Решение № 74 от 08.06.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Горна Оряховица, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20254120200741 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т. Ц. П. е останал недоволен и чрез защитника И.

Т. М. от АК – Велико Търново обжалва наказателно постановление № 250268-000930/13.11.2025 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ на РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. (409,03 EUR) на основание чл. 638, ал. 5 от Кодекса за застраховането. Поддържа, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да отмени наказателното постановление.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. И. Т. М. от АК – Велико Търново поддържа жалбата. В представени допълнително писмени бележки оспорва материалната компетентност на наказващия орган. Посочва, че съгласно представените доказателства издателят на наказателното постановление е заемал длъжността началник на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново до 10.08.2022 г., а обжалваното наказателно постановление е издадено на 13.11.2025 г. Поддържа също така, 1 че в акта и в обстоятелствената част на наказателното постановление не са посочени фактите, въз основа на които наказващият орган е приел, че нарушението е извършено повторно и е наложил на жалбоподателя потежкото предвидено в чл. 638, ал. 5 от КЗ административно наказание за извършено в условията на повторност нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Защитникът излага доводи и за маловажност на нарушението. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да присъди в полза на защитника възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за оказаната безплатно правна защита на жалбоподателя в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от цитирания закон.

НАЧАЛНИКЪТ НА СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ в

РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –

ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН началникът на управлението моли съда да разгледа възражението му за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, в случай че жалбоподателят претендира разноски за такова.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.10.2025 г. жалбоподателят Т. Ц. П. управлявал лек автомобил „Ф.“ с рег. № ***, собственост на Н. Н. Т. от гр. З., по ул. „Р.“ в гр. Горна Оряховица. До № * на посочената улица управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка от служители на РУ – Горна Оряховица, които изпълнявали задълженията си като органи за контрол на движението.

Чрез служебния таблет (РСОД – работна станция за отдалечен достъп) полицейските служители установили, че за управлявания от жалбоподателя автомобил няма действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

С оглед така установеното обстоятелство свидетелката Г. К. Г. – 2 полицай в РУ – Горна Оряховица, съставила против жалбоподателя в негово присъствие и в присъствието на свидетеля Н. С. В. – полицейски инспектор в РУ – Горна Оряховица, акт за установяване на административно нарушение, в който приела, че П. е нарушил разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Жалбоподателят подписал съставения против него акт и получил срещу разписка препис от акта.

На 13.11.2025 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетелката Г. акт за установяване на административно нарушение, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, в което е приел, че описаното в акта нарушение е извършено повторно, и с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 800 лв. (409,03 EUR) на основание чл. 638, ал. 5 от КЗ.

Препис от наказателното постановление бил връчен на П. на 22.11.2025 г. На 03.12.2025 г. подписаната от защитника жалба против постановлението била заведен в РУ – Горна Оряховица.

Фактите по делото съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Г. К. Г., Н. С. В. и И. М. Г. и приетите писмени доказателства, описани в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от името на лице, което има право да обжалва наказателното постановление, и е подписана от защитник с надлежно учредена представителна власт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В хода на съдебното производство съдът изиска двукратно доказателства за обстоятелството на каква длъжност е бил назначен/преназначен посоченият в наказателното постановление за негов издател И. Т. Н. към датата на издаване на постановлението (13.11.2025 г.) – с разпореждането за насрочване на делото и с протоколно определение от 31.03.2026 г. Доказателства за длъжността на лицето, издало наказателното постановление, са представени в изпълнение на протоколното определение от 31.03.2026 г. Със съпроводително писмо с изходящ номер от 14.04.2026 г. по 3 делото са постъпили заповед № 8121К-9368/09.08.2021 г. и акт за встъпване в длъжност от 10.08.2021 г. С цитираната заповед инспектор И. Т. Н. е временно преназначен на длъжността началник на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново, а с акта за встъпване е удостоверено осъщественото на 10.08.2021 г. встъпване на инспектор И. Т. Н. в посочената длъжност, на която е временно преназначен. Според акта за встъпване временното преназначаване е за срок от една година. Така посоченият в акта за встъпване срок е съобразен с Наредба № 8121з-310 от 17 юли 2014 г. за преназначаване на държавните служители в министерството на вътрешните работи, която е цитирана като правно основание за издаване на заповедта за преназначаване и според която временното преназначаване е за срок до една година с възможност за еднократно удължаване с още една година (чл. 14, ал. 1 от наредбата). Други доказателства за длъжността на издателя на постановлението към датата на неговото издаване (13.11.2025 г.) не са представени.

При това положение съдът приема за основателен развития от защитника довод, че не е доказано обстоятелството издателят на постановлението И. Т. Н. да е заемал длъжността началник на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново към датата на издаване на наказателното постановление 13.11.2025 г., доколкото според представените в изпълнение на двата изрични акта на съда доказателства той е заемал посочената длъжност само в периода от 10.08.2021 до 10.08.2022 г.

Съгласно чл. 647, ал. 2 от КЗ наказателните постановления за нарушения от вида на процесното се издават от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Със заповед № 366з-4485/20.12.2021 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново е оправомощил седем категории длъжностни лица с правомощието да издават наказателни постановления за нарушенията от вида на процесното.

Въз основа на цитираните по-горе доказателства не може да се приеме за установено, че към датата на издаване на обжалваното наказателно постановление И. Т. Н. е заемал някоя от посочените в цитираната заповед на директора на ОД на МВР – Велико Търново длъжности и съответно че е имал определената в закона компетентност да издаде обжалваното наказателно 4 постановление.

Освен поради констатираната липса на компетентност на неговия издател обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и поради следните други две съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в производството по неговото издаване:

Според обстоятелствената част на постановлението нарушението се е изразило в това, че на 01.10.2025 г. жалбоподателят е управлявал описаното МПС, като за същото МПС не е имало валиден и действащ договор задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2025 г. Наказващият орган е приел, че с така описаното деяние жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ. За да е осъществен съставът на нарушението по последната разпоредба е необходимо деецът, който не е собственик, да управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Моментът, към който се преценява наличието на сключен и действащ договор за задължителна застраховка, е моментът, в който се осъществява управлението на автомобила, а не съответната календарна година, в рамките на която е осъществено управлението, както е приел наказващият орган в словесното описание на нарушението.

Така допуснатото противоречие между словесното описание на нарушението и посочената като нарушена разпоредба в процесния случай представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на наказателното постановление. Това е така, защото от приетите като писмени доказателства справки, изготвени чрез дистанционен достъп до информационния център на Гаранционния фонд (л. 22 – 24), се установява, че към посочения в постановлението момент, в който е осъществено управлението (01.10.2025 г., 21:10 часа), за управлявания от жалбоподателя автомобил не е имало действащ договор за задължителна застраховка, доколкото сключеният на 13.05.2025 г. договор с уговорен срок на застрахователното покритие до 12.05.2026 г. е бил прекратен едностранно и предсрочно от застрахователя, считано от 28.08.2025 г., поради забава на плащането на вноска от застрахователната премия. От друга страна, от същите справки е видно, че за поне два подпериода от посочения от наказващия орган 5 период (календарната 2025 г.) за автомобила е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка, а именно за времето от 00:00:01 часа на 13.05.2025 г. до 23:59:59 часа на 27.08.2025 г. и за времето от 00:00:01 часа на 04.10.2025 до

23:59:59 на

31.12.2025 г.

Следователно административнонаказателното обвинение, преценено с оглед посочения номер на нарушената законна разпоредба, следва да бъде прието за доказано, а преценено с оглед словесното описание на нарушението – за недоказано. При това положение допуснатото противоречие между словесното описание на нарушението и посочената като нарушена законна разпоредба в процесния случай, от една страна, лишава наказания от възможността на разбере за какво нарушение е наказан, а от друга, препятства проверката по същество доказано ли е административнонаказателното обвинение против жалбоподателя, или не. Ето защо това противоречие е съществено нарушение на процесуалните правила.

На трето място, основателно е и развитото в писмените бележки оплакване, че в обстоятелствената част на наказателното постановление не са посочени факти и не е обоснован или поне формулиран правен извод, въз основа на които наказващият орган е приел правната квалификация за повторност на нарушението. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложено наказание глоба с посочено правно основание чл.

638, ал. 5 от КЗ и в размера, посочен в последната разпоредба. Тази разпоредба урежда квалифициран състав на нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, извършено повторно В обстоятелствената част на наказателното постановление не е посочено обстоятелството, че процесното нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ е извършено повторно. Не е цитирано и предходно наказателно постановление, респ. споразумение, с което жалбоподателят да е наказан за същото по вид административно нарушение и което да обуславя приетата правна квалификация за повторност. Липсата на тези две обстоятелства в описанието на нарушението също следва да бъде квалифицирано като съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на наказателното постановление, тъй като ограничава правото на защита на наказания и препятства извършването на проверка по същество приложен ли е правилно материалният закон към приетите за установени факти.