Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 345 от 11.03.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1801/2021
Вид
Решение № 345
Подписан
11.03.2022
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. София, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000501801 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 262080 от 30.03.2021 г., постановено по гр.д. № 8905/2019 г. от Софийски градски съд, ответникът – „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК 121265113 е осъден да заплати на Г. Т. В., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 49 000 /четиридесет и девет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата от уважения /49 000 лв./ до пълния предявен размер от 90 000 лв.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК 121265113 да заплати:

- деловодни разноски на Г. Т. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 326.67 лева;

- адвокатско възнаграждение на адвокат Я.Д. от САК, на основание 1 чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 1758.56 лева;

- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 1 960 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца - Г. Т.

В., ЕГН ********** да заплати деловодни разноски на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК 121265113, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 266.50 лева.

Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва от ответника – „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК 121265113 с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че поведението на застрахования водач не осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, тъй като деянието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК, с който извод наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство, образувано във връзка с това ПТП.

При условията на евентуалност излага доводи, че първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер, който е завишен и не съответства на действително претърпените, както и не е съобразил степента, в която пострадалият с поведението си пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат: ½ за ищеца и ½ за водача на застрахования автомобил.

Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в осъдителната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове, а при условията на евентуалност да присъди обезщетение, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.

Поискал да се присъдят всички направени деловодни разноски, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.

2

Насрещната страна – ищецът Г. Т. В., ЕГН ********** , чрез своя процесуален представител е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да се потвърди решението в обжалваната част.

Моли ответникът да заплати на неговия процесуален представител адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 от ЗАдв.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът

– Г. Т. В., ЕГН ********** е предявил против

„Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК 121265113 иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 08.08.2018 г., около 12:45 часа на локален път, свързващ селата Мартен и Сандрово, област Русе е настъпило ПТП между него, като велосипедист, управлявал велосипед „Бачини“ с рама № G10310276 и лек автомобил „Волво С 60“, с peг. № ***, управляван от Н. Н. П., ЕГН **********.

Ищецът твърди още, че водачът на лекия автомобил в резултат на неправилно изпреварване и недостатъчно странично разстояние с изпреварвания велосипед, в нарушение на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП; чл. 23, ал.1 от ЗДвП; чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2 от ЗДвП е причинил ПТП, като го е блъснал;

- мястото на произшествието е посетено от служители на пътна полиция, които извършили оглед и съставили протокол за оглед и Констативен протокол;

- след ПТП е бил транспортиран и приет за лечение в УМБАЛ „Канев“ АД – Русе, където са установени получените увреждания /разкъсно - контузна рана в областта на тила; подкожен хематом в дясно темпорално; фрактура на темнната кост на черепа; субарахноиден кръвоизлив в черепната кухина в 3 ляво слепоочно; контузио церебри /мозъчно сътресение/, кръвонасядания и охлузвания на дясна предмишница, дясно коляно и подбедрица; охлузвания на ляв глезен и ходило/;

- лекият автомобил „Волво С 60“ с рег. № *** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, на основание полица № BG/07/118002131333, със срок на действие от 26.07.2018 г. до 25.07.2019 г.;

- писмената претенция по чл. 380 от КЗ е заведена при ответника с вх.

№ РК-014- 7990 на 07.03.2019 г., по която е образувана щета, но не е изплатено обезщетение;

Ищецът поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените вследствие на ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 90 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2019 г.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски, както и ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител,на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът - „Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, ЕИК 121265113 подал отговор на исковата молба /л. 40/, с който признал обстоятелството, че лекият автомобил е имал валидна застраховка в деня на ПТП, но оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените доказателства не установяват механизма на настъпване на ПТП, както и че поведението на застрахования водач не осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.

При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за неимуществените вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и конкретните обстоятелства по делото, че ищецът като велосипедист /участник в движението/ е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 79 и следващите от ЗДвП, тъй като не се е движил възможно най – близо до дясната граница на пътното платно и не ползвал защитна каска, с което в поведение пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в съотношение на 90 % и 10 % за застрахования водач.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

4

От събраните по делото доказателства установява, че на 08.08.2018 г., около 12:45 часа на локален път, свързващ селата Мартен и Сандрово, област Русе е настъпило ПТП между ищеца, като велосипедист, без да ползвал защитна каска при управление на велосипед „Бачини“, с рама № G10310276 и лек автомобил „Волво С 60“, с peг. № ***, управляван от Н. Н. П., ЕГН **********.

Водачът на лекия автомобил се движел попътно и след велосипедиста със скорост, около 77.43 км/ч. и предприел маневра изпреварване на велосипедиста, за което преминал изцяло в лентата за насрещно движение на двупосочния път с по една лента за движение във всяка посока.

Велосипедистът непосредствено преди разминаването не се движил възможно най - близко до дясната граница на пътното платно, а криволичейки насочил велосипеда под ъгъл 44 градуса спрямо посоката на движение на изпреварващия автомобил и навлязъл изцяло в лентата за насрещно /за изпреварване/ движение.

Водачът на лекия автомобил задействал спирачната система, намалил скоростта на движение до 38 км/ч., но последвал удар, вследствие на който ищецът паднал на пътното платно.

Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция автотехническа експертиза /л. 104/ и участвало в състав на Комплексната АТЕ и медицинска експертиза, приложения по делото Констативен протокол за ПТП /л. 8/, и показанията на водача на лекия автомобил, разпитан по делегация като свидетел.

Заключението на вещото лице, извършило АТЕ обосновава извод, че водачът на лекия автомобил и имал възможност да предотврати настъпването на ПТП. Заключението не е било оспорено от страните.

Ищецът, като участник в движението /велосипедист/ е могъл да 5 предотврати удара, ако се е движел възможно най - близо до дясната граница на платното и не е навлязъл в лентата за насрещно движение.

От писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция медицинска експертиза /л. 101/ и участвало в състав на Комплексната АТЕ и медицинска експертиза /л. 113/, както и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът вследствие на удара е претърпял:

- мозъчна контузия;

- фрактура на дясната теменна кост на черепа без разместване;

- травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки вляво слепоочно;

- контузия на главата;

- разкъсно-контузна рана в дясна теменна област на главата;

- охлузвания на дясна мишница;

- кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на дясна предкитка;

- кръвонасядания в дясна подлопатъчна област;