Присъда № 72 от 14.12.2023, Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към присъда №72/14.12.2023г., постановена по НОХД №1294 по описа за 2023г. на ОС- Варна.

Производството е по реда на Глава 27 от НПК, чл.371т.1 от НПК.

ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Е ОБВИНИЛА:

И.И.П. в това, че на неустановена дата в периода от 01.01.2023г. до 08.01.2023г. в гр. Варна умишлено умъртвил В.И.В., на 32 години, с която живеел на семейни начала, като деянието е извършено по особено мъчителен за убитата начин, с особена жестокост и при условията на домашно насилие престъпление по чл.116 ал.1т.6, пр.3 и пр.4 и т.6а във вр. с чл.115 от НК.

Прокурорът поддържа повдигнатото спрямо И.П. обвинение. В тази връзка счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите, дадени на ДП, включително и тези на св. Р., пред съдия от Окръжен съд – Варна. Относно доказателственият материал въз основа, на който е изградена обвинителната теза и изготвен обвинителния акт счита, че той не е компрометиран, включително и по отношение на начина на нанасяне на ударите, довели до смъртта. Изразява несъгласие с обясненията на подсъдимия, в които твърди, че нараняванията на пострадалата се вследствие на направен непряк сърдечен масаж, тъй като според вещите лица предвид спецификата около гръдната кост няма как да е получено счупването на почти всички ребра от тези му действия. Прокурорът поддържа квалификацията на обвинението по т.6 пр.3 и пр.4, което според него се определя от начина, по който е била умъртвена пострадалата. Нанасянето на многобройни удари със значителна сила по жизнено важни органи на тялото, при което тя е изпитвала мъчителни болки и страдание, сочат на проявена изключителна ярост и ожесточение от страна на подсъдимия и характеризират същият като особено жесток, което изцяло съвпада и с психиатричното му освидетелстване. По отношение на квалифициращият признак по т.6, счита, че доказателствата установяват, че двамата са живеели на семейни начала, като състав на Районен съд – Варна е наложил мерки по ЗЗДН, разпореждайки подсъдимия да се въздържа от домашно насилие спрямо В.И.В. за срок от 18 месеца. Въпреки това, от негова страна е било налице системно физическо насилие. Счита, че е доказано каква личност е подсъдимият, независимо от характеристичните данни, че бил добър, че бил внимателен, предвид наличието на доказателства в обратна посока, които следва да бъдат кредитирани от съда. От действията на подсъдимия според държавното обвинение се установява, че деянието е извършено с пряк умисъл, изводимо от множеството удари. Моли съда да приеме, че фактическата обстановка е безспорно установена, а подсъдимият е автор на деянието, за което е обвинен. Относно индивидуализацията на деянието намира, че от осъществяване на деянието до настоящият момент подсъдимият не е осъзнал извършеното, поради което не биха се постигнали индивидуалните цели на наказанието. Предвид това предлага на същия да 1 бъде наложено наказание „доживотен затвор“, съгласно чл.57, ал1, т.1 от ЗИНЗС при първоначален специален режим на изтърпяване. Моли да бъдат уважени и гражданските искове.

В хода на производството в качеството на граждански ищец и частен обвинител е встъпил бащата на пострадалата-И.В.И.. Същият чрез своите повереници е предявил граждански иск против подсъдимия И.И.П. за сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания в резултат от престъплението, предмет на настоящото дело, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2023г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Като граждански ищец и частен обвинител е встъпила и майката на пострадалата - Й.С.И.. Същата е предявила и граждански иск против подсъдимия И.И.П. за сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, претърпени болки и страдания в резултат от престъплението, предмет на настоящото дело, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2023г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

В хода на производството като граждански ищец и частен обвинител е встъпил и брата на жертвата- Р. И. В., действащ лично и със съгласието на своите родители И.В.И. и Й.С.И.. С тяхно съгласие е предявил граждански иск против подсъдимия И.И.П. за сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, болки и страдания в резултат от престъплението предмет на настоящото дело, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2023г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци адв. Н. пледира за доказаност на обвинението, така както е предявено на подсъдимия, доколкото същото е подкрепено от събраните по делото доказателства.

Изтъква, че св. Р. е бил пряк свидетел на упражняваното насилие спрямо В.В. и в тази връзка следва да бъдат кредитирани показанията му, дадени пред съдия. Нещо повече, сочи, че той е последният, който е видял В.В., жива на 01.01.2023г., когато в дома му на същата от подсъдимия били нанесени множество удари с особена ярост в областта на главата, тялото, крайниците, които съответно са довели до контузии. Повереникът счита, фаталния изход е настъпил от нанасяне на удари от страна на подсъдимия на жертвата, довели до разкъсване на белия дроб и множество фрактури на ребрата, двустранно.

Умисълът относно извършеното счита, че се подкрепя от съдебномедицинската експертиза. От същата се установява, че на пострадалата са нанесени множество удари по жизнено важни органи на тялото със значителна сила и интензитет, при което тя е изпитала значителни болки и страдания преди настъпване на смъртта, което според повереника обосновава квалифициращите признаци особена жестокост и особено мъчителен за жертвата начин. Също така изтъква, че според вещите лица смъртта е 2 настъпила в период на ден, два от нанасянето на смъртоносните удари, поради което и околните са могли да възприемат тежкото й физическо съС.ие. Счита, че от събраните доказателства се установява, че подсъдимият е направил множество опити да прикрие извършеното деяние, като е почистил следите в стаята, в която е живял и е прикрил изключително добре мястото, където е захвърлил жертвата си, опитал се на два пъти да се отърве от домашните любимци на В.. Тези негови действия намира, че обуславят умисъла на извършеното деяние, както и проявеният от подсъдимия изключително садистичен подход към жертвата с оглед начина, по който е намерено тялото – захвърлено, изцяло голо с вързан към гениталиите и седалището брезентов плат, увито с въже, преминаващо и през шията. По отношение на личностната характеристика на подсъдимия счита, че следва да бъдат преценявани показанията на св. Н.А., разказваща за идентичен случай. От изготвената съдебно-медицинска експертиза на И.П., констатирала нараняване на втория и третия пръст повереникът счита, че това е белег от нанасяните от него удари, доколкото вещите лица са определили давност за същото от 01.02.2023г. две седмици, но не повече от месец, което съответства на периода на извършване на деянието. Счита, че следва да бъде отчетена и предходната съдимост на подсъдимия. По изложените съображения намира, че подсъдимият е осъществил престъплението от обективна и субективна страна, поради което моли на същия да бъде наложено най-тежкото наказание, предвидено в НК, а именно „Доживотен затвор“ без право на замяна.

Искането за налагане на най- тежкото наказание се поддържа и от другия повереник- адв. С., която пледира относно гражданската претенция на пострадалите. В тази връзка намира, че от извършеното от подсъдимия И.П. деяние са настъпили неимуществени вреди за доверителите й, изразяващи се в претърпени морални болки и страдания, с изключително голям интензитет.

Обосновава непоправими тежки травми за психиката на пострадалите, които са без времева давност. Изтъква, че гражданските ищци са имали изградени с жертвата В. И.а поС.на, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието, на която търпят морални болки и страдания от смъртта на своята дъщеря, респективно на своята сестра, сравнимо по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Горното според повереника е установено по безспорен и категоричен начин въз основа на събраните на ДП доказателства, а така също и в съдебното такова- писмени доказателства и свидетелските показания. От същите се установява, че връзката между жертвата В. И.а и нейния брат Р.В. се характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, поради и което и смъртта й е причинила на нейния по-малък брат морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене, нормално присъщите за съответната родствена връзка. Обосновава размера и основанието на предявените граждански искове със заключението по назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, според което и тримата граждански ищци и към настоящият момент изпитват остра скръб, която се 3 състои в непрестанно, макар и прекъсващо и намаляващо присъствие на отричане, физическа и психическа болка или стрес, противоречиви емоции и импулси, свръхангажираност със загубата, натрапливо говорене за загубата, плач и гняв, безпомощност и депресия. Изтъква констатираното от вещите лица, че при интеграцията на загубата, на скръбта се наблюдава неблагоприятно възвръщане, като реалността на загубата се приема с продължителна репресия. Отграничава отражението на случилото се по отношение на всеки от гражданските ищци, като по отношение на гражданския ищец Р. И. моли да бъде взета предвид и неговата възраст. По подробно изложените съображения моли съда да присъди справедливо обезщетение за всеки от доверителите й, като бъде отчетена и младата възраст на жертвата В. И.а, обстоятелството, че родителите й ще бъдат лишени от възможността да получават подкрепа и любов от дъщеря си, да видят житейското й развитие, да се радват на резултатите от таланта й. А по отношение на нейния брат Р. И. повереникът изтъква, че следва да бъде отчетено, че той губи изцяло възможността да израства като личност и човек покрай своята по-голяма сестра, да се радва на нейната компания, подкрепа, успехи и да съпреживеят заедно един нормално даден от живота по-дълъг житейски път. В тази връзка моли съда да уважи гражданските искове, така както са предявени по размер, както и бъдат присъдени сторените в производството разноски за адвокатски хонорар за двама адвокати.

Гражданските ищци и частни обвинители Й. И.а и И. И. поддържат казаното от техните повереници, като И.а заявява позиция за налагане на найтежкото наказание на подсъдимия.

Подсъдимият И.И.П. не взема становище по отношение на вината си. В хода на съдебното следствие дава обяснения по повдигнатото обвинение, в които твърди, че е намерил пострадалата студена, а следите по нея били от сърдечния масаж, който й правил. Защитникът пледира, че подсъдимия не е извършил умишлено убийство, тъй като от доказателствата по делото се налага извод за настъпила смърт по непредпазливост. Изтъква предисторията на отношенията между подсъдимия и пострадалата В., които били на приливи и отливи, често се събирали и разделяли, като дори е имало момент когато е поискала издаването на ограничителна заповед. Въпреки това тя сама търсила подсъдимия, докато в един момент отишла да живее при него. Акцентира на това, че техните отношения през цялото време се градили основно на употребата на различни видове наркотични вещества, секс и алкохол, доказано и от свидетелските показания на И. Р.. Последният според защитата установява, че В. си е тръгвала, но въпреки скандалите пак се връщала при подсъдимия. Споделила му, че не може да се върне в къщата при своите родители предвид техните не добри отношения. Така според защитата било и при настъпилия инцидент, когато В. и подсъдимия отново били заедно, използвали са наркотици и под тяхно въздействие са се карали, упражнявали са някакъв странен секс. Все от показанията на св. Р. се установявало, че те ходили често в дома му, канили го в дома на подсъдимия, поддържали са 4 някакви приятелски отношения и той е станал свидетел на конкретните взаимоотношения и на начина на комуникация помежду им. Последният свидетелства за грижите, които подсъдимият полагал за живота и здравето на пострадалата, поради което и не е налице мотив за убийството. Напротив, счита, че доказателствата подкрепят тезата им за едно нелепо стечение на обстоятелствата, при което подсъдимият е причинил непредпазлива смърт на В.. В този смисъл изтъква, че тя в дните преди настъпването на смъртта е приемала ежедневно множество и различни видове наркотични вещества, които я били привели в неадекватно съС.ие. И това неадекватно съС.ие е принудило подсъдимия да й направи изкуствено дишане, потърсил е и ампули адреналин, когато не е успял да се справи сам. Направил няколко опита за възстановяването на дишането и работата на сърцето, но това не е се получило и именно в резултат на тези негови действия според защитата са получените травматични увреждания по тялото на жертвата. Защитникът сочи, че установявайки липса на жизнени показатели, той се изплашил, а е имал ограничителна заповед, изпаднал е в паника и за това е решил да скрие трупа. Но действията му според защитата не водят до извод, че стореното от него е умишлено убийство, а покриват признаците на смърт, причинена по непредпазливост. По изложените съображения защитникът моли при определяне размера на наказанието, то да бъде под рамките на средния размер, тъй като подсъдимият е с добри характеристични данни, налице са и смекчаващи отговорността обстоятелства. По отношение на гражданските искове моли да бъдат уважени по справедливост, като бъде съобразено обстоятелството, че всъщност пострадалата не е била в такива изключително близки отношения със своите родители и брат. Нещо повече, счита, че показанията на св. Р. доказват, че през последните години не са имали никакви отношения помежду си. Реално според защитника най-близки са й били подсъдимия и част от свидетелите, поради което и тя се е връщала при него да живее.