Решение № 82 от 08.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Варна, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А.ка Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от А.ка Д. Маркова Гражданско дело № 20253110108714 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от страна на ищеца „Х.б.В 2024“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя О.Р.Д., чрез процесуалния представител адвокат А. Р. от АК - Варна, против ответника "М.м. БГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в ***, с ЕИК 2***, представлявано от управителя Д.С.Л., с процесуален представител адв. П. П. от АК – Варна.

В исковата молба се твърди, че страните по делото били в търговски отношения по продажба на хранителни продукти във връзка с които дружеството – ищец извършило множество самостоятелни фактурни доставки. В периода 08.08.2024 г. – 06.09.2024 г. били издадени 8 /осем/ броя данъчи фактури, както следва: 8 /осем/ броя данъчни фактури, както следва: Фактура №0000000113/08.08.2024 год. за сумата от 85,55 лева с вкл. ДДС; Фактура № 0000000114/08.08.2024 год. за сумата от 33,60 лева с вкл. ДДС; Фактура № 0000000115/08.08.2024 год. за сумата от 33,60 лева с вкл. ДДС; Фактура № 0000000559/19.08.2024 год. за сумата от 112,50 лева с вкл. ДДС; Фактура № 0000000560/19.08.2024 год. за сумата от 67,20 лева с вкл. ДДС; Фактура № 0000000767/26.08.2024 год. за сумата от 109,00 лева с вкл. ДДС; Фактура № 0000000974/31.08.2024 год. за сумата от 204,00 лева с вкл. ДДС и Фактура № 0000001225/06.09.2024 год. за сумата от 109,15 лева с вкл. ДДС. Общият размер на сумите по фактурите бил в размер на 754, 60 лв. По тези фактури нямало извършено плащане от ответника, поради което той дължал цялата главница по фактурите. Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 от ТЗ, ответникът бил длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. Страните не договорили за плащане в момент, различен от посочения в закона, а фактурите били предадени на ответното 1 дружество - купувач на датата на издаването им. Затова купувачът - ответник, имал задължението да заплати на продавача – ищцовото дружество договорените цени в деня на издаване на съответната фактура. От деня, следващ падежа на плащане по всяка от тях, ответникът изпадал в забава, за която, съгласно чл. 86 ал.1 от 3ЗД,дължал на ищеца законната лихва върху неизплатената обща цена в размер на 86,67 лв.

Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „М.м. БГ“ ЕООД да заплати на „Х.б.В 2024“ ЕООД обща сума в размер на 754,60 лева /седемстотин петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/,представляваща неплатени задължения по: Фактура № 0000000113/08.08.2024 год. за сумата от 85,55 лева с вкл. ДДС; Фактура № 0000000114/08.08.2024 год. за сумата от 33,60 лева с вкл. ДДС; Фактура № 0000000115/08.08.2024 год. за сумата от 33,60 лева с вкл. ДДС;

Фактура № 0000000559/19.08.2024 год. за сумата от 112,50 лева с вкл. ДДС; Фактура № 0000000560/19.08.2024 год. за сумата от 67,20 лева с вкл. ДДС; Фактура № 0000000767/26.08.2024 год. за сумата от 109,00 лева с вкл. ДДС; Фактура № 0000000974/31.08.2024 год. за сумата от 204,00 лева с вкл. ДДС и Фактура № 0000001225/06.09.2024 год. за сумата от 109,15 лева с вкл. ДДС, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 754,60 лева, начислена от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно плащане на задължението; както и да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 86,67 лева /осемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от падежа на всяко едно от просрочените задължения по посочените по-горе 8 /осем/ броя фактури, до 23.06.2025 г. Претендират се, на основание чл. 78 ГПК и сторените съдебни разноски по делото, въз основа на представен списък на разноски.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответната страна, чрез процесуалния представител, в който сочи, че ответникът признава иска по основание и размер и твърди, че е заплатил на ищеца сумата от 754, 60 лв., представляваща главница, дължима по представените фактури. Твърди, че сумата е платена по посочената от ищеца в исковата молба банкова сметка, за което представя писмени доказателства. Заявява, че до датата на откритото съдебно заседание, ще бъде изплатени и претендираните от ищеца суми за лихви и държавна такса.

С писмено становище с вх. № 102491/08.12.2025 г. дружеството - ищец е потвърдило получаването на сумата от 754, 60 лв., представляваща главница, дължима по представените фактури, като след направеното плащане претендира само сумата от 86,67 лева /осемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от падежа на всяко едно от просрочените задължения по посочените по-горе 8 броя фактури, до 23.06.2025 г.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото страните не спорят относнто фактите, които са следните:

Страните в производството са в търговско правоотношение по продажба на хранителни 2 продукти във връзка с които дружеството – ищец е извършило множество самостоятелни фактурни доставки. По силата на издадени 8 /осем/ броя данъчни фактури за периода 08.08.2024 г. – 06.09.2024 г., дружеството ответник „М.м. БГ“ ЕООД следвало да заплати на дружеството – ищец сумата от 754, 60 лв., представляваща сбор от издадените осем броя фактури, както следва: фактура № 0000000113/08.08.2024 год. за сумата от 85,55 лева с вкл.

ДДС; фактура № 0000000114/08.08.2024 год. за сумата от 33,60 лева с вкл. ДДС; фактура № 0000000115/08.08.2024 год. за сумата от 33,60 лева с вкл. ДДС; фактура № 0000000559/19.08.2024 год. за сумата от 112,50 лева с вкл. ДДС; фактура № 0000000560/19.08.2024 год. за сумата от 67,20 лева с вкл. ДДС; фактура № 0000000767/26.08.2024 год. за сумата от 109,00 лева с вкл. ДДС; фактура № 0000000974/31.08.2024 год. за сумата от 204,00 лева с вкл. ДДС и Фактура № 0000001225/06.09.2024 год. за сумата от 109,15 лева с вкл. ДДС.

В хода на делото, в срока за отговор на исковата молба, ответникът – “М.м. БГ” ЕООД е признал вземането, като е заплатил цялата главница по посочените по-горе фактури, за който факт е представено писмено доказателство от ответното дружество на стр.33 по делото, както и същият факт е потвърден от ищцовото дружество с писмено становище с вх.

№ 102491/08.12.2025 г. При така установената фактическа обстановка и предвид условията на чл.235, ал.3 ГПК, съдът намира, че следва да отхвърли предявения иск, с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, поради извършено от ответника плащане в хода на производството.

По отношение претенцията на основание чл. 86 ЗЗД.

С оглед направеното изявление в писмено становище с вх. № 102491/08.12.2025 г., с което дружеството - ищец е потвърдило получаването на сумата от 754, 60 лв., представляваща главница, дължима по представените фактури и изрично направеното искане съдът да се произнесе относно иска по чл.86 от ЗЗД, то съдът следва да се произнесе по предявената претенция относно сумата от 86,67 лева, представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от падежа на всяко едно от просрочените задължения по посочените по-горе 8 броя фактури, до 23.06.2025 г. Вземането за лихва е акцесорно, но е отделно и различно от главното, като правопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение, дата на забавата, откогато се дължи обезщетението, размер на същото за времето до датата на подаване на исковата молба. /Решение № 50125 от 31.05.2024 г. по гр. д. № 1723 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. При неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД може да е компенсаторно или мораторно, като винаги се реализира по съдебен път само при надлежно сезиране. Същото възниква при установено главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение, а предметът на вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Всяко едно от паричните задължения е установено по основание, с оглед отделно издадените 8 /осем/ броя 3 фактури по извършени множество самостоятелни доставки от ищеца - „Х.б.В 2024“ ЕООД.

Падежът на всяко едно от паричните вземания по отделно издадените фактури е изтекъл, с оглед на което е доказана по безпорен начин забавата на ответника. Горното обосновава основателност на претенцията за обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД.

В случая длъжникът – ответник е платил главницата /14.07.2025 г./ след предявяване на иска /30.06.2025 г./, но преди приключване на делото. Това не погасява автоматично вече натрупаната лихва за забава, защото лихвата е обезщетение за вредите от забавата, които вече са настъпили, тя има акцесорен характер, но се дължи самостоятелно за минал период.

Ищецът е претендирал законната лихва, считано от подаването на исковата молба, поради което същата следва да се присъди. За периода от датата на подаване на исковата молба30.06.2025 г. до 14.07.2025 г., като за този период законната лихва възлиза на сумата от 4, 29 лв.

Относно съдебно-деловодните разноски:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска за основателен, разноските се възлагат върху ищеца. За да бъде приложена посочената разпоредбата предвидените в нея предпоставки следва да са налице кумулативно. Законът освобождава ответника от отговорност за разноски само при кумулативното наличие на две предпоставки: с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

Необходимо е да са налице и двете условия едновременно, за да бъдат възложени разноските върху ищеца (Решение № 2619 от 19.11.1965 г. по гр. д. № 2200/65 г., II г. о.). Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника.

/Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о./. Значението на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е, че основанието за присъждането на разноските не е непременно изхода на делото, а поведението на ответната страна. В случая съдът счита, че не са изпълнени и двете условия, визирани в цитираната разпоредба, доколкото ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на иска, макар да е признал същия. Предвид факта, че плащането на главницата е извършено след подаване на исковата молба и образуване на делото на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, право на разноски има ищеца. Той е направил искане за присъждане на такива и е представил доказателства за заплащане на разноски общо от 450 лв., от които 50,00 лв. - държавна такса, 400 лв. - адвокатско възнаграждение /заплащането/ на което се доказва от представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че сумата е изцяло заплатена в брой при подписването му, в който случай договорът има характер на разписка съгласно разрешенията на т.1 от Тълкувателно решение6 /2012 г./

От ответната страна не е депозирано заявление за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но съдът счита възражението за неоснователно, предвид характера на 4 производството, материалния интерес и степента на фактическа правна сложност на спора.

С оглед изхода на делото и по арг.на чл.78 ал.1 от ГПК, съдът намира, че ответното дружество следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 450 лева.

Разпечатката съдържа 28 от 37 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b0b7433-66be-4c95-a10f-a05853ac2128