Решение № 1218 от 19.12.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 4830/2023
- Вид
- Решение № 1218
- Подписан
- 19.12.2024
- В сила
- 23.01.2025
- Състав
- Петя Венциславова Петрова - Светиева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.75, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1218 гр. Сливен, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20232230104830 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, във връзка, с което се предявяват исковете. Сочи се, че на 19.03.2021 година длъжникът Н. Е. е сключил Договор за потребителски кредит № 507286 със „Сити кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 400 лева, срещу което се е съгласил да върне 3 броя вноски по 197,00 лева в срок до 21.06.2021 година, когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40,08%, както и годишен процент на разходите 47,83 %. С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 година „Сити кеш“ като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 1
21.03.2022 година със СМС на посочения от него телефонен номер. За сумите е издадена заповед № 1973/12.09.2023 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3622 по описа на РС - Сливен за 2022 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответната страна дължи сумата 271,02 лева, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 507286/19.03.2021 година и Договор за цесия от 21.07.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.09.2023 година до окончателното й изплащане, сумата 13,64 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.03.2021 година до 21.06.2021 година, сумата 32,12 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.06.2021 година до 07.09.2023 година, сумата 214,00 лева, представляваща неплатени дължими такси, сумата 109,34 лева, представляваща неустойка по чл. 6.2. от Договор за потребителски кредит 507286 и сумата 125,00 лева, представляваща разноски по делото.
Претендират се разноските и по настоящото дело.
В законоустановения срок от назначения особен представител на ответника е депозиран отговор, с който се изразява становище по допустимостта и основателността на иска.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява от представител или пълномощник, но е представено писмено становище, съгласно което исковите претенции се поддържат и се моли за уважаването им. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се явява. Представлява се от назначеният му особен представител, който моли за постановяване на решение, съобразно наведените възражения и събраният по делото доказателствен материал.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.03.2021 година длъжникът Н. М. Е. е сключил Договор за потребителски кредит № 507286 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 400 лева, срещу което се съгласил да върне на три броя вноски по 142,33 лева в срок до 21.06.2021 година когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора 2 за потребителски кредит.
В чл. 3, т. 3.5 и т. 3.7. от „Параметри на заема“ по Договор № 507286/19.03.2021 година е посочено, че годишният процент на разходите (ГПР) е 47,2%, а фиксираният годишен лихвен процент е 40,05%, които стойности, посочени сумарно, без предоставяне на допълнителната и изискуема по закон информация, относно начина на формиране на тези стойности, противоречат на чл. 11, ал. (1), т. 9, т. 9а и т.10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Освен това извън размера на годишният процент на разходите, заемателят е посочил допълнително задължение за заплащане на неустойка, с която клауза се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вследствие на което сумарно определеният ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
В чл. 6.1 от Договор № 507286/19.03.2021 година е посочено, че заемателят се задължава, в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. (1) от Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като при неизпълнение, съгласно чл. 6.2 от Договора, дължи неустойка в размер на 164,01 лева, която се начислява автоматично от заемодателя.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 година „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 21.03.2022 година, със съобщение на посочения от него телефонен номер.
Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Ищцовото дружество “АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, в качеството му на кредитор е подало на 11.09.2023 година пред РС - Сливен заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника Н. М.
Е. за дължими суми по Договор за потребителски кредит № 507286/19.03.2021 година и Договор за цесия от 21.07.2022 година.
3
Въз основа на заявлението по ЧГД № 3622 по описа на СлРС за 2023 година е издадена заповед № 1973/12.09.2023 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 271,02 лева, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 507286/19.03.2021 година и Договор за цесия от 21.07.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.09.2023 година до окончателното й изплащане, сумата 13,64 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.03.2021 година до 21.06.2021 година, сумата 32,12 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.06.2021 година до 07.09.2023 година, сумата 214,00 лева, представляваща неплатени дължими такси, сумата 109,34 лева, представляваща неустойка по чл. 6.2. от Договор за потребителски кредит № 507286 и сумата 125,00 лева, представляваща разноски по делото.
Заповедта за изпълнение е приета за връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителни установителни искове.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК.
Исковата молба е заведена пред РС - Сливен на 13.12.2023 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с правно основание чл.
124, ал.1 във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са основателни само до размер на сумата 271,02 лева, представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 507286/19.03.2021 година и Договор за цесия от 21.07.2022 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.09.2023 година до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед № 1973/12.09.2023 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 3622 по описа на СлРС за 2023 година до който следва да се уважат.
В останалата част, касаеща искови претенции за признаване за 4 установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 13,64 лева, представляваща договорна лихва за периода от 19.03.2021 година до 21.06.2021 година, сумата 32,12 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.06.2021 година до 07.09.2023 година, сумата 214,00 лева, представляваща неплатени дължими такси, сумата 109,34 лева, представляваща неустойка по чл. 6.2. от Договор за потребителски кредит 507286, за които по ЧГД № 3622 по описа на СлРС за 2023 година е издадена заповед № 1973/12.09.2023 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят предвид следните съображения:
Ответникът е въвел възражения по отношение валидността на обвързващото страните правоотношение, който са основателни.
В конкретния случай ищецът следва да докаже наличието на материално правните предпоставки, с оглед уважаване на заявената искова претенция, а именно: валиден Договор за потребителски кредит № 507286/19.03.2021 година, по който е предоставена на ответника сума пари и нейният размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; че по силата на договора ответникът е поел задължение за заплащане на неустойка в размер посочен в погасителния план и падежа на същата, съответствие на размера на начислената лихва с императивните правила, което не е сторил.
В чл. 3, т. 3.5 и т. 3.7. от „Параметри на заема“ по Договор № 507286/19.03.2021 година е посочено, че годишният процент на разходите (ГПР) е 47,2%, а фиксираният годишен лихвен процент е 40,05%, които стойности, посочени сумарно, без предоставяне на допълнителната и изискуема по закон информация, относно начина на формиране на тези стойности, противоречат на чл. 11, ал. (1), т. 9, т. 9а и т.10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Освен това извън размера на годишният процент на разходите, заемателят е посочил допълнително задължение за заплащане на неустойка, с която клауза се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вследствие на което сумарно определеният ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
В чл. 6.1 от Договор № 507286/19.03.2021 година е посочено, че заемателят се задължава, в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на 5 условията на чл. 33, ал. (1) от Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като при неизпълнение, съгласно чл. 6.2 от Договора, дължи неустойка в размер на 164,01 лева, която се начислява автоматично от заемодателя.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 6.2 от договора за паричен заем, според която се дължи неустойка в размер на 164, 01 лева при неизпълнение на задължението по чл. 6.1 за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от директивата цел, пресъздадена в ЗПК, тъй като прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Разпечатката съдържа 41 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b0a18e0-5843-4d3f-8725-b90b40e576e7