Решение № 3107 от 01.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3107 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20231110208208 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Г. Ш. с ЕГН – ********** с постоянен адрес гр.София, ж.к. „Хаджи Димитър” бл.14, вх. В, ет. 1, ап. 27, чрез адв.Н. К. от САК, със съдебен адрес гр.София, ул.“Цар Самуил“ № 50А, ет. 3 срещу Наказателно постановление № СОА23-РД11-356 от 05.04.2023 г., издадено от Дончо Петров Барбалов - Зам.-кмет на Столична община, с което на жалбоподателя, на основание чл.22, ал.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация във вр. с чл.36, ал.2 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столичната община е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.14, т.1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столичната община /НРУИТДТСО/.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият посочва, че при издаването на 1

НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото му на защита, доколкото в НП липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено процесното нарушение. По същество на вмененото му нарушение се сочи, че такова не е извършено, тъй като търговският обект се намира на адреса от 2017 г., а наемател и ползвател на помещението е „СИПИ КОРПОРЕЙШЪН“ ООД. В случая жалбоподателят е съдружник в посоченото дружество, няма качеството на управител на обекта, нито има договор за управление и контрол. Към датата на извършване на вмененото нарушение дружеството е имало издадено от общината валидно разрешение за работно време. На следващо място липсват каквито и да е доказателства за извършеното нарушение. Алтернативно се застъпва становище за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Жалбоподателят -редовно призован за съдебно заседание, не се явява.

За него се явява редовно упълномощеният му процесуален представител, който моли наказателното постановление да бъде изцяло отменено, като бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно представения по делото списък.

Въззиваемата страна – Зам.-кмет на Столична община, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение № I-192 от 04.11.2022 г., на ст.полицай в 01 РУ-СДВР е установено, че при извършена полицейска проверка на 04.11.2022 г., около 23:45 часа в гр.София, на ул. „Цар Иван Шишман“ № 24 в бар „Мотиф“, жалб. В. Г. Ш., в качеството си на управител не представил заявление за работно време.

В акта е посочено, че с деянието си жалб.Ш. е нарушил виновно разпоредбата на чл.14, ал. 1 от НРУИТДТСО.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено атакуваното наказателно постановление № СОА23-РД11-356 от 2

05.04.2023 г., издадено от Дончо Петров Барбалов - Зам.-кмет на Столична община, с което на жалбоподателя, на основание чл.22, ал.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация във вр. с чл.36, ал.2 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столичната община е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.14, т.1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столичната община /НРУИТДТСО/.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Е. И. С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН при спазване на установения ред и в рамките на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. И двата процесуални документа отговарят на изискванията на чл. 42, ал.1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, съдържайки, макар и по-лаконично, описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата при които е извършено, в това число времето и мястото, на които е извършено. С оглед горното, съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са засегнали правото на защита на санкционираното лице или да представляват формални основания 3 за отмяната на така издадения санкционен акт.

Наред с това, въз основа на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал се изяснява безспорно, макар и от лаконично представеното описание на обстоятелствата, че на посочените в двата акта време и място жалб. Ш. не е представил заявление за работното време на търговския обект на контролен орган, съгласно разпоредбата на чл. 14, т. 1 от НРУИТДТСО.

Въпреки приетите фактически констатации обаче, настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради неговата материалноправна незаконосъобразност.

Според настоящия съдебен състав отговорността на жалб.В. Г. Ш. е ангажирана незаконосъобразно, доколкото не се установява същият да е притежавал качеството "търговец".

Съгласно § 3, т. 3 от ДР на НРУИТДТСО "търговец" е лице по смисъла на § 13, т. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ или с други думи всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. С оглед цитираната легална дефиниция, не съществува пречка в принципен план да бъде ангажирана отговорността на физическо лице. В конкретния случай отсъстват обективните и субективни предпоставки за това.

В акта и наказателното постановление се твърди, че жалбоподателят е действал в качеството си на управител на заведението, но нищо не се споменава за това кой е търговецът, който стопанисва обекта. В жалбата се сочи, че това е дружеството „СИПИ КОРПОРЕЙШЪН“ ООД, в което жалбоподателят е съдружник и към посоченото дружество е било относимо изискването, заложено в чл. 14, т. 1 от НРУИТДТСО да държи на разположение на контролните органи заявление за работно време на търговския обект. Тези обстоятелства обаче не са изследване в хода на административно-наказателното производство преди да се ангажира отговорността на жалбоподателя.

Предвид това обективната съставомерност на нарушението в случая не е изпълнена спрямо жалбоподателя, респективно и субективната такава.

4

Наред с това, за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподател я за така вмененото му административно нарушение административно-наказващият орган е трябвало да изследва множество ключови за правилното прилагане на материалния закон обстоятелства.

Игнорирайки липсата на яснота по отношение посочените по-горе обстоятелства и санкционирайки жалбоподателя в лично качество - като физическо лице, наказващият орган е приложил неправилно материалния закон. Това, само по себе си, обуславя извод за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.

При този изход на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН. С оглед представените по делото доказателства за оказана правна помощ на жалбоподателя и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът прецени, че претендираният размер от 100 лв. се припокрива със законоустановения минимум, поради което искането следва да бъде уважено в цялост.

Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА23-РД11-356 от 05.04.2023 г., издадено от Дончо Петров Барбалов - Зам.-кмет на Столична община, с което на жалбоподателя В. Г. Ш. с ЕГН – ********** с постоянен адрес гр.София, ж.к. „Хаджи Димитър” бл.14, вх. В, ет. 1, ап. 27, на основание чл.22, ал.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация във вр. с чл.36, ал.2 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столичната община е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.14, т.1 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столичната община /НРУИТДТСО/.

5

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на жалбоподателя В. Г.

Ш. с ЕГН – ********** с постоянен адрес гр.София, ж.к. „Хаджи Димитър” бл.14, вх. В, ет. 1, ап. 27 сума в размер на 100 /сто/ лева, представляващи възнаграждение за адвокат за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6