Решение № 468 от 20.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330201945 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 914/11.11.2025г., издадено от заместник-кмет "Обществен ред и сигурност" в община Пловдив, с което на К. И. М. е наложена глоба с еврова равностойност 25,56 евро /50 лева/ за нарушение по чл. 15, ал.7 ЗДвП.

С жалбата и в допълнителна молба се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се сочи, че: фактическият състав на нарушението не е описан надлежно в АУАН и НП; неправилно било установено авторството на деянието; нарушението било недоказано, доколкото липсвали несъмнени доказателства, че процесното място на паркиране попада в приложното поле на чл. 15, ал.7 ЗДвП, като в този смисъл неправилно бил приложен и материалният закон.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП

Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са:

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

С ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се прие, че за да отговарят на посочените изисквания на чл. 42 и 57 от ЗАНН, АУАН и НП следва да съдържат надлежно описание на всички съставомерни фактически признаци на административния състав.

Пренесени на плоскостта на конкретния казус, гореизложените принципни положения водят до следните изводи:

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 15, ал.7 ЗДвП за това, че: „на 08.08.2025 г. около 14,05 часа в гр. Пловдив, на ул. "Хан Аспарух" №14 паркира моторно превозно средство /МПС/ марка "Мерцедес", с рег. № *****в градинка на междублоково парково пространство. Мястото на нарушението е конструктивно отделено от тротоара с вкопани вертикално тротоарни плочи, а самият тротоар е конструктивно отделен от пътното платно с бордюри.“

Съгласно чл. 15, ал.7 от ЗДвП: „Забранено е преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.“ Според приложимата санкционна норма: се наказва „лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.“

2

От цитираните норми е видно, че преминаването и паркирането в паркове и градини не е абсолютно забранено, а е недопустимо извън обозначените за това места.

С оглед гореизложеното, за съставомерност на нарушението по чл.

15, ал.7 от ЗДвП се изисква кумулативното наличие на два елемента на фактическия състав:

-паркиране в парк, градина или детска площадка;

-паркирането да е извън обозначените за това места.

Наличието на втория елемент от фактическия състав е особено съществено, доколкото от редакцията на законовата норма няма как да се направи извод, че фактът на паркиране в градина, парк или детска площадка автоматично и сам по себе си е равнозначен на извършване на нарушение.

Ако това бе така, законодателят щеше да използва формулировката „Забранено е преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки“, без да е необходимо уточнението извън обозначените за това места.

С оглед гореизложеното, спазването на изискванията на чл. 42 и 57 ЗАНН е изисквало в АУАН и НП надлежно да бъдат посочени следните съставомерни обстоятелства:

-паркиране в една от площите, лимитативно изброени в чл. 15, ал.7 ЗДвП;

-твърдение, че паркирането е извън обозначените за това места.

Твърдения за втория елемент от фактическия състав изцяло липсват в АУАН и НП, което означава, че деянието, така както е описано в санкционния акт, е несъставомерно и НП подлежи на отмяна.

Посоченият порок в съдържанието на АУАН и НП, състоящ се в липса на описание на основни съставомерни факти, е неотстраним на етап съдебно следствие със събиране на доказателства от съда, който за първи път да установи елемент от фактическия състав, който изобщо не е вменен на дееца и без който деянието е несъставомерно.

Това е така, доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са 3 надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.

Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

При положение обаче, че деянието, така както е описано в АУАН и НП, е несъставомерно (поради липса на описание на съставомерни белези), единственото правомощие на съда е да отмени НП.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая, обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят именно до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.

Обратното би означавало отговорността на дееца да бъде ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити от съда, след като санкцията му вече е наложена, което е изцяло несъвместимо с правилата за право на защита.

ПО ФАКТИЧЕСКАТА НЕОБОСНОВАНОСТ НА НП.

Основателни се явяват и възраженията на жалбоподателя, че от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин попадането на конкретното място на паркиране в приложното поле на 15, ал.7 ЗДвП.

Както вече се посочи, само по себе си паркирането в паркове, градини и детски площадки не е съставомерно, ако е на обозначените за това места.

Противно на възприятията на актосъставителя, паркирането в т.нар. междублокови пространства само по себе си също не означава съставомерност на деянието.

Съгласно дадената легална дефиниция в т. 1 от ДР на ЗДвП: " Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани 4 за движение на пътни превозни средства или на пешеходци.

Аналогично следва да се приеме, че за да бъде дадено пространство предназначено или обозначено като място за паркиране, то не е необходимо да е асфалтирано или с друга специфична настилка.

В този смисъл, описанието, което актосъставителят даде на процесното място при разпита си в съдебно заседание, а именно, че:

- първо било платното за движение,

- след него бил конструктивно обособен тротоар,

-а след това било посоченото, също конструктивно обособено пространство, което се състояло от кал, трева и дървета, но предимно от кал по никакъв начин не е достатъчно, за да се приеме за доказано по несъмнен начин, че паркирането е съставомерно.

Не води до несъмнен извод за доказаност на деянието и субективната преценка на актосъставителя, че процесното място на паркиране било част от т.нар. междублоково парково пространство.

В тази връзка следва да се съобрази, че според чл. 22, ал.2 ЗУТ:

„Площите между сградите при комплексното застрояване се устройват като паркове и градини, места за паркиране или подземни паркинги и площадки за игра.“

При направеното вече уточнение, че мястото за паркиране между отделните блокове няма нужда да е покрито с нарочна настилка, то няма как да се направи несъмнен извод, че процесното място между блоковете, състоящо се предимно от трева и кал, е представлявало парк, градина или детска площадка, но не и място, предназначено за паркиране.

Още повече, че актосъставителят при разпита си изобщо не изложи каквито и да било твърдения във връзка с обозначеността и предназначението на мястото.

В тази връзка, с разпореждането за насрочване на делото от актосъставителя бяха изискани да представи снимки на мястото на установяване на нарушението, ако такива са налични, но при непосредствения си разпит същият заяви, че такива не са направени.

Посоченото налага извод за липса на несъмнена фактическа установеност на нарушението, като поради забраната административнонаказателната отговорност да почива на предположения (чл. 303 НПК), НП следва да се отмени и на това самостоятелно основание.

5

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА АВТОРСТВОТО НА ДЕЯНИЕТО.

Това възражение е неоснователно. От приложената справка за регистрация на МПС е видно, че жалбоподателят е регистриран собственик на същото.

В декларацията по чл. 188 ЗДвП от 09.09.2025г. същият е декларирал, че не може да посочи действителния водач на МПС, поради което правилно е ангажирана неговата отговорност.

Съгласно чл. 188, ал.1, изр. 2 ЗДвП: „Собственикът, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не декларира на кого е предоставил превозното средство.“