Решение № 306 от 05.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Русе, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. П.а като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20254520104800 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК от „Пчеларска кооперация - Нектар“ гр. Русе против С. А. М. от гр. с. С........., за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2592,50 лв. по запис на заповед от 19.11.2024 г., формирана от неизпълнение на сключени с него договори за заплащане на наем от 01.04.2022 г., 01.04.2023 г. и 01.04.2024 г. за която сума е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №2224/2025 г. на РРС.

Претенцията на ищеца се основава на твърдения, че ответникът е издал запис на заповед, с който е поел спрямо ищеца задължение в претендирания за установяване размер от 2592,50 лв., основан на задължения по посочените договори за наем, че по заявление на ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълнение на осн. чл.417 от ГПК е било образувано ч.гр.д. №2224/2025 г. на РРС, но ответникът е подал в срок възражение по чл.414 ГПК против издадената заповед за изпълнение на парично задължение, поради което се претендира установяване на задължението му по исков ред по настоящото дело.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска. Релевира възражение за нищожност на договорите, сключени между страните, от 2022г., 2023 г. и 2024 г. поради невъзможния им предмет и липса на предмет, тъй като отдадените под наем кошери и пчели са били погинали към датите на сключване на трите договора, в резултат на противоправни действия на трето неизвестно лице, осъществени на 13.06.2020 г.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна 1 следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. №2224/2025 по описа на РРС ищецът в качеството си на кредитор е подал заявление по реда на чл.417 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу С. А. М. с ЕГН ********** за сумата от 2592,50 лв., представляваща главница, дължима въз основа на запис на заповед, издаден на 19.11.2024 г. с падеж 31.03.2025 г., ведно със законната лихва от 10.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и 51,85 лв. държавна такса. Длъжникът е подал в срок възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, с оглед на което съдът по заповедното производство указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

В настоящия процес съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че ответникът е издал запис на заповед, с който е поел спрямо ищеца задължение в размер от 2592,50 лв., че задължението по този запис на заповед е изискуемо и той е бил предявен за плащане преди образуване на заповедното производство по ч.гр.д. № 2224/2025 г. по описа на РРС и че записът на заповед е издаден като обезпечение по договори за наем от 2022 г., 2023 г. и 2024 г., по които е налице виновно неизпълнение на задълженията от страна на наемателя. В тежест на ответника е да докаже, че договорите за наем от 2022 г., 2023 г. и 2024 г., сключени между страните, са нищожни на посочените от него основания или че вземането е погасено чрез плащане или друг предвиден в закона способ.

По делото не се оспорва и е видно от приложения менителничен ефект, че на 19.01.2024 г. ответникът е издал запис на заповед, с който се е задължил безусловно да заплати на ищеца на 31.03.2025 г. сумата от 2792,50 лв., както и че същият е предявен за плащане на падежа.

В настоящия случай ищецът е навел твърдения, според които ответникът е издал процесния запис на заповед за обезпечаване на задълженията си, произтичащи от договори с ищеца от 01.04.2022 г., 01.04.2023 г. и 01.04.2024 г. с предмет временно възмездно ползване на 45 пчелни кошера и 45 пчелни семейства, всеки от тях за срок от една година, срещу задължение за заплащане за всяко пчелно семейство на сума, определена от УС на кооперацията, съобразена с пазарната стойност на 6 кг пчелен мед /Акация – 1 кг, Липа – 2 кг, Букет – 3 кг/ и на 0,100 кг пчелен восък, платима в срок до 30.09. на съответната година, през която е сключен договорът. Видно от съдържанието на договорите, в чл.1 е уговорено, че след изтичане срока на договора, ако изпълнителят желае да продължи използването на предоставения му пчелин със съответния брой пчелни кошери и пчелни семейства, трябва да подпише нов договор. Страните са уговорили в чл.10 на договорите, че същите се прекратяват с изтичане на срока или при неплащане на наемната вноска до 30 септември.

Съгласно чл.11 от договорите, ако в този срок не бъде изплатена съответната сума, изпълнителят дължи от 1 октомври неустойка в размер на наемната вноска.

По делото са приложени копия на уведомления от 19.09.2022 г., 07.11.2023 г. и 2

23.08.2024 г., ведно с известия за доставяне, с които ищецът е уведомил ответника за паричните му задължения по трите процесни договора, за които са издадени фактури от 06.12.2022 г., 29.12.2023 г. и 19.11.2024 г. По делото е прието заключение по съдебноикономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и пълно, според което дължимият размер на наемните вноски съгласно процесните договори за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. възлиза на 3892,50 лева. Ищецът признава и се установява от СИЕ и от приложените писмени доказателства – фискални бонове /л.32/ и банково извлечение /л.35/, че ответникът е изплатил на ищеца по договора от 2022 г. суми в размер на 500 лв. на 06.03.2023 г. и 600 лв. на 20.12.2023 г. и на 02.12.2024 г. по банков път – сумата от 200 лева.

С оглед извършените частични плащания, според експертното заключение неплатеният остатък от наемните вноски, дължими от С. М. по трите договора, е в общ размер на 2592,50 лева. По делото липсват доказателства, удостоверяващи плащания от страна на ответника на процесните задължения за остатъка от дължимите наемни вноски по трите договора.

От показанията на свид. Т.В. се установява, че ответникът е отказал да прекрати договорите и не е върнал кошерите и инвентара, въпреки неколкократно отправяните покани. Обещавал да погаси задълженията си и по своя инициатива издал процесния запис на заповед. В деловодството на кооперацията липсвало писмено уведомление за погиване на пчелни семейства. Съдът кредитира показанията на свид. Вълчанова, доколкото не противоречат на събраните по делото писмени доказателства, отчитайки нейната евентуална заинтересованост като член на УС на кооперацията.

По делото е приложен препис на материалите по ДП № 3276/2020 г. по описа на РРП, образувано и водено във връзка с противозаконно унищожаване на чужди движими вещи – 64 бр. пчелни семейства, собственост на С. А. М.– престъпление по чл.216, ал. 1 НК. С постановление на прокурор при РП Русе от 20.07.2020 г. наказателното производство по посоченото досъдебно производство е спряно, тъй като извършителят не е открит. От данните, съдържащи се по досъдебното производство съдът счита, че не може да се установи категорично идентичност между предмета на престъплението и предмета на процесните договори.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Искът е предявен от „Пчеларска кооперация – Нектар“ в указания от съда по заповедното производство срок по чл.415, ал.1 ГПК, като се претендира вземане, за което са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, с оглед на което той е допустим.

Разгледан по същество, искът е основателен.

По делото не се оспорва и е видно от приложения менителничен ефект, че на 19.01.2024 г. ответникът е издал запис на заповед, с който се е задължил безусловно да заплати на ищеца на 31.03.2025 г. сумата от 2792,50 лв., както и че същият е предявен за плащане на падежа. Не се оспорва и фактът, че страните са сключили договори от 3

01.04.2022 г., 01.04.2023 г. и 01.04.2024 г. с предмет временно възмездно ползване на 45 пчелни кошера и 45 пчелни семейства.

Съобразно приетото в т.17 на ТР № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.10 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед, но при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.

Ищецът сочи и не се оспорва от ответника, че С. М. е издал процесния запис на заповед за обезпечаване на задълженията си, произтичащи от договори с ищеца от 01.04.2022 г., 01.04.2023 г. и 01.04.2024 г. с предмет временно възмездно ползване на 45 пчелни кошера и 45 пчелни семейства, всеки от тях за срок от една година. С оглед на посоченото в настоящото производство следва да се разгледа основанието, от което произтича вземането и насрещните възражения на ответника за нищожност на договорите поради невъзможен предмет с оглед твърдението, че пчелите са погинали през 2020 г.

Процесните договори притежават характеристиките на договор за наем по чл.228 ЗЗД, доколкото съдържат уговорки за предоставяне на движими вещи за временно ползване срещу задължение за заплащане на наемна цена. Договорът за наем е консенсуален и се счита за сключен в момента на постигане на съгласие между страните относно съществените му елементи, а не в момента на предаване на вещта. В този смисъл липсата на приемопредавателни протоколи от 2022 г., 2023 г. и 2024 г., удостоверяващи предаването на пчелина с пчелните кошери и пчелните семейства, не опровергава наличието на облигационно правоотношение между страните по повод сключените наемни договори. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за нищожност на договорите на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД поради невъзможен предмет. От доказателствата по делото, в т.ч. приложените материали по ДП № 3276/2020 г. по описа на РРП не се установява категорично идентичност между предмета на престъплението, във връзка с което е образувано посоченото досъдебно производство и предмета на процесните договори. Съгласно постановлението на прокурор при РП Русе от 20.07.2020 г. /л.134/ предмет на престъплението са движими вещи - 64 бр. пчелни семейства, собственост на С. А. М., като престъплението е извършено през 2020 г., преди сключване на процесните договори за наем. Вещите – предмет на престъплението са с различен брой, с различен собственик и не са индивидуализирани в преписката по досъдебното производство по начин, навеждащ на извод за тяхната идентичност с вещите, предмет на договорите за наем от 2022 г., 2023 г. и 2024 г., поради което съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията на ответника за нищожност на договорите поради невъзможен предмет.

Неоснователни са възраженията на ответника, че договорите следва да се считат прекратени на осн. чл.10, т.5 поради неплащане на наемната вноска в срок до 30 септември.

4

По делото липсват доказателства движимите вещи, предмет на договорите, да са върнати на собственика им. Ползването им от наемателя е продължило, въпреки неизпълнението на задължението на наемателя за заплащане на наемните вноски в определения срок, поради което наемателят дължи заплащане на наемната цена. Размерът на задълженията на наемателя се установява от приетата по делото и неоспорена от страните СИЕ, според която неплатеният остатък от наемните вноски, дължими от С. М. по трите договора, след приспадане на направените частични плащания, е в общ размер на 2592,50 лева. Предвид гореизложеното и доколкото по делото е установено, че издаденият от ответника запис на заповед обезпечава задължението на С. М. по процесните договори с ищеца, съдът намира предявения иск за главница за основателен и доказан.