Определение № 23580 от 24.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23580 гр. София, 24.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно частно гражданско дело № 20251100512834 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Кредитна Къща Еврокомерс“ ЕООД срещу определение № 41949/09.10.2025 г., постановено по гр.д. № 29757/2025 г. на СРС, ГО, 32 състав, с което на основание чл. 130 ГПК е върната искова молба с № 179577/22.05.2025 г., депозирана от „Кредитна Къща Еврокомерс“ ЕООД срещу И.Б.Б., с която е предявен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца предаване на фактическата власт по отношение на имот - апартамент № 97, находящ се в град София, ****, с идентификатор ***,74 по КККР на гр. София, одобрени със Заповед РД-18- 27/03.04.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 44,75 кв.м., ведно с избено помещение № 20, ведно с прилежащите 0,926 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор ***, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 12.04.2024 г. и изпълнителен лист от 12.04.2024 г по ч.гр.д. № 18563/2024 г. на СРС, 32 състав.

В жалбата се твърди, че ищецът има правен интерес да установи, че ответникът е дължал връщане владението върху процесния недвижим имот, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, доколкото въпросът за наличието/липсата на основание за извършване на въвода е все още висящ. Моли се за отмяна на обжалваното определението и връщането на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на

1 страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

По заявление на „Кредитна Къща Еврокомерс“ ЕООД е образувано ч.г.р.д. № 18563/2024 г. на СРС, ГО, 32 състав, по което на 12.04.2024 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с която длъжникът И.Б.Б. е осъден да предаде на заявителя владението на апартамент № 97, находящ се в град София, ****, с идентификатор ***,74 по КККР на гр.

София, одобрени със Заповед РД-18- 27/03.04.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 44,75 кв.м., ведно с избено помещение № 20, ведно с прилежащите 0,926 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор *** въз основа на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 79, т. IV, рег. № 9278/24.10.20203 г. на нотариус М.И.. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК, поради което и с определение от 15.03.2025 г. заповедният съд е указал на основание на чл.415,ал.1,т.2 ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането.

На 22.05.2025 г. заявителят „Кредитна Къща Еврокомерс“ ЕООД е предявил установителен иск, като в исковата молба е посочил, че на 05.12.2024 г. въз основа на издадения му изпълнителен лист по ч.г.р.д. № 18563/2024 г. на СРС, ГО, 32 състав, по изп.д. 20247800400343 на ЧСИ В.Л. е извършен въвод в процесния недвижим имот и същият му е предаден, а впоследствие е продал същия.

С обжалваното определeние първоинстанционният съд е приел, че щом имотът вече е предаден на ищеца, същият няма интерес от провеждането на установителен иск, тъй като липсва спор за материално право Посочено е, че установителен иск за собственост към минал момент е допустим само в случаите, които са изрично посочени в закона /напр. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ/. Към момента на подаване на исковата молба, претендираното субективно право е погасено чрез изпълнение по принудителен ред, а правото на собственост, въз 2 основа на което то е съществувало, е отчуждено от патримониума на ищеца.

Въззивният съд намира, че мотивите на първоинстанционния съд са несъстоятелни. На първо място следва да се посочи, че предявеният иск не е за установяване на вещно право на собственост, а за изпълнение на облигационно задължение за предаване на недвижим имот въз основа на сключен договор за покупко – продажба – чл.79,ал.1 ЗЗД вр. чл.187 ЗЗД, в този смисъл абсолютно непонятно е излагането на мотиви от първоинстанционния съд по отношение установителните искове за собственост и в частност за иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.

Безспорно е, че въз основа на допуснатото предварително изпълнение е извършен въвод в недвижимия имот. Съгласно т. 9 от ТР 4/2013 г. по т.д.

4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Посоченото разрешение важи както за парични, така и непарични притезания, с оглед на което и извършеният въвод въз основа на допуснатото предварително изпълнение не може да бъде довод за обосноваване на недопустимост на установителния иск, най-малкото поради обстоятелството, че при прекратяване на делото и обезсилване на изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение, длъжникът би имал право да получи обратен изпълнителен лист по чл.245,ал.3 ГПК, респ. да се извърши т.н. „обратен въвод“. Ето защо и ищецът има правен интерес от предявяването на иска и същият се явява процесуално допустим.

По изложените съображения и обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение № 41949/09.10.2025 г., постановено по гр.д. № 29757/2025 г. на СРС, ГО, 32 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, 32 състав за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4