Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 278 от 25.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 89/2025
Вид
Определение № 278
Подписан
25.03.2025
В сила
25.03.2025
Състав
ТАТЯНА МИТЕВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.413,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 278 гр. Ловеч, 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500089 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.5,вр. чл.413,ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от П.Д.,Д.Ш.,А.Я.-изпълнителни директори и членове на УС и М.В.-прокурист,чрез адв.С. З.-САК, срещу Разпореждане №1308/30.12.2024г.,пост.по ч.гр.д.

№850/2024г.по описа на РС-Луковит.Обжалва съдебния акт само в частта на разноските,където е присъдено адвокатско възнаграждение в намален размер от 180лв.,вместо претендирания 606.14лв.

Счита,че в тази част съдът се е произнесъл в нарушение на съдопроизводствените правила и без мотиви. Намаляването на адвокатското възнаграждение е в противоречие на чл.39,ал.2 и ал.3 от ЗАдв. Не е направена преценка между възнаграждението и положените усилия от адвоката при упражняването на правата.Възразява,че при уговарянето на хонорара му с клиента не са се позовали изрично на Наредба за минималния размер на адвокатските възнаграждения и правата,делегирани от СЕС.Счита,че както Наредбата,така и Решението на СЕС са неприложими.Последната коментира казус по спорно исково производство,каквото настоящето не е. Затова счита,че не е приложима и разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК-с оглед едностранния характер на заповедното производство. Смята,че намесата на съда при договарянето на адвокатския хонорар с клиента е грубо и пряко нарушаване на диспозитивното начало в гражданския процес, заложено в чл.6,ал.2 от ГПК. Възразява,че съдът не е отчел и реалните действия,които адвокатът е извършил в настоящето производство.

Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и се присъди адвокатският хонорар в пълен размер.Към жалбата прилага Рамков договор от 03.05.2010г. и Анекс №1 към Рамков договор от 03.05.2010г., между „Юробанк И Еф Джи България“АД и адв.С. Г. З.-САС.

Въззивният състав,като съобрази изложеното в частната жалба,както и доказателствата по гр.д.№850/2024г.на РС-Луковит, намира за установено следното:

1

По допустимостта.

Частната жалба е подадена своевременно. Жалбоподателят е уведомен за атакувания съдебен акт на 23.01.2025г.,а частната жалба е подадена на 27.01.2025г.-т.е.в рамките на едноседмичния срок. Подадена е от легитимирана да атакува съдебния акт страна,поради което съдът приема,че е допустима.

Своевременно е подаден и отговорът на частната жалба.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

РС-Луковит е сезиран със заявление по чл.417 от ГПК, от „Юробанк България“АД,представлявана от адв.С. З.-САК, с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу М. М. М. от с.***,Лов.област, за вземане по Договор за кредитна карта.

Претендира се сума в общ размер на 4102.36лв.,от която главница -3024.72лв., 521.56лв.възнаградителна лихва за периода от 01.08.2023г. до 24.10.2024г. и 556.08лв.-мораторна лихва за периода от 01.08.2023г. до 09.12.2024г.Претендират се и направените разноски-държавна такса от 82.05лв. и изплатен адвокатски хонорар от 606.14лв.Като доказателство за изплащането на хонорара е приложено преводно нареждане и Пълномощно.

С Разпореждане №1308/30.12.2024г.,пост.по ч.гр.д.№850/2024г. РС-Луковит без да излага мотиви, уважава претенцията изцяло и в дипозитива постановява да се издаде заповед за незабавно изпълнение за всички претендирани суми. Мотиви има само по искането за присъждане на адвокатски хонорар от 606.14лв. Съдът се позова на Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело № С-438/2022г.,както и на Наредба за заплащане на правната помощ и присъжда адвокатския хонорар до размера на 180лв.

Заявлението за претедираните главница и лихви е уважено изцяло.

При произнасянето си въззивният състав приема,че неправилно при определяне на дължимото възнаграждение заповедният съд се е позовал на Наредба за заплащането на правната помощ. Нормата на чл.78,ал.8 от ГПК,която препраща към Наредба за заплащане на правната помощ,е приложима само в случаите,когато юридическото лице е представлявано от юрисконсулт.

Тук заявителят „Юробанк България“АД се представлява от пълномощник-адвокат, с уговорен в договор за правна защита и съдействие хонорар, на принципа на свободното договаряне.

При произнасянето по разноските съдът следва да съобразява степента на уважаване на иска- в случая заявлението е уважено изцяло и са присъдени всички заявени суми. С оглед на това няма процесуално основание за ревизиране на хонорара съобразно с уважената част от претенцията.

Не са налице основания за корекция и с позоваване на Наредба №1/2004г.на ВАС(сега Наредба за възнаграждения за адвокатска работа),тъй като претендираният хонорар е под минималния предвиден размер при тази цена на иска, съгл.чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата- 710.2лв. при цена на иска от 4102.36лв.

Следва да се съобрази и приетото в Решение на Съда на Европейския съюз С-428/22 от 25.01.2024г., тъй като е постановено по преюдициално запитване и на основание чл.633 от ГПК е задължително за всички съдилища(в-т.см.е неоснователно твърдението на жалбоподателя за неприложимост). Същото постановява, че с определяне в Наредба №1/2004г.на ВАС на минимални размери на адвокатските възнаграждения и придаденият задължителен характер на нормата, се нарушават правилата на конкуренцията и това ограничение противоречи на чл.101, §1 и § 2 от 2

ДФЕС.(в.т.см.Опр.№50015/16.02.2024г.,пост.по т.д.№1908/2023г., Опр. №211/10.05.2024г., пост.по ч.т.д.№1378/2023г., Опр.№174/26.04.2021г., пост.по ч.гр.д.№560/2021г.на ІІІ ГО на ВКС).

Затова преценката на дължимия адвокатски хонорар следва да се прави от съда при отчитане на правната и фактическа сложност на спора, количеството и вида на извършената работа. Приложим критерий е и изискването за достойно заплащане на адвокатския труд.

В случая се касае за защита в заповедно производство,в което се изисква да се направи анализ на вземането, да се съберат документите,на които то се основава и го обективират, да се формулира искане след съобразяване на извършени погасявания и съобразно развитието на отношенията(с настъпил падеж, предсрочно изискуемо и т.н.). Процесуалната защита е изцяло по документи и не се отличава с особена правна и фактическа сложност.

Относим критерий е и цената на иска, съобразно която следва да се определи възнаграждението. По този критерий съставът намира основания за присъждане на по-висок хонорар,тъй като определеният от 180лв. не е достатъчен. Сумата от 400лв. съдът преценява за съответна и коректна. Присъждане над този размер обаче е прекомерно и неоснователно.

Затова съставът намира, че следва да се измени обжалваното Разпореждане №1308/30.12.2024г.,пост.по ч.гр.д.№850/2024г. на РС-Луковит,в частта на разноските,като към определения на адв.С. З. хонорар от 180лв.се добави сумата 220лв.,или общо дължимото възнаграждение да е от 400лв. В останалата част до претендирания размер от 606.14лв., искането е отхвърлено правилно.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №1308/30.12.2025г.,пост.по гр.д.№850/2024г. на РСЛуковит, в частта по отношение на разноските,с която е отхвърлена претенцията за присъждане на адвокатски хонорар на адв.С. Г. З.-САК,за размера над 180лв.до 400лева, при общо претендиран от 606.14лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА адвокатското възнаграждение с още 220лв.(двеста и двайсет) лева, или общ размер от 400(четиристотин)лева,присъден в полза на адв.С. Г. З.-САК, по заявление,по което е образувано ч.гр.д.№850/2024г.по описа на РС-Луковит.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1308/30.12.2025г., постановено по гр.д.№850/2024г. на РС-Луковит, в останалата част,с която претенцията за разноски е отхвърлена за размера над 400лв.до общо претендирания от 606.14лв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3