Решение № 103 от 13.02.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Стара Загора, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20225530103895 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.

2, т. 3, вр. с чл. 225 ал. 2 от КТ.

Постъпила е искова молба от Д. З. Г., в която твърди, че по силата на сключен трудов договор №0-346/09.09.2021г. започнала работа при ответника - Детска градина №10 „Светлина" в град Стара Загора, на длъжност „учител по музика" в детска градина, категория персонал педагогически, считано от 13.09.2021г. Трудовият договор бил сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от Кодекса на труда за периода от 13.09.2021г. до 31.05.2022г., на непълно работно време - 4 часа на ден. През останалите 4 часа на ден ищцата била назначена в Детска градина №29 „Славейче" също в град Стара Загора. Там също била със срочен трудов договор, за периода от 15.09.2021г. до 31.05.2022г. През периода на действие на трудовите й договори ищцата изпълнявала стриктно задълженията си, в дух на разбирателство и уважение и към двете директорки. Седмица преди да изтече срока на договорите провела разговор и с двамата работодатели, за това дали щели да удължат срока на договорите й, и дали искали да продължила да работи и занапред при тях. И двете директорки изразили желание да продължат да работят заедно, като обяснили на ищцата, че през летните месеци, нямало да се провеждат занимания по музика, поради което щяла да замества колегите си учители. След няколко дни ищцата разбрала, че била бременна, и го съобщила, като изрично заявила, че искала да работи, а не да излиза в болнични. Чувствала се добре здравословно и нямало никаква пречка да изпълнявала задълженията си. След съобщаване на новината за бременността й директорката на Детска градина №29 „Славейче" отказала да я назначи за нов период и с изтичане на срока на договора 31.05.2022г. отношенията им били прекратени. За целта била издадена Заповед №А-231/25.05.2022г., с 1 която на основание чл.325, т.3 от Кодекса на труда, трудовият договор на ищцата бил прекратен считано от 01.06.2022г. поради изтичане на срока му. Директорката на Детска градина №10 „Светлина" също издала Заповед №321/25.05.2022г за прекратяване на трудовия договор на ищцата. Считано от 01.06.2022г. ищцата била освободена от длъжността „учител по музика" на основание чл.325, ал.З от Кодекса на труда.

Едновременно с връчване на заповедта за прекратяване, работодателят, в лицето на директора на Детска градина №10 „Светлина", предложил на ищцата да бъде назначена по заместване на друг служител в детската градина, изпълняващ длъжността „учител в детска градина". Ищцата приела. На 31.05.2022г. й бил предоставен за подпис Трудов договор №322/31.05.2022г., в който било посочено, че правното основание за назначаването й било чл. 68, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, а именно за заместване на работник или служител, който отсъствал от работа. Посочената разпоредба отговаряла на това, което се били разбрали с директорката. Била назначена на пълен работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1200.00 лева. По надолу в текста на трудовия договор, в други условия, било посочено, че се касаело за времето от 01.06.2022г. до 30.06.2022г. Едва когато й била връчена Заповед №336/23.06.2022г., за прекратяване на трудовия договор, сключен на 31.05.2022г., считано от 01.07.2022г., на основание чл.325, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, ищцата разбрала, че не била назначена по заместване, а отново била назначена на срочен трудов договор. За причини за прекратяване на трудовия договор словесно било изписаноизтичане на уговорения срок. Ищцата считала, че, Заповед №336 от 23.06.2022г. за прекратяване на трудовия й договор била незаконосъобразна, и я оспорвала. Заповед №336 от 23.06.2022г. на г-жа Йоанна Димитрова - Директор на Детска градина №10 „Светлина" в град Стара Загора, била незаконосъобразна поради това, че с нея се прекратявал Трудов договор №322 от 31.05.2022г., който бил сключен в нарушение на закона. Уговорената в точка 5-та, буква „а" от трудовия договор клауза за определен срок на трудовото правоотношение - от 01.06.2022г. до 30.06.2022г, тоест за един месец, била уговорена в нарушение на закона, тъй като липсвали основания за тази срочност. По отношение на срочните трудови договори по чл.68, ал.1, т.1 от КТ законодателят бил предвидил определени ограничения, както по отношение на срока, така и по отношение естеството на работата и условията, при които можели да се сключват - в изрично посочените случаи и предвидени изключения. При това ограничението за сключване на срочни трудови договори се отнасяло както за първоначално сключваните такива, така и за последващите им промени с допълнително споразумение /в този смисъл било Решение № 933/25.05.2005г. на ВКС по гр.д.№ 469/2003г., III г.о./. В трудовия договор не били посочени обстоятелствата, които налагали определянето на срок на договора, съобразно изискванията на ал.3 и ал.4 от същата разпоредба на чл.68 от КТ. Като правно основание за сключването му бил посочен чл.68, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, а именно за заместване на работник или служител, който отсъствал от работа, но липсата на посочени данни -име и длъжност на замествания служител, както и наличието на клаузата в точка 5-та, буква „а" за определен срок на трудовото правоотношение - от 01.06.2022г. до 30.06.2022г, тоест за един месец, го превръщали в срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ. Съгласно чл.68, ал.3 от КТ 2 срочен трудов договор по ал.1, т.1 можел да се сключи в два случая: за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, и с новопостъпващи работници/служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Случаят не попадал в нито една от тези хипотези. С оглед естеството на заеманата длъжност "учител в детска градина" и изпълняваните трудови функции, работата била с постоянен характер.

Временни, сезонни или краткотрайни дейности по смисъла на чл.68, ал.З от КТ били тези, които имали случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на предприятието, зависели от сезонните условия или били с подчертано кратък срок на изпълнение /Решение № 359 от 6.04.2009г. на ВКС по гр.д.№ 2012/2005г., IV г.о., ГК/, каквито характеристики не били присъщи за длъжността "учител в детска градина".

Същевременно ответникът, не бил предприятие в несъстоятелност или ликвидация.

Съгласно чл.68, ал.4 от КТ във връзка с § 1, т.8 от ДР на КТ по изключение срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ за срок най-малко от една година, а по писмено искане на работника или служителя - и за по-кратък срок, можел да се сключва за работи и дейности, които нямали временен, сезонен или краткотраен характер. За наличието на тази хипотеза законодателят бил дал легална дефиниция на понятието "изключение" с разпоредбата на § 1, т.8 от ДР на КТ и то предполагало конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и др. обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.

Работодателят нито твърдял, нито бил посочил в трудовия договор, наличието на изключителни обстоятелства по смисъла на посочената разпоредба, за да бил налице валидно сключен срочен трудов договор. Трудов договор №322 от 31.05.2022г., между ищцата и ответника бил сключен в нарушение на разпоредбите на чл.68, ал.З и ал.4 във вр. с § 1, т.8 от ДР на КТ, поради което и на основание чл.68, ал.5 от КТ трудовият договор следвало да се счита сключен за неопределено време. Прекратяването му на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ било незаконно поради неговата неприложимост. Поради това се оспорва Заповед №336 от 23.06.2022г. като незаконосъобразна, моли съда да я отмени и да признае уволнението й за незаконно. Оспорената Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се явявала незаконосъобразна и поради това, че като бременна служителка, ищцата се ползвала от закрилата на чл.333, ал.5 от Кодекса на труда. За бременните работнички и служителки била предвидена закрила при уволнение, като чл. 333, ал. 5 от КТ предвиждал, че бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, можела да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12 от КТ, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6 от КТ. Случаят не попадал в изброените хипотези. Закрилата действала от момента на уведомяване на работодателя и удостоверяването на бременността, а ищцата уведомила работодателя. Тази закрила при уволнение включвала забрана за уволнение на бременната работничка или служителка с предизвестие, освен в следните случаи, изчерпателно изброени в КТ: „закриване на предприятието; отказ на бременната работничка или служителка да последва предприятието или поделението, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност; когато бременната заема длъжност, на 3 която е възстановен незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност; при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор“. Закрилата включвала и забрана за уволнение на бременната работничка или служителка без предизвестие, освен в следните случаи, също изброени в КТ: „когато бременната бъде задържана за изпълнение на присъда или бъде дисциплинарно уволнена“. При дисциплинарното уволнение било необходимо предварително разрешение от Инспекцията по труда.

Искането до съда е да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да постанови неговата отмяна, да бъде възстановена ищцата на длъжността "учител детска градина" и да се осъди ответната страна да й заплати на основание чл. 225, ал. 2 КТ разликата в размера на трудовото възнаграждение, на ищцата при ответника, и което получавала при настоящия си работодател си в размер на 490.00 лв, заедно със законната лихва, както и обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ за разликата в размера на трудовото възнаграждение, за периода от 06.08.2022г. до датата на провеждане на съдебното заседание по делото. Претендира разноските по производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който заявява, че оспорва предявените искове по основание, а по отношение на иска по чл.344, ал.1,т.3 от КТ и по размер. Ответникът не оспорва твърденията на ищцата, че по силата на Трудов договор № 0- 346/09.09.2021г. тя заемала длъжността „Учител по музика в детска градина“ в Детска градина „Светлина“ гр.Стара Загора за периода от 13.09.2021г. до 31.05.2022г„ който трудов договор бил прекратен със Заповед № 321/25.05.2022г. на основание чл.325, ал.1,т.3 от КТ. Не се оспорва твърдението, че на 31.05.2022г. между ищцата и ответника бил сключен Трудов договор № 322 от същата дата за заемане на длъжността „Учител в детска градина“. Трудовият договор бил сключен по предложение на Директора на детската градина за заемане на длъжността „Учител в детската градина“ по заместване на отсъстващ служител - М. А. А.. Трудовият договор бил сключен на основание чл.68, ал.1,т.3 от Кодекса на труда, като в него изрично бил посочен и периода на отсъствие на замествания служител - 01.06.2022г. до 30.06.2022г. Със завръщането на титуляра на работа, което станало на 01.07.2022г., трудовото правоотношение на ищцата било прекратено с изтичане на уговорения срок - завръщането на замествания на работа.

Прекратяването на трудовия договор при общите основания по чл. 325 от КТ, не се извършвало по волята само на една от страните по него, както било при основанията по чл.

326, чл. 327, чл. 328 и чл. 330 от КТ, а било в резултат на съгласуваната им обща воля след сключването му в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, или при сключването в хипотезите на чл. 325, ал. 1, т. 3- т. 5 от КТ, или наличието на други причини и юридически факти, които правели неизбежно прекратяването на трудовия договор- чл. 325, ал. 1, т. 6-т. 12 от КТ. Следователно, за да настъпил правният ефект на прекратяването на трудовия договор в хипотезата по чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ било достатъчно работодателя да уведомил писмено работника/служителя, че юридическият факт бил настъпил т. е. уговорения срок бил изтекъл и правоотношението се считало за прекратено, а не да била издавана заповед. В този смисъл 4 издадената от работодателя в настоящия случай заповед нямала предназначението да прекрати трудовото правоотношение, а единствено да уведоми служителя за това прекратяване, като посоченото в нея правно основание не се явявало задължителен за съдържанието й реквизит, който трябвало да бъде съобразяван с осъществяването на предвидените за това фактически предпоставки. Независимо от това, посоченото в заповедта правно основание се явявало и приложимото такова в хипотезата, в която трудовият договор за заместване бил сключен при ясно и недвусмислено определяне на срока, за който бил сключен. Изтичането на еднозначно определения и уговорен срок за заместване, предпоставял прекратяване на трудовото правоотношение при изтичане на определения срок, което в настоящия случай работодателят бил съобразил като фактическо и правно основание в издадената своя заповед. Обективираното в Заповед № 336 от 23.06.2022г. изявление за прекратяване на трудовия договор с изтичане на уговорения срок на завръщане на титуляра на работа - 01.07.2022г. по никакъв начин не опорочавало прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата. Трудов договор № 322 от 31.05.2022г. не бил сключен в нарушение на чл.68 от Кодекса на труда, поради което спрямо него не можело да намери приложение установената в чл.69 от същия нормативен акт презумпция, поради което предявения иск по чл.344, ал.1,т.1 от Кодекса на труда бил неоснователен и същият не следвало да бъде уважаван. Акцесорният характер на останалите искове по чл.344, ал.1,т.2 и т.3 от Кодекса на труда определял тяхната неоснователност, поради неоснователността на предявения иск по чл.344, ал.1,т.1 от Кодекса на труда. При условията на евентуалност ответникът прави възражение за недействителност на трудов договор № 322 от 31.05.2022г. поради това, че същият бил сключен в нарушение на императивни правни норми. Съобразно чл.213, ал.1 от Закона за училищното и предучилищното образование длъжностите на педагогическите специалисти, в т.ч. длъжността „учител“ се заемали от български граждани, придобили висше образование в съответното на длъжността професионално направление съгласно Класификатора на областите на виеше образование и професионалните направления и професионална квалификация, необходима за изпълнение на съответната длъжност, като в ал.5 на същата разпоредба било поставено изискването, според което учителска длъжност да се заемала от лица с висше образование по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на виеше образование и професионалните направления и професионална квалификация "учител". Към момента на сключване на договора и настоящия момент ищцата не притежавала необходимата за изпълнение на длъжността професионална квалификация „учител“ като за заемането на тази длъжност, не можели да бъдат приложени предвидените в чл.213 от Закона за училищното и предучилищно образование изключения. Поради тази причина, поради допуснато противоречие със Закона за училищното и предучилищно образование, трудовото правоотношение на ищцата за заемане на длъжността „Учител в детска градина“ се явявало незаконно, чиято недействителност следвало да бъде прогласена на основание чл.74 от Кодекса на труда. При условията на евентуалност, ответникът счита, че предявеният на основание чл.344, ал.1,т.2 от Кодекса на труда иск се явявал на самостоятелно основание неоснователен. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и 5 недоказани. Претендира разноски.