Решение № 545 от 07.07.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. Бургас, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20242100101337 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по исковата молба на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес за управление: гр. София, ***, със съдебен адрес: гр.

София, ***, ет. 2, юрисконсулт Димитър Димитров срещу Я. И. Т., ЕГН **********, с адрес: г***, П. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: г*** Е. И. Т., ЕГН **********, с адрес: *** и И.

А. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, всички със съдебен адрес: ***, адвокат И. М.

Видно от изложеното в исковата молба, съгласно договор за ипотечен кредит, сключен със „Банка ДСК“ АД на 01.06.2007г., на кредитополучателите Я. Т. И., ЕГН **********, П. Г. Т., ЕГН **********, Е. И. Т., ЕГН ********** и И. А. Т., ЕГН ********** бил предоставен кредит в размер на 60 000 лева със срок на издължаване 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с месечна падежна дата за издължаване на месечните вноски, видно от приложения към договора погасителен план - 6-то число. Кредитът се олихвявал с лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид 1 кредит, който към датата на подписване на договора е бил 3,69% и стандартна надбавка в размер на 8,30% или лихвеният процент бил уговорен в размер на 11,99%.

Поради невнасяне в срок на месечни погасителни вноски при допусната забава повече от 90 дни, банката е упражнила правото си да обяви договора за предсрочно изсикуем, като е изпратила нотариални покани до длъжниците. Считано от 25.05.2015г. банката е превърнала кредита в предсрочно изискуем.

След обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за банката е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за събиране на цялото изискуемото вземане. След подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК били издадени заповед № 132/10.06.2015г. и изпълнителен лист от 12.06.2015г. по ч. гр. д. № 215/2015г. по описа на Районен съд Царево за следните суми:

- главница: 56 673,06 лева, ведно със законна лихва от 10.06.2015г. до окончателното заплащане на вземането;

- възнаградителна лихва за периода: 12.10.2011г. до 09.06.2015г. в размер на 29 010,50 лева;

- лихва за забава в размер на законната за периода 23.05.2015г. до 09.06.2015г. в размер на 255,41 лева;

- Заемни такси: 311,69 лева.

- сумите 3 548,75 лева - разноски по заповедното дело Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело спрямо Я. Т. И., ЕГН **********, П. Г. Т., ЕГН **********, Е. И. Т., ЕГН ********** и И. А. Т., ЕГН ********** под №676/2015г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, peг. №805 с район на действие Окръжен съд - Бургас.

Поканите за доброволно изпълнение, ведно с препис от 2 изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение били редовно връчени на 24.06.2015г.

На 26.03.2023г. постъпва възражение по ч. гр. д. №215/2015г. по описа на Районен съд - Царево по реда на чл. 414 от ГПК от длъжниците чрез адв. И. М., че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Районен съд - Царево е изискал да бъдат представени писмени доказателства от изпълнително дело № 676/2015г. по описа на ЧСИ Станимира Николова относно датата, на която са били връчени поканата за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение на длъжниците и е върнал депозираното възражение като подадено след изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, тъй като било установено, че връчването на документите било осъществено на 24.06.2015г. С Определение №1907/18.07.2024г. по в. ч. гр. д. №912/2024г. на Окръжен съд - Бургас е отменено Определение №260003/17.04.2024г. на Районен съд - Царево, с което връща подаденото възражение и е върнал делото за даване на указания за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 422 от ГПК.

С оглед на което и банката предявява настоящата претенция, за установяване на вземането си спрямо ответниците, за което е издадена заповедта за изпълнение.

Ищецът претендира разноските в заповедното и в настоящото производство.

По делото има депозиран отговор на исковата молба в законопредвидения срок. Видно от изложеното, ответниците счита предявената претенция за неоснователна, като навеждат конкретни твърдения за нищожност поради неравноправност на конкретни клаузи от договора.

Ответниците твърдят, че банката не е изпълнила задължението си по чл. 59 от ЗКИ за ясно и разбираемо формулиране на условията по кредита, като уговорката за определяне на годишния лихвен процент 3 по кредита, чрез няколко компонента, единият от които е променлива величина /в случая базовия лихвен процент (БЛП)/ е в противоречие с нормата на чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИ (в приложимата редакция).

Съгласно т. 7 от процесния договор, лихвения процент по кредита е фиксиран общо на 11.99%, формиран от базов лихвен процент, определян периодично от банката плюс надбавка. Към датата на сключване на договора базовия лихвен процент е възлизал на 3.69%, а надбавката в размер на 8.30% или общо - 11.99%. С чл. 14 от договора е предвидено, че банката има право да извършва изменения/допълнения на Общите условия и Тарифата, които стават задължителни за кредитополучателя. Последната клауза (чл. 14) се явява пряко свързана с механизма, определен в чл. 7 според който за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от БЛП за този вид кредити плюс надбавка. Никъде в договора обаче не са посочени правилата за определяне на съответния базов лихвен процент. Действително, банката определя тази величина въз основа на обективни фактори, но при липсата на такива, изрично посочени в договора, селекцията на тези фактори вече се явява субективен избор на търговеца. Това на практика създава възможност за банката да определи абсолютно произволно по какъв начин ще изчисли БЛП и така едностранно да определи съдържанието на договора. Такава клауза - за определяне на лихвата по банков кредит е неравноправна (чл. 143, т.10 от ЗЗП), а оттам и нищожна. Тя е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. И доколкото разпоредбата на чл. 14 от договора е пряко свързана с механизма, определен в чл. 7, то същите - като нищожни не могат да породят целените с тях правни последици и не обвързват потребителя.

Ответниците считат коментираните клаузи за нищожни и поради нарушение на закона - чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИ, съответно на 4 добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и 3-то ЗЗД) Други неравноправни клаузи според ответниците, съдържащите се в процесния договор са чл. 12, чл. 13 и чл. 14. С тях банката е налагала условия, които са неизвестни за ответниците като потребители, тъй като твърдяната тарифа (чл. 12 и чл. 13 от договора) никога не е била предоставяна и ответниците не са се съгласявали с нея. Налице е неравноправие между правата на банката и задълженията на страните. Посочените клаузи съдържат условието на чл.143, т. 10 от ЗЗП, а именно: възможна промяна от страна на банката на лихвен процент при непредвидени в договора основания, а посочване само на Базов лихвен процент на самата банка, определено се характеризира с неопределеност, която навежда на извод, че изцяло във властта на банката е да преценява наличие от една страна на причина и от друга основателност на тази причина за увеличаване на лихвения процент. Горепосочените клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, тъй като те не са индивидуално договорени. При сключването на договора се предоставя бланка от банката, която не подлежи на коментар и договаряне. Въпреки, че става въпрос за договорни отношения, всъщност договаряне няма.

Всеобщо известно е, че банките предварително подготвят договорите си, които са предварително съгласувани и одобрени, но само от управителното им „тяло“. Те не подлежат на договаряне с потребителя. По този начин въпреки, че се касае за договор, действително липсват насрещни равнопоставени страни, които да договарят и да обсъждат клаузите по него.

Съгласно законовите разпоредби, в договора следва да се съдържат всички уговорки за дължимост на такси и комисионни, санкционираща, наказателна и договорка лихва, а не извън него - в случая, неприети от нас Общи условия и също толкова неизвестни за нас Тарифи на банката. В договора изрично следва да се съдържат условията, при които кредитът може да бъде обявен за предсрочно 5 изискуем от банката, а не извън него. Потребителят не следва да бъде в позиция на неинформираност и не следва да бъде принуждаван да се съгласява с предварително установените от продавача договорни клаузи за предлаганата стока/услуга, без да може да повлияе на съдържанието им, както е в настоящия случай. На потребителя не следва да се налагат условия, които не са посочени в договора и не са индивидуално договорени. На основание чл. 20.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни/ипотечни кредити към договор за ипотечен кредит, процесният кредит е бил обявен за предсрочно изискуем поради допуснато просрочие в плащанията над 90 дни. В случая обаче, липсваli постигната индивидуални уговорки, в кои точно случаи кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем от банката. Предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не са посочени в процесния договор за кредит, а извън него.

Тези предпоставки са установени в т. 20.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на "Банка ДСК" ЕАД.

Те не са предмет на договаряне между кредитор и кредитополучател, а са едностранно изготвени от банката и са съставени предварително, без възможност потребителят да влияе върху съдържанието им.

Същите тези Общи условия не са и не могат да бъдат неразделна част от банковия договор, защото никога не са ни били предоставяни и не сме се съгласявали с тях, като клаузата на чл. 11 от договора за съгласие с общите условия и деклариране на получаването им, не е доказателство, че действително сме ги приели и, че сме получили екземпляр от тях. Липсват посочени основания в договора кога и при какви условия кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем.

А при липсата на договорени в индивидуалния договор за кредит условия за настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, банката може да търси само незаплатени вноски по кредита, в случай, че има такива, но не и заплащане на цялата главница. Към исковата молба не са представени доказателства, от които да е видно, че 6 страните са договорили възможност на банката-заявител да обявява кредита за предсрочно изискуем, тъй като Общите условия не са приложими, а в сключения договор липсва такава клауза. Такова материално право не предвиждат и законовите норми, приложими към договора за кредит (чл. 60, ал. 2 от ЗКИ). Общите условия не са били предадени на ответниците, за да може да се приеме, че същите съставляват неразделна част от този договор, защото съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 2 от ТЗ, когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма /какъвто безспорно е настоящия случай/, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването. Тоест, записаното в т.11 от процесния договор, а именно: неразделна част от този договор са Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора“ без тези общи условия да са били предадени на потребителя, противоречи на чл. 298, ал. 2 от ТЗ, която клауза - като противоречаща на закона се явява недействителна.

Липсва валидно формирано и направено от надлежните органи на банката волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуеми, като ответниците твърдят, че лицето подписало въпросните нотариални покани не е било изрично упълномощено за такъв вид действие. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на едната страна по договора за кредит - кредитора, с което настъпва едностранно изменение на договора. От съдържанието на представените по делото нотариални покани, изпратени до всеки от четиримата ответници е видно, че те са изготвени от Т.Й.Я. - действащ в качеството си на пълномощник на главния регионален мениджър на „БАНКА ДСК" ЕАД. Очевидно е, че лицето подписало нотариалните покани е действало като търговски пълномощник, без обаче да са подписани по начина, посочен в разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ТЗ. Отделно от това, 7 към исковата молба не фигурират писмени доказателства, легитимиращи Т.Й.Я. да действа от името на банката, нито доказателства за представителната власт на неговия упълномощител.