано изпълнителното дело, изпълнителния титул – АУЗ издаден по реда на чл.

107 от ДОПК, не попада в кръга на подлежащите на изпълнение актове от ЧСИ предвидени в чл. 404 от ГПК. Счита, че образуването на изпълнителното дело на това основание, непредвидено в чл. 404 от ГПК, представлява незаконосъобразно действие и следва да бъде отменено като такова, ведно с допълнителните действия на ЧСИ по него. С оглед изложеното моли съда да се произнесе в акт в този смисъл.

Ответната страна по жалбата Община Шумен, чрез юрисконсулт Р. Х. А. е депозирала становище, в което изтъква доводи и съображения за неоснователност на жалбата, тъй като АУЗ представлява самостоятелно изпълнително основание по силата на специален закон и принудителното му събиране чрез ЧСИ е законосъобразно и допустимо. Актовете за установяване на задължения били подлежащи на изпълнение титули на осн. чл. 209, ал. 2 от ДОПК, които установяват публично общинско вземане, съгл. чл. 162, ал. 2 от ДОПК и по силата на закона издаденият акт, служи като основание за принудително изпълнение.

Актовете за установяване на публично вземане представлявали годно основание за принудително изпълнение, като законосъобразността му, не можела да бъде обсъждана в изпълнителното производство. Специалния закон придавал изпълнителна сила на административния акт и не било необходимо същия да бъде включен сред изчерпателно изброените основания по чл. 404 от ГПК.

Съдебния изпълнител на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, е приложил становище към жалбата, в което е изложил доводи, за нейната неоснователност, тъй като в разпоредбата на 1 чл. 209, ал. 2, т. 3 от ДОПК било записано, че актовете по чл. 106 и 107 от ДОПК, какъвто е и АУЗ, са изпълнителни основания и подлежат на принудително изпълнение. Посочил е, че съгл. чл. 4, ал. 2 предл. 2 от ЗМДТ – принудителното събиране се извършвало от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, намира жалбата за процесуално недопустима, поради следното:

Производството по ИД № 20258760401024 по описа на ЧСИ Д. З. с рег. №...., с район на действие ОС - Шумен, е образувано по молба на Община Шумен, на основание чл. 426 и сл. от ГПК, вр. чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, против длъжника адв. А. Д. от ШАК.

В молбата е поискано от ЧСИ да приведе в изпълнение Акт за установяване на задължения издаден на основание чл. 107 от ДОПК по инициатива на органите по приходи за невнесени в срок задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци и лихви, в общ размер на 1289.07 лева, от които 866.21 лева – главница и 422.86 лева – лихва към 13.10.2025г. Поискано е, на основание чл. 18 от ЗЧСИ, ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да извърши необходимите справки и да наложи възбрани и извърши описи на недвижимите имоти собственост на длъжника. Да наложи запори на банкови сметки, МПС, трудово възнаграждение, пенсии, запор на дружествен дял и други.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на 24.11.2025 г., редовно връчена му на 28.11.2025г.

На 12.12.2025г., в двуседмичния срок, считано от датата на връчване на ПДИ, длъжника е депозирал разглежданата жалба направо в ОС – Шумен, която с разпореждане на Председателя на ОС - Шумен е изпратена на ЧСИ Д. Златева за администриране, съгл. разпоредбата на чл. 436 и сл. от ГПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, длъжникът може да обжалва конкретно и лимитативно определени изпълнителни действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в: постановление за налагане на глоба, насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението, както и постановлението за възлагане и то само на две основания: наддаването при публичната продан да не е извършено надлежно или имуществото да не е възложено на найвисоката предложена цена. Други възможности за обжалване действията на съдебния изпълнител, като незаконосъобразни, от страна на длъжника не са посочени и такива са налични единствено за изрично предвидените в отделните производства - разпределението по чл.462 и сл. от ГПК, постановлението за определяне на равностойността по чл.521, ал.3 от ГПК и налагането та глоба по чл. 527, ал.4 от ГПК.

Приложимите норми отричат правото на длъжника да обжалва действията на съдебния изпълнител свързани с образуване на изпълнителното производство по представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение и изпращането на покана за доброволно изпълнение, тъй като тези действия на съдебният изпълнител, не представляват 2 същински изпълнителни действия и не подлежат на съдебен контрол.

Ето защо жалбата като подадена срещу действия на съдебния изпълнител не подлежащи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество.

Независимо от горното, предвид изтъкнатите в жалбата доводи за незаконосъобразно образувано изпълнително производство, следва да се отбележи, че изпълнителното дело е образувано пред частен съдебен изпълнител въз основа на Акт за установяване на задължения, касаещи вземания за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, които съставляват публични общински вземания, съгласно чл. 162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК във връзка с чл. 6, ал.1, б.А и чл. 10 от ЗМДТ. Публичните вземания се събират по реда на ДОПК от публичните изпълнители при НАП, освен ако в закон е предвидено друго, съгласно чл. 163, ал.1 и ал.3 от ДОПК. Според чл. 4, ал.2 /след изменението и в актуалната редакция, ДВ, бр.98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., при действието на която е образувано изпълнителното дело/ и чл. 9б от ЗМДТ, принудителното събиране на данъците и таксите по този закон се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК, с което е въведено изключение от принципа за събиране на публичните вземания единствено от публичните изпълнители и по реда на ДОПК относно публичните общински вземания по ЗМДТ, каквито са и процесните. След като със закон е предвидена възможност събирането на тези вземания да се извършва по избор и от съдебните изпълнители по реда на ГПК, то и защитата срещу принудителното изпълнение чрез обжалване на извършените от тях във връзка с него действия също следва да бъде реализирана по реда на ГПК. Настоящата жалба е подадена от длъжника в едноседмичния срок от връчването на поканата за доброволно изпълнение. С нея се атакува самото образуване на изпълнителното дело и извършените след образуването му действия.

Доводите се свеждат до липсата на годно изпълнително основание за образуване на изпълнителното дело, което води до опорочаване и на извършените впоследствие действия.

Актът за установяване на задължение по декларация по чл. 107 от ДОПК, въз основа на какъвто в случая е образувано изпълнителното дело, съставлява изпълнително основание по чл. 209, ал.2, т.3 от ДОПК, независимо дали е обжалван, и е подлежащ на изпълнение акт по смисъла на чл. 426, ал.1 от ГПК, с оглед нормативно делегираната компетентност на съдебните изпълнители да провеждат принудително изпълнение по такъв по реда на ГПК.

По изложените съображения, съдът намира, че така депозираната жалба, като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството, образувано по нея да се прекрати.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 7441/12.12.2025 г., подадена от адв. А. Д. от ШАК – длъжник по изпълнителното производство против действията на ЧСИ – 3

Д. З. с рег. №...., с район на действие ОС - Шумен по ИД № 20258760401024, изразяващи се в образуване и водене на изпълнителното дело, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №2026360050014 по описа на ОС - Шумен.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред АС - Варна, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4