Решение № 3656 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3656 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110210516 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от Н. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: ************ (с оглед направено уточнение с молба от 31.08.2026 г.), против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 12601791 на СДВР, с който било установено, че на 18.08.2023 г., в 17:56 часа в гр. София, на бул. „Сливница“, срещу № 211, с посока на движение от бул.

„Христо Ботев“ към бул. „Княгиня Мария Луиза“, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № **********, с регистриран ползвател „*****“ ЕООД, чийто законен представител е жалбоподателят, със скорост от 66 км/ч (след приспаднат толеранс от 3%), превишавайки разрешената скорост с 16 км/ч., като деянието било заснето с автоматизирано техническо средство или система № 11743f0, с което му било наложено, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 25,56 евро за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата си до съда наказаното лице оспорва законосъобразността на електронния фиш (ЕФ) с оплаквания за нищожност, незаконосъобразност, необоснованост и издаване след изтичане на преклузивни срокове. Сочи, че ЕФ е индивидуален административен акт, чийто автор не можело да бъде установен, липсвал положен подпис, което обуславяло невъзможност за установяване наличието на компетентност у издателя. Сочи, че върху ЕФ липсвала дата на неговото издаване, което обуславяло невъзможност да се установи дали същият е издаден в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В жалбата се сочи още, че ограничението на скоростта не било установено по надлежния 1 ред, като не било установено местоположението на знака спрямо мястото на измерването, твърди липса на доказателства за метрологичната годност на АТСС, не ставало ясно дали АТСС било използвано в стационарен или мобилен режим и къде точно е било позиционирано. Твърди, че в случая е наложена санкция, която не е предвидена в закона, тъй като законът предвиждал глоба от 50 лв., а с обжалвания ЕФ била наложена такава в размер на 25,56 евро (49,99 лв.), което съставлявало нарушение на материалния закон.

Счита, че нарушението не било описано пълно и ясно. Навежда се, че от ЕФ не ставало ясно кой е адресатът на глобата – физическото или юридическото лице. Позовава се на разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП и сочи, че водачът не е бил установен, а фишът почивал само на автоматично генериран запис, без проверка на обстоятелствата по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Счита, че в случая е изтекъл преклузивният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и погасителната давност по чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 80 и чл. 81 НК, тъй като ЕФ му бил връчен две години и 10 месеца след датата на нарушението. Счита, че късното връчване на ЕФ е обусловило и невъзможност жалбоподателят да се ползва от правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Претендира прогласяване нищожността на ЕФ, в условията на евентуалност

– да го отмени, да препрати административнонаказателното производство поради изтичане на преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН и погасителна давност, както и да присъди в полза на жалбоподателя сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. Ц. Б. – редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган - СДВР, редовно призован, не се представлява. Депозирани са писмени бележки от юрк. К., която моли съда да потвърди обжалвания електронен фиш като законосъобразен и счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение. Претендира присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като съобрази приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 18.08.2023 г., в 17:56 часа в гр. София, на бул. „Сливница“, срещу № 211, било поставено АТСС № 11743f0. На това място не било въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта, респ. за това място било приложимо общото ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

На 18.08.2023 г., в 17:56 часа в гр. София, на бул. „Сливница“, срещу № 211, с посока на движение от бул. „Христо Ботев“ към бул. „Княгиня Мария Луиза“, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, било установено с автоматизирано техническо средство № 11743f0, че товарен автомобил „***“ с рег. № **********, собственост на „********“ ЕООД, с вписан ползвател „*****“ ЕООД, чийто законен представител е жалбоподателят, се е движел със скорост от 69 км/ч (66 км/ч след приспаднат толеранс от 3%), превишавайки разрешената скорост с 16 км/ч.

2

Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от жалбоподателя и същата се установи по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

По делото не е спорно, че товарният автомобил се е намирал в посочените ден и час на отразеното в ЕФ място. Тези обстоятелства се установиха по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото доказателства.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за основателна по следните съображения:

С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, още и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване не участват двете страни, характерни за първата фаза на административнонаказателното производство.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице Протокол от проверка № 037 - СГ - ИСИС/30.03.2023 г. от Български институт по метрология и Удостоверение за одобрен тип на средство за измерване № 17.09.5126. С оглед изложеното не се споделя наведеното в жалбата възражение за техническа неизправност на АТСС. Видно то снимковия материал е, че самото техническо средство е разпознало заснетото МПС като това обстоятелство не се оспорва от самия жалбоподател.

Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. Поради това съдът не приема за 3 основателно възражението, че липсвало посочване на длъжностно лице, което го е издало, тъй като това правило се явява неприложимо към електронните фишове.

Маршрутът, по който се е движел лекият автомобил, е бил в населено място. В случая е липсвало въведено с пътен знак ограничение на скоростта, поради което съдът приема, че в случая е било приложимо общото ограничение за населено място от 50 км/ч съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.

1 от ЗДвП.

Видно от постъпилата справка за собственост е, че към момента на заснемането на изпълнителното деяние, собственик на лекия автомобил е било търговското дружество „********“ ЕООД, а вписан ползвател е било дружеството ,,*****“ ЕООД, с ЕИК *********. Поради тази причина и обосновано СДВР е санкционирала законния представител на „*****“ ЕООД на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, доколкото липсва декларация относно действителния водач на процесното МПС. В тази връзка неоснователно е възражението за това, че действителният управляващ на автомобила не е бил установен, доколкото приложима се явява именно разпоредбата на чл. 188, ал.

2 от ЗДвП. Моментът на връчване на ЕФ не може да обуслови невъзможност жалбоподателят да се ползва от правото си по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, тъй като срокът за депозиране на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, могат да бъдат представени в 14-дневен срок, считано от датата на връчване на ЕФ на лицето, поради което възражението се явява неоснователно.

Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя Н. Ц. Б. административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е доказано от обективна и субективна страна.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие. При прилагане на законоустановената презумпция в чл. 188, ал. 2 от ЗДвП се презюмира, че именно жалбоподателят е управлявал лекия автомобил с превишена скорост в нарушение на ограничението на скоростта за населено място от 50 км/ч.

От субективна страна административното нарушение е извършено умишлено, тъй като водачът на МПС е следвало да съобразява своето поведение с въведеното по силата на закона ограничение на скоростта в населено място.

В случая е налице превишаване на максимално допустимата скорост за населено място от 50 км/ч, при липса на въведено ограничение с пътен знак, с 16 км/ч., което попада в хипотезата на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и при превишаване на скоростта от 11 до 20 км/ч. се налага наказание глоба 50,00 лева. Видът и размера на наказанието е строго регламентиран в закона и не подлежи на последваща редукция.

При извършена служебна проверка по правилността на обжалвания електронен фиш съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това основание.

За пълнота на изложението обаче съдът намира, че следва да отговори 4 на релевираните от жалбоподателя възражения.

Неоснователно е възражението, че нарушението не е описано достатъчно пълно и ясно. От съдържанието на обжалвания ЕФ се установява за какво конкретно поведение е санкциониран жалбоподателят – време, място, посока на движение и установена скорост, с която процесното МПС е преминало. Съдът не споделя оплакването, че от ЕФ не ставало ясно кой е адресатът на глобата. В същия ясно е описано, че се санкционира физическото лице Н. Ц. Б., в качеството му на представител на „*****“ ЕООД.

Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че адресат на наказанието е именно Н. Б., е и обстоятелството, че е наложено административно наказание „глоба“, а не имуществена санкция, която се налага на юридическите лица.

Не следа да бъде възприето и оплакването, че обжалваният ЕФ е бил нищожен индивидуален административен акт. На първо място, правилата за издаване на електронен фиш са уредени в ЗАНН и ЗДвП. Същият е вид правораздавателен акт, а не индивидуален административен акт по смисъла на АПК. В тази връзка изискванията за форма и правилата на процедурата по издаване на електронния фиш, като вид съкратено производство за ангажиране на административнонаказателната отговорност на отделни категории нарушители, обуславят и различни критерии, за които контролиращият съд в производството по обжалване на този правораздавателен акт трябва да следи.